Всички публикации от БСП Троян

Спомен за Христо

(четиридесет дни от смъртта на Христо Илиев)

Времето лети. Ето че изминаха четиридесет дни от кончината (29.10.2021 г.) на Христо Илиев, дългогодишен директор на Природонаучния музей в Черни Осъм. Смъртта отне завинаги още един чудесен приятел и голям българин. Той не беше от хората, които лесно се сприятеляват. Трябваше му време да те опознае, да те претегли по постъпките, да вникне в душата ти и чак тогава да те пусне в сърцето си. Ако това се случеше, знаеш, че имаш зад гърба си сигурен човек, който винаги ще откликне на молбата ти – денем и нощем, в студ и пек, за добро или за лошо… Христо Илиев е синоним на „верен приятел“. Сякаш друг голям българин (нищо, че е с еврейски произход), Валери Петров, е писал „Песен за приятелството“ специално за него!

Запознах се с Христо Илиев през май 2011 г. във връзка с реконструкция на главното разпределително табло на музея. Оттогава наблюдавах работата му по опазване и развитие на институцията. През последните години той положи много усилия за обновяване на Природонаучния музей. Всички черно-бели снимки, служещи за фон на експонатите, бяха подменени с цветни. Поетапно бяха сменени витрините, като новите са с конструкция, опростяваща обслужването на експонатите. Бе изградена нова осветителна инсталация с LED осветителни тела. Откри се нова зала – „Насекоми“. Всичко това – със собствени приходи на музея.

Природонаучният музей в Черни Осъм е най-посещаваната културна институция в община Троян. Ежегодно прага му прекрачват около 27 хиляди гости. За мен тази цифра е впечатляваща, за Христо не беше. Той си спомняше 80-те години на миналия век, когато е поставен абсолютният рекорд от 85 хиляди посетители.

Христо Илиев мечтаеше да изгради в Природонаучния музей модерна отоплителна инсталация с термопомпа. Извърши необходимите проучвателни дейности и дори получи положителна оценка за въздействие върху околната среда. Уви, общинската администрация не възприе сериозно идеята и проектът си остана на хартия.

Много искаше преди пенсионирането си да завърши обновяването на витрините. Бяха останали за подмяна 5–6 витрини в Атракционната зала, в това число – прочутият заек в ролята на ловец с пушка и патрондаш. В края на миналата година тези необновени витрини бяха отстранени от залата. Музейните работници ми обясниха, че експонатите птици ще бъдат реставрирани и върнати на мястото си. Преди няколко дни посетих Природонаучния музей. На мястото на птиците заварих витрини с бозайници, преди това разположени в друга част на музея. Заекът, в старата витрина, е в Атракционната зала, но на друго място. Най-големият страх на Христо беше да не би след пенсионирането му да започне бракуване на експонатите. Искрено се надявам, че това няма да се случи!

Друго нещо, което Христо искаше да довърши, бе ремонтът на големия ринг в Атракционната зала. Уви, година и половина след пенсионирането му рингът продължава да не се върти. И други неща в Музея не ми харесаха, но да не се задълбочаваме. Така или иначе, стана ми малко тъжно и много срамно. Срамно, защото в Музея (пък и в общината) няма скръбна вест за смъртта на Христо Илиев. Сякаш такъв човек не е съществувал… Не че на Христо му трябва скръбна вест. На мъртвите нищо не им трябва. Скръбните вести и паметниците са за живите.

Едно нещо му тежеше като воденичен камък на шията – незавършеният втори корпус на Музея. Грубият строеж на сградата, по спомени на арх. Петрушев, проектант на съоръжението, приключва в периода 1986–1988 (или 1989) г. Тогава Природонаучният музей е към кметството в Черни Осъм. Има финансов ресурс за довършителните дейности, но средствата са отклонени за строителството на сграда, в която е разположена здравната служба и сладкарницата на Кооперация „Обнова“. Започва „демокрацията“, а заедно с нея и голямата инфлация и когато парите са върнати на Музея, с тях не може да се направи нищо. Обидно е, пък и срамно, че тридесет години по-късно нищо не се е променило. Най-посещаваната културна институция в община Троян посреща гостите си като осиротяло дете – в къща без прозорци и врати.

