Христо Минков: Направих неща, които не мислех, че някога ще направя

Христо Минков е ученик от 12.а клас на СУ „Св. Климент Охридски“. Тази календарна година той е открил за себе си маратонското бягане и вече има сериозни постижения от няколко национални състезания. Предлагаме ви неговия фейсбук разказ за участието му в 70-километрово бягане по старопланински маршрут, както и кратко интервю.

Дебютното ми участие на Стара планина 100×24 трасе, което всъщност е 70 км с 3500 Д+, преминава през много върхове и през алпийски маршрут Ботев – „Добрила“, където е и най-тежко за преминаване. Тръгнах добре, бавно и полека, на Ботев бях за 3:30, след това спуснах до заслона, оттам през Купена на Амбарица стигнах за 6:10, добре спуснах до „Добрила“, след което още по-добре бягах до „Дерменка“, на заслон „Орлово гнездо“ минах за 7:57 минути. След това заваля ужасен град… Беше ужасно, стана много студено, но знаех, че баща ми ме чакаше на Беклемето. Бягах с втория в класирането, но спрях на Беклемето, беше 1:33 часа и казах на баща си – край, отказвам се. Но той каза, че дотук съм стигнал и няма да се откажа. Преоблякох се и загубих 40 мин. Градушката намаля и след малко спря. Продължих, вече краката ми бяха изстинали и беше трудно, но някак си се движех. Минах „Козя стена“ и знаех колко малко ми остава, но ми се стори безкрайно. Малко преди Ушите ме задмина един бегач, потичахме малко и ни чакаше последното изкачване преди „Ехо“. Беше ужасно, но се справихме. Финиширах за 11:40. Благодаря на Боян Дочев, с когото бягах от „Тъжа“ до Купена!

Как се запали по бягането?
Преди няколко години участвах в националния крос „По стъпките на Васил Левски“, който се провежда всеки февруари в Троян в чест на Апостола. Тогава завърших 10-ти с доста бавно време, разочаровах се и следващите две години не се включвах в състезанието. Но тази година започнах да се готвя от януари, участвах отново и спечелих – бях най-бързият троянец с време 33:56, 1-ви в моята категория и 3-ти в генералното класиране. Оттам започна всичко, запалих се и продължих да бягам, като постепенно увеличих километрите и направих неща, които не мислех, че някога ще направя.

В колко състезания си участвал оттогава?
Полумаратон София (21 км) – 3-то място, време 1:36. Обиколка на Витоша (100 км) – 2-ро място, време 14:09. Стара планина (70 км) –  4-то място, време 11:39. Тетевен (26 км) – 1-во място. Тракийски полумаратон  (21 км) –  4-то място, време 1:37.

Кое считаш за свой най-голям успех досега?
Обиколката на Витоша (100 км) е най-дългото състезание, в което съм участвал и съм преборил себе си. Това беше най-трудното нещо, което съм правил.

Колко време ти отнема подготовката и какво още жертваш заради нея?
Зависи от състезанието. Обикновено тренирам всеки ден. Ако се подготвям за по-дълго състезание, бягам над 20 километра на ден, а за по-късите тренирам по-малко километри. Най-вече жертвам свободното си време, но мисля, че има време за всичко, стига да намериш баланса. В началото бягането е скучно, но с времето забравяш за километрите, започваш да се чувстваш свободен и да не мислиш за нищо друго.

Кои хора те подкрепят?
Най-много ме подкрепят родителите. Моят баща също участва на състезания, бяга с мене и тренираме заедно, което е много важно, защото едно е сам, друго е с партньор. Освен това много приятели ми пожелават успех преди състезания – мисля, че това е много важно и ме окуражава. Запознах се и с други бегачи, с които ходя по състезания, те също ми помагат.

Какви хора срещаш на тези маратони?
Срещам много добри спортисти, на които съм фен. Това ме мотивира и се надявам един ден да достигна тяхното ниво. Също срещам хора, с които станахме приятели.

Какви качества развива бягането у теб?
Най-вече развива това да не се предавам. Много пъти не съм имал никаква сила да продължа, но си казвам, че не съм дошъл да се отказвам, продължавам и така до финала – още малко, още малко и финишираш. Също така бягането те кара да мислиш много неща за живота, защото на ултрамаратон (състезание със дължина над 42 км) последните километри са скучни и почваш да си мислиш какво ли не – от това защо си жив и защо го правиш.

И защо го правиш?
На финала винаги си казвам, че никога повече няма да бягам дълго състезание, но след един месец пак отивам. То е като наркотик, но полезен и те кара да бягаш отново и отново. Да не ти пука за пропуснатите купони, дискотеки и забавления, защото има едно чувство, което не може да го опишеш – чувството да си победител.

Има ли рискове? 
Има риск от контузии, но ако не прекаляваш с тренировките, не трябва да има проблеми. Също така, ако се тича в планината, трябва да се внимава – времето е много променливо и както пече, след малко вали дъжд. Понякога се минава през скали, там има от всичко и трябва да внимаваш, защото едно подхлъзване може да ти коства живота.

Какво предстои?
Тракийският полумаратон ми беше последното състезание за тази година. Догодина имам план да премина скоростно Ком – Емине (600 км) за около 7 дена, за което започвам да се подготвям още другия месец.