Братството на Троянската света обител известява, че манастирския скит „Св. Никола“ е реставриран

Братството на Троянската света обител известява, че манастирския скит „Св. Никола“ е реставриран и възстановен със средства от Държавен фонд „Змеделие“ при следните показатели 1. Договор № 11/07/6/0/00342 от 09.08.2017 г. за изпълнението на проект с ИД № 11/07/6/0/00342 на Троянска света обител „Успение Богородично“. 2. СКИТ „СВЕТИ НИКОЛА“ – ПИ 80981.3.60, месност „СВЕТИ НИКОЛА“,
read more

Материалът Братството на Троянската света обител известява, че манастирския скит „Св. Никола“ е реставриран е публикуван за пръв път на Троянски манастир Успение Богородично.

Решенията на ЕСПЧ могат да бъдат пререшени

Неправителствените организации са се превърнали в инструменти за политическо въздействие и упражняват влияние, смята изследователят, разкрил, че десетки съдии в Страсбург, в това число и българите Йонко Грозев и Здравка Калайджиева, са обвързани с определени влияния

Господин Puppinck, изследването, което направихте заедно с колегата Ви Delphine Loiseau, повдигна много сериозни въпроси относно интегритета на съдиите в ЕСПЧ и най-важното – за ролята на законите във всички държави членки. Сред магистратите, за които Вашето разследване посочва, че се намират в конфликт на интереси, е и българският съдия в Страсбург Йонко Грозев и бившата такава Здравка Калайджиева. Но Вие как се снабдихте с доказателствата и информация за това, че в дейността си в ЕСПЧ, те са се намирали в конфликт на интереси?

Аз лично съм работил в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) почти 20 години. Заедно с ECLJ съм участвал в около 40 дела пред съда. През годините бях свидетел как в практиката на съда  все  повече се увеличава идеологическият момент по повод на социални теми. Това беше и причината да напиша книгата „Правата на  деформирания човек“ („Les droits de l’homme dénaturé“ (Le Cerf, 2018)), в която анализирам еволюцията на правата на човека от 1948 г. Като част от процеса на промяна, се наблюдава все по-големият брой на назначени съдии, които са отявлени активисти в неправителствени организации. Бях потресен на няколко пъти как ЕСПЧ „експедитивно“ изкарва на преден план и решава важи дела, като например  делото  Lambert месец юли миналата година. Това ме провокира  да започна работа  по проучване на идеологическия профил на съдиите, които са в състава на ЕСПЧ. Изборът  на съдия в ЕСПЧ е много сериозен политически момент за всяка държава. За съжаление до голяма степен той се подценява като важност, за разлика от избора на 9-тимата върховни съдии във Върховния съд в  САЩ, например, където всеки от кандидатите е широко познат на обществеността в Америка с мненията и вижданията си по различни въпроси. За мен беше много важно да  се  развенчае митът и да се покаже ясно политическият момент, които съществува там и се прикрива зад фасадата на институцията.

След публикуването на доклада заедно с колегата Ви, Вие призовахте Франция да спре да изпълнява решенията на ЕСПЧ. Възможно ли е това, предвид факта, че те са задължителни за всички страни-членки на ЕС и какъв ефект очаквате да предизвика в цялата общност една подобна стъпка, ако тя бъде реализирана?

Не аз, а видни френски политици призовават за временно спиране на участието на Франция в системата на ЕСПЧ докато тези кадрови проблеми бъдат разрешени. Великобритания също обмисля да предприеме същата стъпка. Аз лично мисля, че е важно Съдът да даде отговор на въпросите, които поставя докладът, за да укрепи собствения си статут. Ако това не се случи, ситуацията ще се усложни. Аз подкрепям реформа в ЕСПЧ и най- вече „идеологическо прочистване“. Различни мерки могат да бъдат предприети, за да се поправи създалата се ситуация, следвайки промените в редица европейски и национални органи. В тази връзка, конкретно може да се променят следните неща: да се изисква съдиите да подават декларации за интересите си, да се въведе ефективна процедура за отзоваване на съдиите, предварително информиране на страните в процеса за съдийския състав; вменяване на задължение на съдиите, а не само възможността както е към момента, да информират председателя в случай на съмнение относно тяхната обективна независимост или безпристрастност; създаване на процедура и съответно формуляр за намеса на трета страна, разкриващ възможни връзки със страните; включване във формуляра за подаване на жалба до съда в раздел, с който жалбоподателят да декларира дали заявлението му е подадено в сътрудничество с НПО, и ако да, кои.