Мисля си дали участта на недостроената сграда щеше да бъде същата, ако Природонаучният музей не бе в Черни Осъм, а на градския площад в Троян…

Христо не беше приказлив, но понякога се отпускаше и разказваше различни истории, свързани с Музея. Голям приятел на баща му бил Георги Аспарухов. Той разглежда експозицията, преди да е построена сградата на Музея, когато тя е разположена в коридорите на училището. Възхитен от видяното, Гунди написва текст върху черната дъска в една от ученическите стаи. Този текст е ревниво пазен от учители и ученици цели две години. Обичаше да си спомня и за една среща в Музея с акад. Ангел Балевски и Марко Семов. Сред именитите посетители на музея са първият български космонавт Георги Иванов и руският му колега Николай Рукавишников. Христо Илиев имаше намерение да опише тези срещи в книга, посветена на историята на Музея, но човек предполага, а Господ разполага.

За Христо Природонаучният музей беше всичко. За него мислеше денем и нощем. Същевременно Музеят му бе опора в годините, в които се бореше с тежка форма на диабет. Пенсионирането е неразделна част от живота на всеки човек. Добре е провождането в пенсия да става с уважение и благодарност. В случая с Христо това не се получи. Той не беше от хората, които споделят мъката си, но огорчението от начина, по който бе разделен с Музея, си личеше. Без Музея той остана като дърво без корен. Такива дървета са обречени! Не че не търсеше твърда почва под краката си. Зае се да пише книга за Музея, но и да не я пишеше, мислите му пак щяха да са там – ще бъдат ли опазени експонатите, ще се завърти ли рингът, ще бъде ли достроен вторият корпус…

Не знам друг човек, който да се отнася с такава синовна почит към паметта на баща си и неговото дело! Христо мислено оценяваше всяка своя постъпка, всяко действие в Музея и живота през погледа на баща си. В това отношение е пример за всички, които го познаваха отблизо.

Христо беше пословично скромен и много достоен човек. Той не обичаше публичността. Седеше тихо в кабинета и си вършеше работата – спокойно, упорито, последователно. Никаква пара в локомотивната свирка, всичко за поддържане и развитие на Музея! Рядко молеше за помощ, при това никога за себе си, само за Музея.

Сигурен съм, че там, на небето, пръв го е посрещнал баща му – Илия Христов, основател на Музея. Сега двамата, отново заедно, както преди двадесетина години, кроят нови планове за Музея. Мисля си, че ще намерят начин да ни ги подскажат. От нас, живите, зависи дали ще ги изпълним.

Нисък поклон пред светлата ти памет! Почивай в мир, приятелю!

Васил Радойчевски

Зони за отдих в община Троян

През последните няколко години Община Троян отделя специално внимание на изграждането на зони за отдих в града и близките села, като наред с дейностите по изграждане и обновяване на парковите пространства в кв. „Лъгът“ и пред Информационно-културния център в ход е и поетапното оформление на т. нар. свободна зона за рекреация и отдих – парк „Турлата“.

Мястото е избрано поради непосредствената си близост до централна градска част, наличието на определена инфраструктура, лесната достъпност и близостта до спортни съоръжения – стадион „Чавдар“ и мястото, на което се планира изграждането на нова спортна зала. Проектът е ориентиран към нуждите на семейства с деца и спортуващи и се осъществява по идея на Държавно горско стопанство –Троян, с финансовата подкрепа на Община Троян.

След постигната договореност за наем със собственика на имота – Църковно настоятелство при храм „Света Параскева“, Троян – в рамките на тази и следващата година поетапно ще бъдат реализирани дейностите по създаване на парка.

За организирането на зоната е изготвен идеен проект, който предвижда поставяне на преместваеми детски съоръжения за игра и забавления, поставяне на паркови елементи, засаждане на храсти и подходящи дървесни видове. Ще бъдат обособени три зони – детски кът с къщичка, влакче, гъбки, тролей и т.н.; младежки кът с беседка и пейки; зона за отдих и пикник с необходимите към нея съоръжения.

