И това лято ще проучват крепостта Калето в Дебнево

Средновековна крепост
Археологът д-р Стилиян Иванов от Археологическия институт при БАН за втора поредна година ще прави проучвания в Дебнево на крепостта Калето. Финансово рамо за експедицията дава Община Троян, очакват се пари и от Министерството на културата.

Обектът доста време бе пренебрегван, но той има много сериозен потенциал. Може да се очакват находки от различни епохи, като се започне от времето на траките насам, коментира проф. Иван Христов, който е от години ангажиран с проучвания на другия археологически обект в общината – Состра. Проф. Христов подчерта, че всъщност основно става дума за малък средновековен град, и че находките ще обогатят фондовете на Троянския музей.


Средновековна крепост „Калето“ се намира 0.41 км източно по права линия от центъра на село Дебнево. Изградена е върху куполообразно възвишение. В централната част на крепостта са разкрити жилищни постройки. Археологическите изследвания сочат, че градежът се отнася към периода XII-XIV век. Установено е предназначението на голяма част от помещенията – производствени, обществени и жилищни сгради, караулни помещения, казарми. Открити са многобройни и разнообразни предмети от всекидневието и военния бит – накити, монети и най- вече керамика, предимно кухненска. Голям е броят на находките, свързани със селскостопанската дейност и металообработването – сърпове, косери, копрали, лопати, мотики и др. Намерените занаятчийски инструменти свидетелстват за наличието на занаяти, свързани с обработката на кожи, предене, тъкане, шев. В крепостта е имало и оръжейна работилница. Намерени са железни върхове на стрели и копия, бойни топки, боздугани и ножове.

Крепостта е бранела Троянския проход и заедно с крепостите при село Градница и село Острец, е служила като фортпост в отбраната на централните старопланински проходи. Крепостната система е изградена с две концентрични стени. И двете стени външна и вътрешна следват конфигурацията на терена. Основите им са положени или направо върху скалистата почва или най-много на дълбочина 2 m. И двете стени са градени с лице от ломени камъни и пълнеж от чакъл, обилно примесен с бял хоросан. Дебелината на крепостните зидове е от 2 до 2.2 м. Втората крепостна стена стои на 6 до 10 м от първата. Крепостната стена е снабдена на север с порта за пешеходци и на северозапад с голяма порта. Последната е широка 4.6 м и е била предназначена за превозни средства. Вътрешната крепостна стена е снабдена на север с една четириъгълна кула и една потерна със стълбище, на северозапад с две караулни помещения. Южната част на крепостната стена е снабдена с две външни четириъгълни кули. В централната южна част на крепостната стена не е имало кула. Стената тук вървейки на изток е правила чупка, като е свивала косо на югоизток. След разрушаване на стената при чупката е била изградена четириъгълна кула с порта в североизточната част на вътрешната източна стена.

Използвани са материали и снимки на www.opoznai.bg и www.bulgariancastles.com

www.HemusNews.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.