Остава да проследим как ЕСПЧ  ще действа по повод  вече постановените  проблематични решения. Според собствената му практика тези дела би следвало да бъдат пререшени. По този начин следва да се процедира, особено ако някоя от страните поиска преразглеждане на делото. Това може да се случи.

На интернет сайта на ECLJ вече е публикувана и петиция за отстраняване на съдиите, за които е установен конфликт на интереси, която е подписана от над 9000 души.

Съгласно правилата на Бюрото на Асамблеята на съвета на Европа, тя ще е задължена да отговори на тази петиция. Има парламентаристи, които имат желание да работят в тази насока и се надяваме, че ще им бъде позволено да го направят. Опасявам се, че е възможно да нямат свобода на действие или куража да го направят. Нужна е голяма подкрепа, за да се случи това. Също така е изключително важно за адвокатите да защитават интегритета на съдебните институции. В тази връзка ги каним да се подпишат под нашата петиция, с която искаме от ЕСПЧ да вземе необходимите мерки и да възвърне независимостта и безпристрастността на своите съдии. Това искане не само посочва проблемите, но и предоставя решения, в частност прилагането от страна на Съда не правилата, които налага на националните съдилища във връзка с възможността за честен процес. Добре известни адвокати вече са се подписали под искането. Те включват бивш словенски съдия от Европейския съд, испански академик, член на Института, държавни съветници, генерален адвокат от Касационния съд, ректор на академия, декан на университет, преподаватели по право и др. За да се включите в това начинание, моля изпратете мейл до [email protected] с вашите данни, титли и сфери на дейност, по възможност пред 15 март 2020 година.

Какви последствия очаквате след доклада? Какви действия следва да бъдат предприети от държавите, във връзка със съдиите за които възникват въпроси относно тяхната неутралност и независимост?

Надявам се, че Съдът ще е по „свободен“ от влиянието на НПО-та, като Фондация „Отворено общество“ и свързаните с нея организации. Очакванията ми са и че Съдът ще приеме нови правила, които да предотвратят такива ситуации за в бъдеще. Надявам се, че членовете на ПАСЕ също ще бъдат по-внимателни, когато избират нови съдии. Работата на Съда е да реши какви мерки да предприеме. Ако подобно нещо се случи във Франция, магистратите най-вероятно ще бъдат изправени пред дисциплинарен съд.

Какво следва да направят самите съдии? Могат ли да останат на заеманите от тях позиции?

Това трябва да прецени Съдът, ако има смелостта да се изправи пред подобна ситуация. Съдиите могат също така да се оттеглят, това се е случвало често по различни поводи. Подобно оттегляне би дало сигнал на гражданите, че Съдът разглежда подобни проблеми сериозно.

Има ли в момента актуален механизъм в Съвета на Европа за търсене на отговорност на тези съдии? Трябва ли това да се промени и какво следва да се направи в тази насока ?

Не, към момента няма подобен механизъм и това трябва да се промени. Системата има нужда от независим орган, който да контролира етичните аспекти на работата на съдиите. Съществува съвсем реален проблем. Толкова много съдии са част от това, че за Съда ще е изключително трудно да наложи санкции на всички тях.

Очаквате ли този доклад да е начална точка за промени в правната рамка, както в националните законодателства, така и в международните, за да гарантира отчетността и независимостта на съдиите в Европейския съд по правата на човека?