Върху имотите няма да се извършват строителни дейности. Парковите елементи и детските съоръжения ще бъдат изработени само от естествени материали. Ще бъдат запазени съществуващите дадености – ценните дървесни видове, мостчето, като около тях ще бъде развита зоната за рекреация и отдих.

Площта, която е обект на облагородяване, е около 30 дка и всички дейности се изпълняват от служители на Държавно горско стопанство – Троян. През днешния ден е завършено планираното за тази година озеленяване, като са засадени 72 дървета и 80 храста от 22 различни вида. Изграден е жив плет от 600 габърови фиданки, който, с подходящи грижи, ще разкрие красотата си след няколко години.

Тук е редно да споменем за доброволческата еко-инициатива на деца от СУ „Васил Левски“ – Троян, които са почистили терена от битови отпадъци, преди лесовъдите да започнат облагородяването му.

Очаква се до края на м. май 2022 година да бъде реализиран детският кът, а до края на следващата година – съоръжението за пикници и тържества, с капацитет до 100 души.

Припомняме, че благодарение на доброто сътрудничество между общинска администрация и ДГС – Троян, подобни съоръжения за отдих бяха изградени и на доста други места – „Беклемето“, край водопад „Лопушница“, тийн зоната в града и др.

Из личния профил на Донка Михайлова, кмет на община Троян

Снимки: Руслана Попсавова

Кой как си тръгва от върха на БСП?

Обикновено определяме БСП като столетница, което има основание, защото тя търси корените си в сбирката на Бузлуджа от лятото на 1891 г. и не се отрича от наследството си. Но, ако трябва да сме честни, собствено социалистическият ѝ път тръгва от началото на 1990 г. – първо след като извънредният конгрес в края на януари и началото на февруари сменя основните документи – програмата и устава, а после през април, когато след вътрешнопартиен референдум беше сменено името ѝ от комунистическа на социалистическа.

Александър Лилов

Затова ще се опитам да отговоря на въпроса от заглавието, като се фиксирам върху тези социалистически години.

Първият председател на БСП (както бе прекръстен постът от първи или генерален секретар) беше Александър Лилов. В първите месеци и години в БСП вреше и кипеше от нови идеи и идейни течения (Алтернативно социалистическо обединение, Път към Европа, Демократичен форум, Движение за демократичен социализъм, Движение за радикална промяна, Обединение за социална демокрация, Марксистка платформа, Марксистка алтернатива). Това, както и желанието на инакомислещите в партията да се наложат, затрудняваше дейността на Лилов, на когото му се налагаше да балансира в партията, докато води политическа борба със СДС.

За голяма изненада БСП спечели изборите от юни 1990 г., но вътрешнопартийната борба не спря, а се продължи с още по-голяма сила: тогава тя се водеше между социалистическата тенденция, олицетворявана от Лилов, и социалдемократичната, лансирана от Андрей Луканов и Александър Томов. Но и двамата социалдемократи предпочетоха изпълнителната власт – Луканов като премиер, а Томов като вицепремиер в правителството на Димитър Попов, което намали техните шансове да изместят Лилов в БСП.

Но времето за оттеглянето на Лилов дойде след първата изборна загуба на БСП за изборите от 13 октомври 1991 г. На свикания тогава извънреден конгрес (14–16 декември 1991 г.) вътрешнопартийната опозиция постави въпроса за отговорността и поиска оставката на Лилов, макар изборната загуба тогава беше с 1,2%. Само че при избора за председател Лилов получи най-много гласове, следван от Жан Виденов (след като Янаки Стоилов си направи отвод) и Георги Пирински. Въпреки това при балотажа Лилов не се отказа, но малко неочаквано призова своите привърженици да подкрепят Жан Виденов, както и стана. Така Лилов се съобрази с искането да поеме отговорност за загубата и да отстъпи ръководството на по-младото поколение, но си осигури контрол върху смяната.

Всъщност Лилов ръководи БСП малко по-малко от две години (от февруари 1990 до декември 1991 г.), но остава в историята на БСП като Стратега. Защото след като напусна председателското място, създаде Център за стратегически изследвания в БСП, който изработваше документи, между които и новата програма на БСП „Нови времена, нова България, нова БСП“. Не съм сигурна, че ръководството на БСП се съобразяваше с документите на Лилов, но той остана име и емблема на партията, която не напусна до края на живота си през 2013 г.

