Есенен акростих

Ето – във утрото тръгват стадата,

Сънени хлопки тихо дрънчат,

Есенно щедри ни чакат полята,

Нови килими земята красят!

Няма магия, щастлива случайност!

А сякаш художник с изкусна ръка

Утро, на багри богато, омайно,

Творù вдъхновено – за нас!… Красота!…

Радостно чувство в душите покълва…

И щедро наспорил е Бог благодат!…

Нека с любов се сърцата изпълват и добър да бъде този свят!

Никола Иванов, 9А

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.