АРХЕОЛОЗИ РАЗГАДАВАТ ТАЙНИТЕ НА ХЪЛМА КАЛЕТО ПРИ …

АРХЕОЛОЗИ РАЗГАДАВАТ ТАЙНИТЕ НА ХЪЛМА КАЛЕТО ПРИ СЕЛО ДЕБНЕВО, ОБЩИНА ТРОЯН


Обект „Късноантична и средновековна крепост в м. Калето при с. Дебнево, общ. Троян“ се локализира в границите на съвременното село, на 0,3 км източно от центъра, върху куполообразно възвишение на левия бряг на р. Видима, с максимална надморска височина 353,94 м и 18 дка укрепена площ. Крепостта на хълма в м. Калето е била обект на редовни археологически проучвания в продължение на 12/14 последователни кампании с различно времетраене от 1974 до 1987 г. Към момента, на площ от няколко декара са разкрити голям брой архитектурни структури (крепостни стени, жилищни и стопански сгради, производствени съоръжения), които са запазени до днес чрез съвременните методи на реставрацията и консервацията. Разкритите и консервирани до момента структури в м. Калето се отнасят към периода на късната античност и Второто българско царство (XII – XIV в.). Укрепителната система се състои от две паралелно-концентрични крепостни стени, снабдени с правоъгълни кули, две порти за коли и една за пешеходци. При североизточната част на укрепената площ са разчистени основите на поне 17 отделни жилищни, стопански/занаятчийски сгради, както и такива свързани с пребиваващия гарнизон. Освен посочените структури, при северозападната част на хълма е проучен частично християнски некропол, от който са разкрити 145 гроба. Наред с тези, отнесени към времето на царете Иван Александър (1331-1371 г.) и Иван Шишман (1371-1395 г.), са открити и християнски гробове от периода на османското владичество (ХVІ–ХVІІ в.).

От 2019 г. насетне обектът се проучва от археологически екип с ръководител гл. ас. д-р Стилиян Иванов (НАИМ-БАН, филиал Велико Търново) и научни консултанти проф. д.изк. Константин Тотев (НАИМ-БАН, филиал Велико Търново) и доц. д-р Сергей Торбатов (НАИМ-БАН).

Сред най-ранните разкрития на археолозите през 2020 г., внимание заслужава халколитна каменна брадва (V хил. пр. Хр.) и едно измазано с глина кръгло огнище от периода на късножелязната епоха (IV – III пр. Хр.). Около последното са открити и следи от разрушена наземна паянтова постройка с голямо количество сива монохромна керамика, парчета от съдове работени на ръка и два глинени прешлена за вретено. Пластът с материали от късножелязната епоха е достигнат във всички части на проучваната площ. Непосредствено върху него лежат основите на късноантичните градежи. От тях частично са разчистени останките на поне две помещения от сгради. Зидовете с дебелина 0,70 – 0,80 м са строени от едри и средно големи ломени плочести камъни на спойка от сиво-жълтеникава глина. В запазения пласт от това време е открито голямо количество обикновена сиво-черна керамика, работена на бързо грънчарско колело и няколко медни монети, датирани в края на IV – V  в.

По-късно, за следващия период на обитаване, екипът на д-р С. Иванов установява, че късноантичните градежи са нарушени от построяването на едно полувкопано старобългарско жилище от епохата на Първото българско царство. То е без каменна облицовка, с почти квадратен план. От него в западния ъгъл е запазена каменната печка. Подът е измазан с глина, която наместа е отухлена от силен огън. В източната срещуположна част се намира и едно каменно огнище, изградено от вертикално побити плочи. От вътрешността на жилището произхождат три изцяло запазени кръгли хромела, две коланни апликации със сърцевидна форма и една медна обица, малко количество керамика работена на ръка и бавно грънчарско колело, отнасящи се към времето от края на IX до първа половина на Х в.

С по-късния средновековен период на обитаване се свързват два фрагмента от полувкопани жилища с еднолицев каменен градеж. Според материалите, намерени в близост, те могат да се отнесат към периода на Второто българско царство. От там е част от дъното на една купа със сграфито украса, голямо количество обикновена керамика изработвана на бързо въртящо се грънчарско колело и монети от XIV в. В повърхносния пласт, над изброените структури са намирени и две находки от късното средновековие: керамична лула и една сребърна монета.

Проведените през 2020 г. разкопки са доказали категорично, че късноантичната и средновековна крепост при с. Дебнево е значим многопластов обект с висок научен потенциал.  Осигуреното финансиране от Община Троян и Министерството на културата е дало възможност за работа на по-голяма площ, в сравнение с миналата 2019 година, когато източникът на средства е бил само един. Паралелно с разкопките е отделено време и за цялостно почистване на терените със запазени върху близо 5 дка архитектурни структури, с цел възстановяване на геодезичния план и достъпа до обекта.

В момента всички открити находки се почистват от реставратор, след което ще бъдат предадени във фонд „Археология“ към Музея на занаятите – Троян. Според Иванов, проучванията и поддръжката на обекта трябва да продължат в дългосрочен план. Последното ще създаде необходимите предпоставки за предприемане на допълнителни консервационно-реставрационни работи, които да доразширят и допълнят вече разкритата и запазена архитектура, с цел утвърждаването на обекта в музейната мрежа и общинските туристически маршрути. Археологът изказа специалната си благодарност за финансовата подкрепа от Министерството на културата, Община Троян и особено на кмета г-жа Донка Михайлова.

 

Списък на образите:

1. Панорамен изглед към крепостта при с. Дебнево, след приключване на тазгодишните проучвания.

2. Стилиян Иванов пред източната крепостна стена на обекта.

3. Изглед към част от разкритите археологически структури.

4. Част от зид на късноантично помещение в един от проучените сондажи.

5-6. Старобългарска ремъчна украса от периода на Първото българско царство.

7. Част от намерената сграфито керамика от периода на Второто българско царство.

 

{gallery}2020/debnevo-razkopki{/gallery}

www.troyan.bg

Recent Posts

Промените в прокуратурата засегнаха и Троян

 * От началото на годината троянската Районна прокуратура е преобразувана в териториално отделение към Районна прокуратура - Ловеч; петимата троянски… Read More

16 часа ago

Троянското читалище открива нова школа по народни инструменти

Народно читалище "Наука – 1870 г." – Троян има възможност да открие Школа по народни инструменти, съобщават в социалните мрежи.… Read More

един ден ago

Троянски депутат поиска оставката на шефа на ловешкото „ВиК“ АД

 * Причината – многомесечният теч на питейна вода от водопровода между селата Велчево и Гумощник  * Д-р Валя Александрова: „Гледам… Read More

2 дни ago

Неочаквана загуба от „Локомотив“ – 49:68

 * Мъжкият ни тим с второ поражение за годината, най-добър реализатор за нашите – Габриел Йонков  * Въпреки лошото начало… Read More

2 дни ago

Десетият конкурс за рисунка „Пейзаж от моята България“ ще бъде онлайн

Национално училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев" - гр. Троян кани всички любители на изобразителното изкуство да участват в Десетият… Read More

2 дни ago

Насоки за недопускане възникването на пожари през зимния сезон

Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" – Троян: През настоящия сезон се редуват както отрицателни, така и положителни… Read More

2 дни ago