Другарят Банев, както тогава се обръщаха към учителите, преподаваше история и военно обучение в Механоелектротехникума „Христо Цонковски“. Беше знаещ и взискателен учител с изражение на ведър и усмихнат човек. Респектираше учениците и колегите си. Освен всеотдаен учител беше и общественик. Участва в Учредителното събрание за възстановяване на някогашния комитет „Васил Левски“ в Троян. На заседанието изказа мнение за необходимостта от такъв комитет. Беше предложен за председател или касиер на комитета. Стана само негов член. Това се случи в далечната 1993 година на 23.02. Оттогава извървя своя път на преподавател, горящ в работата си, и на краевед, влюбен в родния край. Неговият възрожденски дух е вграден в атмосферата на бащината къща, която е превърнал в музей. Това не е случайно. Освен борбения дух на Новоселския край е наследил интереса към хуманитарните науки от своя вуйчо – известния професор по старобългарска литература Куйо Куев, чийто път тръгва от читалище „Бъдеще“ в квартал Острец.
Сбогуваме се с Гришата, както ласкаво го наричаха колегите…