Да. Получавам подкрепа от адвокати, преподаватели по право и магистрати, но ЕСПЧ остава безмълвен. Сега обикновеният гражданин знае малко за „игрите на влияние“ в ЕСПЧ на някои НПО-та, участващи в Съвета на Европа, както и за Джордж Сорос. Много хора си „отвориха очите“. Надявам се, че хората ще бъдат по-смели за да могат да защитят независимостта на нашата съдебна система.

Подобни връзки между съдии и НПО-та с определени икономически и политически интереси могат бъдат открити не само в ЕСПЧ, но и на национално ниво, бихте ли препоръчали и на държавите да вземат мерки, за да могат да осигурят по-добре независимостта на съдебната система?

Неправителствените организации са се превърнали в инструменти за политическо въздействие и упражняват влияние. Някои НПО-та, като Фондация „Отворено общество“, инвестират много в тази насока и към момента трудно ще бъдат изместени. Фондация „Отворено общество“, се е утвърдила като най-богатата и влиятелна организация в тази сфера. Нейните политики на създаване и финансиране на други организации я поставят на върха на важна мрежа от НПО-та. Въпреки това, целите и действията пораждат както ентусиазъм, така и притеснения и въпроси. В допълнение на геополитическите си дейности Фондация „Отворено общество“ организира и финансира инициативи, като например свобода на изразяването, образованието на ромски общности, легализация на наркотиците, проституцията, абортите, права на гейове, лесбийки, бисексуални и транссексуалните, както и правата на малцинствени групи и бежанци. В рамките на Фондация „Отворено общество“ инициативата на „Отворено общество в съдебната система“ е специализирана в стратегическо водене на съдебни процеси. Тази организация, както и някои други, може да действа пред всички останали международни органи, които създават законодателни рамки и да имплементира глобални стратегии за приемането на нови международни стандарти. След като сме се научили да не поставяме под въпрос действията на правителствата и икономическите сили, сега трябва се научим да ограничаваме властта на частните политически сили, като НПО-та. Неправителствените организации вече не са неутрални.

Д-р Грегор Пупинк, директор на неправителствената организация Европейски център за право и справедливост в Страсбург. Заедно с колегата си Delphine Loiseau преди дни публикува доклад, който разкри, че съдии от ЕСПЧ са в тежък конфликт на интереси заради финансовата им обвързаност с мрежата от неправителствени организации на американския мизантроп Джордж Сорос, в това число и един настоящ и един бивш съдия от България – Йонко Грозев и Здравка Калайджиева.


Войната срещу пресата (втора част)

Антоанета Симеонова и Методи Лалов – неудачници. Много рев за нищо. Крадци на обществено внимание.

Бившият не особено успешен съдия Методи Лалов от няколко месеца се изживява като общински съветник в София – също не особено успешно. И показа на практика, че вълкът професията си мени, но нрава – не.

Като магистрат Лалов обслужваше задкулисни интереси и политическите интриги на ментора си – шефа на ВКС Лозан Панов. Като общинар не прави нищо по-различно. Не ни е известно Лалов да е предложил някакво решение, което да реши поне един от проблемите на столицата или да удовлетвори специфичните искания на хората от различните квартали. За сметка на това обаче, новоизлюпеният общински съветник започна истинска война срещу печатните издания. Води я методично, целенасочено и упорито, сякаш е избран на държавна издръжка като общински съветник, за да води вятърничавите си битки срещу българската преса.

Като служител на Столична община лицето Методи Лалов е установило, че в общинската администрация се получават вестници. Каквато впрочем е практиката в целия цивилизован свят. Но този факт изглежда много е подразнил „демократа“ Лалов и в едно от първите си действия като съветник той пита председателя на СОС Елен Герджиков защо администрацията е абонирана за различни български издания. И това става повод за цяла поредица от гневни писания във Фейсбук, в които Лалов се възмущава, че СОС е абониран за издания, „пълни с обиди, клевети, лъжи, еротични снимки и кръстословици“. Зер, Лалов реши всички проблеми на столичани и по гестаповски се сети, че кръстословиците му пречат…

Методи Лалов дори цитира в докладната си до председателя на СОС кои точно вестници му пречат – „24 часа“, „България днес“, „Дума“, „Монитор“, „Телеграф“ и „Труд“.