Жан Виденов

Новият 35-годишен председател Жан Виденов остана начело на БСП пет години (1991–1996). Това бяха бурни години, изпълнени с победа на парламентарните избори през декември 1994 г. и на местните избори през октомври–ноември 1995 г., но и с вътрешнопартийни борби и управленски неуспехи. Вътрешнопартийните борби не спряха, а на моменти се водеха с още по-голямо ожесточение, но истинските проблеми дойдоха от управлението, след като Жан Виденов оглави правителството. Наслагалите се една върху друга кризи доведоха не само до вътрешнопартийни искания за оставка, но и до нарастващо обществено недоволство (не и до демонстрации, които започнаха две седмици след оставката). В такива условия се проведе извънредният конгрес на БСП (21–23 декември 1996 г.), на който още в самото му начало Жан Виденов обяви, че подава оставка както като министър-председател, така и като председател на БСП.

Виденов остава още няколко години в БСП, но новото ръководство, оглавено от най-близките му сътрудници Георги Първанов и Николай Добрев, правеше дейността му като пловдивски регионален лидер все по-трудна. Към това се добави и огорчението на Жан Виденов от категоричния отказ на новото ръководство БСП да защити онази част от управлението му, която е била успешна. Той все по-често изразяваше несъгласие и с пронатовската линия на БСП и през 2000 г. напусна БСП, но без това да се превърне в партиен или обществен проблем. Отиде си безмълвно.

Георги Първанов

Следващият председател на БСП беше и най-успешният в българската политика. Въпреки изолацията на БСП в изборите от април 1997 г. и месеците след това, Георги Първанов успя с помощта и на ПЕС (Партията на европейските социалисти) да върне БСП в политиката. Той създаде Новата левица (БСП, БСДП, Българската евролевицата и Отечествения блок на труда), в която се опита да скрие БСП. Тази тактика се оказа ефективна и благодарение на нея, а и заради драстичните реформи на Иван Костов, които разградиха наследената от социализма социална държава, доверието към БСП започна да се връща, особено след като Първанов оглави протестите срещу бомбардировките на НАТО срещу СР Югославия. Което не му попречи следващата година да убеди БСП да оттегли несъгласието си с членство в НАТО, което му спечели симпатиите и на западните фактори.

Така се стигна до чудото на президентските избори през есента на 2001 г., когато Първанов победи действащия президент Петър Стоянов. Последваха уникалните 10 години на социалист на президентския пост. Но когато и вторият мандат приключи, Първанов се изправи пред въпроса какво да прави, тъй като беше едва на 54 години. И се върна в БСП, но опитът му отново да я оглави се провали. Той беше изключен и предпочете да направи своя партия от създаденото през 2010 гражданско сдружение АБВ.

Сергей Станишев

Следващият председател на БСП Сергей Станишев беше посочен за този пост от спечелилия президентските избори Георги Първанов. Той се оказа и най-дългогодишният социалистически лидер – цели 13 години от 2001 до 2014 г. През това време той успява да оглави коалиционно правителство, да завърши неговия мандат, но същевременно влиянието на БСП започна да се свива, особено след като през 2009 г. тя става опозиционна партия. Докато кариерата на самия Станишев върви нагоре – през 2011 г. е избран за председател на ПЕС, какъвто е и до момента. Председателството на Станишев остана белязано от предложението му Делян Пеевски да оглави ДАНС и последвалите масови протести. Предложение беляза низходящия ход на БСП и принуди Станишев след поредните загубени избори да подаде оставка през юли 2014 г. Той остана в БСП, макар и като евродепутат, като и до днес дава оценки за БСП, макар и обикновено от Брюксел.

