Всички публикации от БСП Троян

Заедно в Гетсиманската градина

Снимките от събитието можете да разгледате тук.

Кулинарно-занаятчийски празник „Заедно в Гетсиманската градина“ се състоя на 24 юли в с. Орешак край Троянския манастир. Организатор на събитието бе сдружение „Местна инициативна група – Троян, Априлци, Угърчин“ със съдействието на Община Троян, НЧ „Наука – 1870 г.“ (гр. Троян) и читалища от Община Троян. Това е вторият подобен празник –   първият,   „Да усетиш вкуса на Балкана“, проведен на 8 май тази година, бе в рамките на Майските празници в НИХЗИ – Орешак.

Празникът бе открит от Донка Михайлова, кмет на Община Троян. Тя сподели радостта си, че вкусната храна на нашия край ни събира за пореден път и че Гетсиманската градина, която от дълги години не посрещаше гости, днес отново оживя. Веско Радев от Местната инициативна група подчерта, че едно от основните направления на сдружението е насърчаване на местните занаяти и традиции. Планува се празникът догодина да бъде двудневен и постепенно да се превърне в традиционен. Йеромонах Стефан от Троянския манастир, домакин на събитието, ни напомни думите от евангелието, че „не само с хляб ще живее човек, но и с всяко слово, което излиза от божиите уста“. Празникът ни даде възможност не само да се насладим на вкусната традиционна кухня, на прекрасните занаятчийски изделия, на красивите народни песни и хора, но и да бъдем в обятията на величествения Троянски манастир.

Свои щандове на кулинарното изложение имаха: „Хлебопроизводство и сладкарство“ ЕООД (зад щанда бе изпълнителният директор Стаменка Дамянова); „Винпром – Троян“ АД; механа „Кайзер“; орешачаните Мария Димова и Минко Атанасов; пчеларят Тодор Тодоров от с. Владиня, Ловешко; много от читалищата в общината (НЧ „Развитие 1899 г.“ – с. Голяма Желязна, НЧ „Искра 1898 г.“ – с. Калейца, НЧ „Просвета 1927 г.“ – с. Чифлик, НЧ „Изгрев 1926 г.“ – с. Бели Осъм, НЧ „Напредък 1900 г.“ – с. Дълбок Дол, НЧ „Напредък 1908 г.“ – с. Борима, НЧ „Борци за свобода 1946 г.“ – кв. „Василевско“). Ястията бяха много красиви и апетитни. Опитах само две от тях – много вкусните бонбони от Дълбок дол и великолепния бял мъж от Борима, който ме върна в детството, когато дядо ми Василко на всеки Петровден го приготвяше за цялото семейство.

Българската традиция е немислима без народните песни и танци. Самодейци от НЧ „Христо Ботев 1911 г.“ – с. Врабево представиха своя спектакъл „Мерак от огън по-гори“, а ФА „Траяна“ при НЧ „Наука 1870 г.“ – „Родопска приказка“, част от спектакъла „Картини от България“. Със свои изпълнения участваха: група за автентичен фолклор при НЧ „Напредък 1908 г.“, с. Борима; женска вокална група при НЧ „Изгрев 1926 г.“ – с. Бели Осъм; певческа група при НЧ „Напредък 1900 г.“ – с. Дълбок дол; женска певческа група при НЧ „Светлина 1902 г.“ – с. Шипково; Дамски камерен хор при НЧ „Наука 1870 г.“ – Троян; певци и танцьори от НЧ „Развитие 1898 г.“ – с. Орешак.

За доброто настроение на присъстващите до края на празника се грижеше вокално-инструменталният дует Емил Ненковски и Веско Ангелов.

Васил Радойчевски

В бар-вариете „Нюанси“ – жива музика и коктейли

От най-ранна детска възраст завиждам на хората, които могат да отличат нотата „до“ от нотата „фа“. Аз не мога, пък и напълно съм лишен от чувството за ритъм. Въпреки това обичам музиката в цялото и жанрово разнообразие (с малки изключения, например чалгата). Ето защо с удоволствие приех поканата на Емил Ненковски да отида на 22 юли в бар-вариете „Нюанси“ на коктейли и жива музика. Впрочем поканата бе отправена още миналия месец (19 юни), но тогава я отклоних по уважителни причини – празнувах рожден ден.

Концертът на 22 юли е трети пореден след откриването на бар-вариетето. Първите два са литературно-музикални. В тях участват музикантите Емил Ненковски и Веско Ангелов, както и членове на театрално студио „Нюанси“. Третият е чисто музикален. Към Емил и Веско се присъедини Дидо Дишев. Дидо, Емо и Веско са от последните мохикани, изпълняващи жива музика в Троян.

