СВИНСКО КОРЕМЧЕ SOUS VIDE

ТЕМПЕРАТУРА НА ГОТВЕНЕ – 68⁰С /154⁰F/.

ВРЕМЕ ЗА ГОТВЕНЕ – 12:00 часа.

Георги Хаджиминев
..с Жоро – Шеф Георги Хаджиминев

В „Рецепти от приятели“ имам удоволствието да Ви представя моя много добър приятел, добър човек и страхотен готвач Шеф Георги Хаджиминев. За всичките си приятели и многобройните фенки той е просто Жоро. С великолепните си презентации и нестандартните решения той е търсен шеф-готвач. Работил е в Хилтън, Кемпински, на кораби и яхти, в ресторанти на морски и зимни комплекси. Със своите ястия е омайвал ценители от Испания, Германия, Гърция, Кипър, Малта, Англия, а сега работи в Швейцария.

Днес публикуваме неговото ястие „Свинско коремче на sous vide”, като Жоро обеща, че това няма да е последна публикация, защото има още много ястия приготвени на Су вид.

Свинско коремче Sous Vide
Свинско коремче Sous Vide

Свинско коремче СУ ВИД температура на водата = 154 фаренхайт – 68 целзий готвено – 12 часа, за основа – ябълка грени смит (компресирана), сос от сливи (точки) и цветя – латинка, иглика, теменуга и мини воден креc (за декорация) .

Материалът СВИНСКО КОРЕМЧЕ SOUS VIDE е публикуван за пръв път на SousVide.bg.

Котка и алигатор в троянския Музей

* Уредничката Деси Вутова: „Котката ежедневно посещава постоянната експозиция, любимото й място е залата с дървообрабоващите занаяти“ * Галеристката Мариела Шошкова: „Алигаторът върши чудесна работа, кара посетителите хем да се смеят, хем да са раздалечени“

Невероятно, но факт
ДЕН-ДВА след световния музеен празник (18 май) и също толкова преди празника на българската духовност (24 май) в троянския Музей на занаятите, респективно галерия…

Паметникът на Левски в Троян отново на дневен ред

Кметът Михайлова и скулпторът проф. Георги Чапкънов до главата на паметника
„Време е да променяме дневния ред. Паметникът на Левски отново е сред приоритетите“, сподели кметът Донка Михайлова. Днес тя и членове на Инициативния комитет за изграждане паметник на Васил Левски в Троян – Венелин Ангелов, арх. Пенко Терзиев и общинският съветник и общественик Николай Тодоров, са посетили скулптора проф. Георги Чапкънов – Чапа, за да обсъдят етапите на създаване на паметника.

Една от снимките, които троянският градоначалник е публикувала на фейсбук страницата си, дори загатва как ще изглежда главата на паметника.

Припомняме, че през миналата година бе създаден Инициативен комитет за изграждане на паметника, в който влизат историци, общественици, изявени личности в науката и изкуствата, както и родственици на Апостола. Скулптор е известният проф. Георги Чапкънов – създател на много стойностни паметници, а архитект е Светослав Константинов.

Монументът ще струва 70 000 лева, поради което бе открита банкова сметка за по-заможните дарители и дарителска кутия за всички останали.

Мястото, определено за поставяне на паметника, е на централния площад, в близост до сградата на читалище „Наука – 1870 г.“.

Разрешиха колективните и индивидуални спортни занимания на закрито

Кирил Ананиев - Министър на здравеопазването
Министър Ананиев издаде заповед, според която от 22.05.2020 г. се разрешават колективните спортни занимания на закрито, без състезателен характер и без публика. Считано от 26.05.2020 г. се разрешават индивидуалните и колективните спортни занимания за деца до 18-годишна възраст на закрито и на открито. Тези занимания също не трябва да имат състезателен характер и трябва да са без публика.

Разрешени са и индивидуалните спортни занимания на закрито и на открито, без състезателен характер и без публика.

Изключение от забраната за провеждане на спортни мероприятия на открито и на закрито се допуска и по отношение на самостоятелните плувни комплекси и басейни, като не се разрешава функционирането на прилежащите към тях търговски обекти.

Това нарежда здравният министър със своя заповед, издадена днес, 20 май. Със заповедта се разрешават както провеждането на обучение на кандидатите за водачи на моторни превозни средства за оказване на първа долекарска помощ, така и провеждането на курсове за обучение и квалификация на водни спасители.

Със Заповед № РД-01-272 от 20.05.2020 г., която отменя Заповед № РД-01-270 от 19.05.2020 г., можете да се запознаете тук.

 

Източник: Министерство на здравеопазването

Троянче ще представя България в епистоларния конкурс

Виктория Иванова от гр. Троян
Приключи националният етап на 49-ти международен конкурс на ВПС на тема: „Напиши послание до възрастен човек за света, в който живеем“. Национален победител в епистоларния конкурс е Виктория Иванова от гр. Троян. Сега тя е ученичка в Американския колеж във Велико Търново. Писмото на младата троянка ще бъде изпратено в Международното бюро на Всемирния пощенски съюз, за да се състезава с останалите национални победители. Второ място заема Симона Влаева от гр. Провадия, а на трето място се класира Виктория Недялкова…

Поощрителни награди за добро представяне в националния етап на конкурса получават:

  • Бурчин Апти, с. Срединка, област Кърджали;
  • Диана Димитрова, гр. Перник;
  • Маргарита Грозданова, гр. София;
  • Радостина Аврамова, гр. Китен;
  • Христина Георгиева от с. Водица, област Търговище.