Михаил Миков

През 2014 г. на поста председател на БСП беше избран юристът и университетски преподавател Михаил Миков. Той наследи партия със спадащо влияние и по една или друга причина не успя да я вдигне на крака, пък и отредено му време бе твърде кратко – малко под две години (също като Лилов, но в много по-спокойна епоха). Уникално за лидер на БСП той загуби поста си на конгрес през май 2016 г., който сам беше свикал. На конгрес приключиха председателството си Лилов и Виденов, но и двамата избраха сами да напуснат поста си, докато Миков се кандидатира и се бореше, но загуби. Загуби, след като срещу него около Корнелия Нинова се обединиха бившият председател Станишев, пловдивският олигарх Георги Гергов, варненският депутат Красимир Янков. Може само да се съжалява, че Миков загуби поста председател, след като беше започнал левия завой на БСП, инспириран от Лявото крило на Янаки Стоилов. Но, макар и свален от ръководството, Миков остана в БСП и до днес.

Последният (засега) председател на БСП, по-скоро председателка, е Корнелия Нинова. Тя е първата жена начело на голямата лява партия и ръководството ѝ тръгна с висок старт, осигурен от нейната решителност и борбеност, от готовността ѝ да отправи предизвикателство срещу Бойко Борисов. И се доказва в първия им сблъсък на президентските избори през есента на 2016 г. Тогава избраният лично от Нинова ген. Румен Радев категорично победи издигнатата от Борисов Цецка Цачева. Това беше първата изборна загуба на Бойко Борисов от появата му на политическата сцена.

Корнелия Нинова

Следващите действия на Нинова в БСП обаче не бяха толкова безспорни. Тя укрепи позициите си в БСП, като отстрани от ръководството, а някои от партията, всички, които осигуриха победата ѝ над Миков. След това наложи промени в устава, според които председателят се избира не от конгреса, а пряко от партийните членове, въвежда се мандатност: за председателя от два мандата, а за депутатите от три. Тези промени съвсем не са еднозначни, защото в българските условия партийните членове заради възрастта си или по друго причини са твърде безкритични, а идеята за мандатност на лидера на партията е подходяща по-скоро за партия-държава, отколкото за партия в плуралистично общество. Още по-странна е идеята за мандатност за депутатите, защото това възпрепятства изграждането на опитен депутатски корпус. И двете поправки отговарят по-скоро на популистките нагласи на обедняващото българско общество, което възприема депутатството и политиката изобщо по-скоро като възможност за забогатяване, отколкото като полезна обществена дейност. По инициатива на Нинова настъпиха промени и в идеологията на БСП: като чисто прагматичен политик тя тласна БСП към изглеждащия печеливш консерватизъм. Той стана основното оръжие на националистите, но както виждаме днес, популярността му се оказа временна. При това съвсем не отиваше на лявата БСП и предизвика вътрешнопартийна съпротива, която обаче беше разгромена с твърда ръка от Нинова.

След загубата на БСП в изборите за Европарламент през май 2019 г. Корнелия Нинова беше принудена до обяви, че подава оставка, но две седмици по-късно, на заседание на конгреса на 16 юни, оттегли оставката си. Отново се изправи пред въпроса за оставката през настоящата 2021 г., когато пораженията на БСП следваха едно след друго. След първите парламентарни избори от 4 април двама членове на Изпълнителното бюро (Янаки Стоилов и Крум Зарков) ѝ поискаха оставката, но тя отказа и отстрани тях. Но след като на изборите от 14 ноември БСП се оказа на четвърто място, положението стана неудържимо. И, макар и с известно забавяне, Нинова подаде оставка. Опитът от 2019 г. обаче прави нейните опоненти в БСП недоверчиви.

Днес вероятно се разделяме с поредния председател на БСП. Разликата от досегашните е в това, че, вярна на острия си характер и голямата си амбиция, Нинова не просто подаде оставка заради изборния провал, а предизвика скандал с обвиненията, че поражението се дължи на президента, когото преди пет години тя сама издигна. Това прилича на лична реакция и би било тъжно поредният председател на БСП да си тръгне със скандал.

Така изглежда кратката история на начина, по който председателите на БСП си тръгват от ръководството – някои минават на заден план, други напускат партията и създават паралелни партии, а трети го правят отмъстително и със скандал.

