Участие на Музея на занаятите – Троян в Национална научна конференция „Захари Стоянов и лицата на българското Възраждане“

Известно е, че няколко драматични дни от живота на въстаника са минали в Троянския край. Търсейки спасение след убийството на войводата Георги Бенковски в с. Рибарица, Захари Стоянов наближава околностите на с. Грънчарските колиби, днес Терзийско, където е отведен след предателството на верноподанния слуга на турците българин Петко. На 20.05.1876 г. е преместен в Троянския конак, днешния Исторически музей (на снимката). Своите преживявания бъдещият писател разкрива в главите „До Троянските колиби“ и „Троян“ от „Записки по българските въстания“. На тези съдбовни за въстаника моменти е посветила своя доклад Десислава Вутова, уредник в МНХЗПИ. В онлайн заседание на конференцията тя участва с доклада „Захари Стоянов и Троянският край“.

В изложението си е представила експозицията „Възраждане“ в сградата на Конака, както и досега я наричат. Специално внимание е отделила на възстановката на кауша и описанието му от Захари Стоянов в началото на глава 1-ва „Затворите, Троян“, което цитира. Съобщава за паметника на Захари Стоянов в двора на Конака. Паметникът е изработен от гранит, дело на скулптора от с. Калейца Иван Варчев. С творбата скулпторът е участвал в Обща художествена изложба – София, 1967 г. Паметникът е откупен от Музея на занаятите и е заведен във фонд „Изобразително и приложно изкуство“ през 1973 г. Венци и цветя в знак на признателност се поставят след честванията на 7.01., 2.06., 6.09.

В доклада е отделено място на ежегодните възстановки в подножието на с. Терзийско – живата картина от залавянето на комитата в близост до екопътеката „Захари Стоянов“. Организатори на събитието са кметът на селото и самодейци от читалище „Зора 1992“ – с. Терзийско.

Екопътеката „По стъпките на Захари Стоянов“ започва близо до няколкото къщи в ниската част на селото. Изминава се за около час. Крайната точка на пътеката е на мястото, където известният български революционер Захари Стоянов е заловен в колибата на овчаря Стойко след разгрома на Априлското въстание в 1876 г. от престарали се няколко местни селяни, останали след оттеглянето на потерята. Все още могат да се видят останките на колибата, където прегладнелият бунтовник търси храна, нямайки сили да продължи в дъждовната нощ. На мястото е издигнат паметник и е поставено информацинно табло. Табло има и край шосето за с. Шипково, където се прави живата картина.

През 2018 г. Троян отбеляза 150 години градски статут. По повод годишнината Община Троян реализира инициативата „150 причини да посетиш Троян“. В издадената книжка със 150 забележителни обекта, събития, места под номер 107 е включено и мястото на залавянето на Захари Стоянов.

Докладите от онлайн конференцията на РИМ Русе ще бъдат издадени в книга, а могат да бъдат изслушани в „Youtube“. Moгат да се чуят и изследванията, посветени на 170 г. от раждането на Ангел Кънчев, на 190 г. от рождението на Панайот Хитов, които също са свързани с нашия край, както и за други исторически личности.

Заслужава си всеки троянец, всеки българин да знае какво са жертвали за освобождението на България тези възрожденци. За това безспорен принос имат уредниците в нашия музей и всички музейни работници.

www.HemusNews.com