Авторите на всички отличени в националния етап на конкурса писма ще получат награди и грамоти. Грамоти ще получат и всички участници в конкурса.

През последните години призьори в този престижен конкурс са били и други троянчета, ученици във Васил Левски и Художественото училище.


Ето и писмото на Виктория Иванова, която бе така любезна да ни го предостави:

Мили дядо,

Как е при теб на небето? Спомняш ли си за дните при нас, земните. Липсват ли ти звукът на птичките, смехът на внуците и мирисът на прясно издоеното мляко. На мен ми липсват, дядо!

Празни са вече селските къщички. Но не са само те, сърцата човешки са празни, дядо. Няма вече род и родина. Всеки себе си пази. Забравиха хората откъде са тръгнали и кой ги създаде. Тънат в забрава старците, мизерстват, гладни и бедни. Техните деца и внуци търсят богатство по чужбините. Само аз съм все още в България, дядо. Но какво остана и от нея вече?

Не е животът, какъвто го помниш. Всичко в пари се превърна. Няма я усмихнатата билкарка от края на селото, вместо това пробутват на хората измислени „химии”. Никой не знае що е лопата и семе, всеки бърза към супермаркета. Хората забравиха за морал и ценности, мятат с ръка презрително  и егото все по-напред се провира. И любов вече не се среща, и нея в пари я превърнаха. Спомням си как до последния ти ден на този свят наричаше баба „моето красиво момиче”, откъсваше ѝ всяка сутрин най-хубавото цвете и го закичваше в побелелите ѝ коси. И това го няма вече, дядо…

Но ти не насълзявай очи, аз от теб се научих как се човешки живее. И на моите внуци някой ден ще разкажа за дядо ми с белега на челото. Белег от бой, когато родината е била най-свидна. Когато страхът не е бил пречка и мъжът е бил мъж до последния си дъх. Аз знам, те няма да разберат. Ще кажат с насмешка – има кой да я пази тази държава. Но има ли всъщност? Останаха ли хора добри и сърцати? Не мисля… тъжно е вече.

Отидох си миналата седмица на село, да видя твоята къщурка. Там е, дядо, грижа се за нея. Огледах се наоколо, знаеш, където живееха бабите на връстниците ми. Нищичко не е останало от онова време. Бурени погълнали къщите. Няма кой даже портите да почисти. А аз знам как с баба тухла по тухла сте  построили тази къща. Никога няма да я оставя! Там е и кучето Роко, пази я още, със сетни сили. Спомня си и то, милото,  за слънчевите летни дни, когато селото кънтеше от детски смях. Все още, като ме види, мята доволно опашка.

И не е само селото различно. Влез например в училищата. Няма я онази стряскаща дисциплина, друго те стряска вече. Децата не са, каквито бяха. Всички заровили нос в смартфона. Повечето Вазов не знаят кой е. Пълнят им главите с чужди езици, че нали в чужбина бил страхотен животът. Родителите, погълнати от грижи, плащат ли плащат за най-нови маркови дрехи, таблети и каквото се сетиш, че да е щастливо на мама и татко детето. А то, като порасне, няма лев излишен, страдат възрастните родители, живеят с пенсии, равни на маркова блуза. Знам също как някои от тях четири деца в една стая са отгледали, а сега тези синове нямат място за своите родители в големите си луксозни имения. Че нали снахата не дава!

И уважението вече го няма. Коледа не е същата, не се събират млади и стари. Всеки под своя нос гледа. Грозно е, дядо. Тъжно е. Спомням си как през декември колехме прасето и се събирахме всичките ти деца, внуци и роднини. Сега това е само далечен спомен или несбъдната мечта. Само тези, които сме го преживели, знаем какво е.

Липсва ми да стана сутрин рано, да отворя широко прозореца и да видя цвета на гората. Днес вече всичко е сиво – застроено, прашно и мрачно. Болести всякакви погнаха народа, крият се хората, страх ги е да не кихнат. Така ли ще е вече, дядо? Ще има ли кой, като остарея, за мен да помисли? Ще си намеря ли и аз моето вярно, красиво момиче? Не вярвам. Всички търсят и питат човека каква му е заплатата, семейството има ли къщи и имоти, с братя и сестри дели ли наследството. Какви братя и сестри? Хората не мислят вече за големи, задружни семейства. Имат по едно дете, който е богат – най-много две, дават ги на детегледачки и частни детски градини… да не избяга на жената кариерата. А домът се поддържа от чистачки, храната се яде в луксозни ресторанти. В никоя къща вече не можеш вече да видиш как сладко се яде боб с коприва, сланинка и праз лук. „Гнусно” – крещят децата – „искам спагети”.

Липсва ми, дядо. Всичко ми липсва. Нямаш си и представа колко имоти и къщи бих дал, за да се върнеш и да мога поне за миг пак да те прегърна. Да ми вдъхнеш мъжка сила, достойна за семейна опора. Да се допитам макар за последно до твоите съвети, къде се крие доброто и какъв е смисълът на живота. Няма в днешни дни кой да го направи, както само ти можеше.

Обичам те: вечно твой внук