Цената на билета (6 лв.) е повече от „демократична“, помещението – прохладно, обстановката – приятна. Първият коктейл е от заведението. Настанявам се удобно зад малка уютна масичка на първия ред, за да мога да снимам. До мен сяда Янка Герганова, дългогодишна учителка, интелигентна и очарователна жена, която не съм познавал досега. Обменяме по няколко приказки преди началото на концерта. Тя си спомня, че като дете е идвала тук на кино (два филма всяка седмица). В годините на късния социализъм тук се е помещавал младежки клуб (управлявал го е Генади Дачев), идвали са софийски актьори на кафе-театър. Истории, истории!

Емил Ненковски откри концерта. Той сподели, че бар-вариете „Нюанси“ се оформя като нова културна забележителност на Троян, място, където се предлагат неща, които трудно могат да се видят другаде. Идеята е подобни концерти да се правят поне веднъж месечно и да се превърнат в традиция. Камерна зала, малка уютна сцена, интимно осветление – всичко това създава особена атмосфера, в която се прави истинско изкуство.

Каква музика ни предложиха изпълнителите? Истинска, вечна – блуз, рок, евъргрийн, бг поп, кънтри, реге… Част от музикалните пиеси бяха в инструментално изпълнение, в други музикантите пяха поотделно или заедно, в някои, например „Милион алых роз“ и „Нашият град“, се включи и публиката.

Вече представихме музикантите, да споменем и техните инструменти. Покрай Дидо са подредени три китари – две акустични и една електрическа, всичките шестструнни. По едно време се появява и четвърта – малка, четириструнна (укулеле – хавайски национален струнен инструмент). В първия момент си мисля, че видението е резултат от вече изпития коктейл. Понеже отскоро съм малко недоскив, повдигам „цайсите“. Не, не халюцинирам, това е четвърта китара. Дидо ги сменя като каубой пистолетите – за всяко парче най-подходящата. Веско, макар и по-рядко, редува две електрически китари – „обикновена“ шестструнна и петструнна бас китара. Само Емо, горкият Емо, през цялото време свири на един и същ инструмент – клавирен синтезатор. Изглежда, че изпитва известно неудобство от този факт – по време на концерта остава полускрит зад партитурите. Но пък говори най-много от всички. То без говорене нищо не става, като се почне от Библията („В начало бе словото“) и се стигне до „оная“ работа. Но това вече е тема за друг разговор.

Мелодиите ми навяват приятни спомени от младостта. Припомням си това или онова влюбване, момичето до мен, топлината на ръцете му… Някои от парчетата са по-възрастни от мен, но си остават вечно млади. И аз се чувствам млад – не толкова тялом, колкото духом!

Вкусен коктейл, хубава музика, приятен събеседник – много ли му трябва на човек да е щастлив?!

Всяко начало има своя край. Концертът завършва, но публиката не бърза да се разотива. Дидо Дишев изпълнява едно парче на Стинг, като анонс към следващия концерт. Е, вече трябва да си тръгваме. Излизам навън и неволно поглеждам към небето. През облаците прозира луната – огромна и романтична. Дали пък да не се влюбя, пак?

Васил Радойчевски

Васил Радойчевски

Дарение за общинския пчелин

Разгледайте галерията със снимки от събитието тук.

Димитър Костадинов е биологичен пчелар, чийто пчелин се намира в с. Орляне, общ. Угърчин. Преди време от радиопредаване научил, че община Троян изгражда оранжерии и пчелин, за да осигури чиста и здравословна храна за децата от детската ясла и детските градини. Веднага решил да дари на община Троян една пчелна отводка.

Днес, 19 юли, пчелната отводка (на 6 пити) бе транспортирана от с. Орляне в общинския пчелин. Пчелите, много кротки, бяха прехвърлени от преносните сандъчета в предназначения за тях кошер. Така в общинския пчелин вече има 5 пчелни семейства. За тях доброволно се грижи Стефан Дочев, служител в община Троян.

Донка Михайлова, кмет на община Троян, покани дарителя в кабинета си, където му връчи благодарствена грамота за дарението и, разбира се, бутилка „течна“ троянска благодарност. Димитър Костадинов сподели една своя идея, която вече е реализирал в 5 български града – да покаже на децата от детските градини и началните класове на училищата миниатюрен прозрачен пчелен кошер, да им разкаже за живота на пчелите и да им подари по едно бурканче пчелен мед. Идеята бе одобрена и след допълнителни консултации ще бъде реализирана през есента.

Васил Радойчевски

Летен всепразник

Разположило се е село Бели Осъм край реката. Реката, разбира се, е Бели Осъм. И колко е дълго селото – не мога да кажа. Все се каня да го засека с колата, ама докато го мина и забравям.

Та село Бели Осъм се е изпружило край река Бели Осъм като Лондон край Темза. Затова едно време му викаха Малкия Лондон.

Нещата вече са се променили и на Лондон му викат Големия Бели Осъм. Причината е в невероятните празници, които с много фантазия, мерак и добро настроение сътворяват читалището и кметството на селото. Такива са тези купони, че да им завидят и Том Канти, и Едуард Тюдор.

