Втори братовчед на Виолета е Иван Цолов. Неговата майка Тодора, племеница на Иван Шошков, го е кръстила на вуйчо си. Тодора Кадийска е била учителка по трудово обучение в 112. училище в София. Ушила е и избродирала около 30 български народни носии, които е дарила на училището.
Васил е един от братята на Иван Шошков. Неговият син Митко Шошков беше солист в Хора на запасните офицери и се славеше с красивия си глас. Дъщеря му Мариела работи като керамик.
Петко, друг брат на Иван, е имал керамично ателие в София.
Надежда Бурева е дъщеря на Пенка – другата племеница на художника. Тя е учител по акордеон и пиано в ДМШ при читалище „Наука 1870 г.“. Ръководи там и вокалната група „Усмивка“. В центъра за личностно развитие, известен повече като Шошковата къща, работи с децата от вокална група „Щурчета“. Kрасивият център, запазил старата архитектура, е построен на мястото, където е бил домът на Илия, един от петте братя на Иван Шошков. До ЦПЛР се намира скромната къща на ковача Стефан Кадийски, взел за жена Мита, единствената оцеляла сестра от семейството на художника. В нея живее Надежда и я поддържа със сръчните си ръце. Насреща е родният дом на Марко Шошков – първи братовчед на Пена и Тодора, племениците на Ив. Шошков. Там живее синът му Петко Шошков. Срещу него има останки от грънчарницата на Найден Кунчев. Той е дядо на Веселин и Николай Шошкови, завършили СХУПИ. Предполага се, че баща им Иван Шошков е далечен роднина на художника. Веселин със своите скулптури направи много изложби в София, в Троян и други градове , в Париж и другаде в чужбина. Николай е един от най-добрите точари в цеха на Емил Пейковски в с. Дълбок дол. Първата братовчедка на Веселин и Николай, Маруся Индерлийска, рисува и играе в театрална трупа „Нюанси“. Нейната талантлива дъщеря Йова Петкова беше един от ръководителите на трупата. Тя работи по документален филм за читалището в Орешак и неговия театрален състав заедно с първия си братовчед Найден Стоянов. Той е ярък актьор и майстор – фотограф. Снимал е два видеоклипа на Елица Наумова и клипове на другия известен троянец Христо Младенов и на Маргарита Хранова.
Връщаме се на Грънчарската улица, където са работели като майстори грънчари Илия и Пенчо, дошли от махала Шошковска да помагат на брат си Минко, бащата на Иван Шошков. Още двама грънчари са ваяли грънци на тази улица – Найден Габърски и Марко Манговски. Като допълним списъка с обущаря Калю, става истинска улица на занаятите. Вечер прозорците на Шошковата къща светят и зад тях се виждат децата, които рисуват, въртят грънчарското колело, учат се на дърворезба, танцуват, пеят…