По-общият извод, който може да се направи, е че вътрешнопартийните борби обикновено водят до отслабване на партията. Така беше например при СДС – голямата сила от началото на прехода, която се разпадна и залезе. Надявам се, че здравият разум и стабилната идейна основа на БСП ще ѝ помогнат да не се подведе от лъжовните песни на сирените и ще се върне към традициите си на голяма, а вече май и единствена в България лява партия.

проф. Искра Баева

Началото на социализма в България.

Единствено БСП представи план за управление в първите 100 дни

„Това са предложения, които са свързани с основните потребности на хората. Предложихме намаляване на ДДС за продуктите от малката потребителска кошница. Също така настояваме за понижаване на ДДС за енергоносителите, както и още редица други мерки, пряко касаещи качеството на живот на хората“ – заяви Емилова в ефира на БСТВ при вчерашното си участие.

Тя добави, че ни очаква много тежка зима, а заради постоянно покачващите се цени на стоки и услуги хората вече изнемогват. Според водачът на листата за Ловешка област предложенията на БСП са разумните решения на проблемите и също така вярва, че хората ще гласуват доверие на социалистите, защото пътя към една по-справедлива България може да бъде извървян само, ако са заедно.

„Положихме огромни усилия да направим разяснителна кампания, за да не се страхуват хората от машинното гласуване. Работата на ЦИК е да гарантира честен вот. Това, което те направиха днес бе да сигнализират прокуратурата за намерените машини, които се оказаха извън бройката на поръчаните от тях“, категорична бе Емилова и допълни, че опонентите им от ГЕРБ опитват да внесат смут в изборния процес, защото разчитат на ниската избирателна активност.

Вяра Емилова благодари на всички кандидати от листата, които са работили с много сърце и желание. Тя категорично заяви, че проблемите в Ловеч и региона не са по-различни от тези в останалата част на страната и изброи някои от тях, а именно: „Ниското качество на здравеопазването, което включва и липсата на денонощен достъп до лекарства в малките населени места. Лошата инфраструктура и ниските доходи също са част от проблемите, които хората ни поставят при срещите“.

Необходима е много работа и в посока популяризиране туристическия потенциал на Ловеч, за да се привлекат инвеститори, а също така и туристи, които ще допринесат за развитието на региона.

На финала на своето участие Вяра Емилова завърши с призив към хората:

Изборите в неделя са важни за цялата страна. Призовавам всички хора да излязат и да подкрепят разумните решения с Номер 33. Аз вярвам в успеха, когато сме заедно!

Посланикът на Русия направи своето първо посещение в Троян

Нейно превъзходителство Елеонора Валентиновна Митрофанова, извънреден и пълномощен посланик на Руската Федерация в България, направи своето първо посещение в Троян. Тя бе придружена от Филип Воскресенский, пълномощен министър в посолството, и Валентин Солодкин, ръководител на отдел „Двустранни отношения и вътрешна политика“.

Срещата бе осъществена по покана на кмета на общината Донка Михайлова, която изтъкна историческите връзки на Троянския край с Русия.

Домакини и гости обсъдиха възможностите за по-тясно сътрудничество на община Троян с руски партньори, като специално се спряха на възможността за сътрудничество с руски туроператори за организиране на поклоннически и спа туризъм. Друга тема беше ролята на побратимените градове, така че да нараснат възможностите за бизнес контакти между български и руски фирми. Троян има многогодишни традиции в сътрудничеството с руския град Кашира и смятаме, че подобни връзки ще са плодотворни и в бъдеще.

По думите на Михайлова отношенията между двете страни се развиват на две плоскости – тази на международната политика, която във времето има различни измерения, и тази на отношенията между градовете, регионите и хората. Тя изрази надежда, че руският посланик ще направи необходимото за да подкрепи задълбочаването и укрепването на тези връзки.

Делегацията поднесе цветя пред паметника на ген. Карцов – освободител на Троян – и продължи визитата си с посещение на Троянския манастир „Успение Богородично“ и на Националното изложение на художествените занаяти в Орешак.

За организацията на срещата помогна и г-н Иван Гранитски, който донесе за НЧ „Наука – 1870 г.” (Троян) значително дарение от книги от личната библиотека на поета Любомир Левчев.

Снимките от срещата са представени с любезното съдействие на община Троян и могат да бъдат разгледани тука.

11 ноември 2021