На практика това са всички национални всекидневници в страната! Формалният повод да поиска общината да спре да получава тези издания е, че се давали „грешни пари“ за абонамент. За сведение – цената за годишен абонамент при различните издания варира между 150 лв и 350 лева. За какви спестени пари говорим изобщо? Няколко хиляди лева на година? Или колкото месечната заплата на Трайчо Трайков?

Напълно ясно е, че войната на Методи Лалов срещу българските вестници не е заради мнимата му спестовност! Войната е срещу ИСТИНАТА, която печатните издания разпространяват. Забележете например, че в антивестникарската докладна на Лалов до председателя на СОС липсва флагманското издание на олигарха Иво Прокопиев – „Капитал“. Там не виждаме и „Сега“ на газовия магнат Сашо Дончев. Тук е моментът да се спомене, че Лалов е пуснал две запитвания, не едно, като „Капитал“ не фигурира в нито едно от двете, вероятно заради ясната обвързаност между бившия съдия и издателя на медията – подсъдимия Иво Прокопиев. „Сега“ пък фигурира в първото питане, но енигматично изчезва от второто и единствено, пуснато публично във Фейсбук от новоизпечения общински съветник. Дали пък не е заради близостта на неговия издател с вече споменатия Прокопиев и принадлежността им към един и същи кръг?

Излиза, че на Лалов му пречат всички издания, които не са свързани с „добрите олигарси“. А най-много му пречат, както личи от профанските му писания във Фейсбук, изданията от „Телеграф медиа“. Защото изданията от групата от години воюват срещу фалшивите новини и изкарват наяве нелицеприятната истина за аферите на олигархията и мръсната приватизация у нас.

Ето това е, което не се харесва на Лалов, и по-точно на хората, които го активизираха като механично човече с пружина в обречената му война срещу българските вестници. А хората, които го активизираха, са добре известни, самият Лалов не крие обвързаностите си с тях. Те са Лозан Панов, Иво Прокопиев, Сашо Дончев, Иван Костов, проваленият министър с анцуга Христо Иванов…

Войната на олигарсите срещу честната българска преса не започва от Методи Лалов. Той е просто поредният Матросов на амбразурата. Войната срещу печатните медии в България се води от години. Най-вече с фалшиви новини. През юни 2019 г. районният прокурор Тодор Тодоров поиска заличаването на в. „Телеграф“ – издание с дългогодишна история и огромен тираж, т.е. – с огромно доверие от страна на читателите. Проформа искането беше заради някакъв менте сайт, който носел същото име… Ала истината е, че на прокурор Тодор Тодоров, на бившия магистрат Методи Лалов и задкулисието, което стои зад тях, не им харесват стотиците факти и разследвания, които изданията от „Телеграф“ медиа“ изнасят за многомилиардните далавери на олигарси като Иво Прокопиев, Цветан Василев и ортаците им.

Боли ги от силата на печатното слово като от остър меч. Боли ги, защото днес всеки „блогър“ се прави на журналист във фейсбук профила си, но силата на написаното слово в пресата остава и след 100 години, остава и след 200 години.

Българската преса пази словото на доблестни мъже като Христо Ботев, Йосиф Хербст, Димитър Димов, заради което ние сме запознати с идеалите на тези велики българи и днес.

А фалшивите новини и войната на хора като Методи Лалов срещу „кръстословиците и еротичните снимки“ са вятър работа.

Информационен бюлетин за криминалните произшествия в Троян – 6.03.2020

Полицейска операция през вчерашния ден е проведена и на територията обслужваа от РУ Троян. Проверени от полицейските служители са 81 лица и 78 МПС и за констатирани нарушения са съставили 1 акт и 20 глоби с фиш.            Служители на РУ Троян са установили 25-годишен мъж, като извършител на кражба  от 14 ноември 2019 год., при …

Материалът Информационен бюлетин за криминалните произшествия в Троян – 6.03.2020 е публикуван за пръв път на ТРОЯН ЕКСПРЕС.