Аз лично се стремя да не пропускам нищо – нито зиме, нито лете; както младежките купони, така и откровено бабешките. А сега, като съм обсебена от оная ми ти муза, гледам да драсна два реда, за да научи троянското народонаселение и световната общност колко страхотно съм прекарала.

Бели Осъм има загадъчен мегдан – единственият в България, на който расте електрически стълб. Но пък край мегдана има страхотна паркоградина, прохладна и в най-големите летни горещини. Пейките имат отрадния навик да се увеличават с всяка година и така събират мераклиите за почивка и купон.

Та тази година девойките от всички възрасти (и пенсионна включително) ни изненадаха със синкретичен купон – много в едно. Парченце Еньовден, парченце Петровден, парченце Горешляци, пък даже и мъничко Свети Илия.

Не ме обвинявайте в лакомия – но факт е, че в Бели Осъм освен другото хранят. Винаги освен душата се подхранва и тялото. А белоосъмският всепразник съчета вселетни манджи.

Нека кажем обезателно – основните спонсори бяха Цочо Банковски и Анка Бойновска, които дадоха пари за най-важните и скъпи разходи. Но и всеки донесе каквото можеше и обичаше – сладки, соленки, прясно сиренце, чаец. И – дано не ви правя скомин – няколко снопѝ от вече почти напълно изчезнала по афрочумни причини троянска сланина.

Шетачките неуморно сновяха между масите, личен пример даваше кметицата Милка Пенчева. Туй чинийки с вкуснотийки, туй чашки с чаец – всички получихме от всичко.

Донка Банковска – секретар на читалището – беше сварила чай и щедро наливаше на всички. В скоби – според мен не е лошо да се помисли за запазена чаена марка – „белоосъмски чай“ или „магическият чай на баба Донка“ (Донче, не се сърди за бабосването, ама и ние вече пораснахме…). Но това ще е друга история.

Баниците бяха огромни, пък и много. Стигнаха за всички, даже ядохме и допълнително. Тук благодарихме на Лиляна, а ако искате да си поръчате и вие – адресът е добре известен: баничарницата на „Лъгът“. Толкоз.

Чудесно се връзват баниците с прясното сиренце. И пак скоби. Това е един непостижим шедьовър, който не може да се опише просто така. Консистенцията е плътна, но нежна. В устата не се троши, а плавно се разпрашава, като опитните гастрономи му помагат с кътниците (в никакъв случай с резците). Лекичко парченцата се избутват към гърлото, докато те (парченцата) се окажат засмукани от рефлекторните мускули и се плъзват към стомаха, оставяйки букет от аромати.

Но (да не ми се обидят останалите организатори) неизменен хит на празника – при това традиционен хит – е Цочо Петков. Майстор на печената сланинка, емблема на белоосъмската гастрономическа мисъл и заслужил гурман на Троянския край. Ще си позволя лично-лирическо отклонение: с Цочо се запознах на същото място, също така край цвърчащия под сланинката огън, на един отколешен Петровден. Никога не обиждайте троянеца със сравнение между печената сланинка и разни другоземни барбекюта, скари и други недоашладисани на наша почва новоизмишльотини. Затова тук бих предложила Цочо за нематериално културно наследство на нашия край. Гледала съм го, питала съм го, мъчила съм се да го копирам – е не е същото… Това е последният мохикан на една отиваща си наистина традиционна култура. Като почнем ние да изчезваме, няма да научите какво сме знаели. И какво сме яли.

Да не се заблудите обаче, хора, че само сме яли.

Първо – диджей Петров (Минко, значи) нито за миг не спря с дискретната и любима музика. Най ми тежи да отида някъде и да не си чувам великомъдрите мисли в черепа. В Бели Осъм Минко беше на интелигентната линия – чуваш музиката, наслаждаваш се, но лафчето върви, защото то това е смисълът на празника: да се видим, да си погълчим, па ако чуем и някой клюкица…

Неуморна беше Донка Банковска (прощавайте, ама няма как да не говоря непрекъснато за организаторите). Тя пък беше подготвила викторина с награди. Днес е лесно да намираш всичко из световната мрежа, но истината е, че отговорите буквално мигновено прехвърчаха. За да събудя любопитството ви, ще нахвърля темите:

– История на парк „Централен Балкан“.

– История на Троян.

– Река Бели Осъм.

– Традиционни летни празници.

И за всеки труден въпрос се намери верен отговор, а за всеки верен отговор – подарък. И аз впрочем си получих наградата: не че се хваля, де… Впрочем – една от наградите беше книжката на нашия земляк Кольо Станчевски „Довях повей от младостта“. Струва си да си я купите (не знам откъде, но сигурно е възможно). Ще останете очаровани.

Разбира се, дойдоха и много приòди – новозаселили се, но напълно адаптирани и интегрирани люде. Хора от близо и далеч, от София и провинцията, върнали се или недовърнали се от странство – всички бяха очаровани от празника и настроението, от духа и от манджите.

Живо е българското село.

Жив е Бели Осъм.

За протокола. Това се случи на 17 юли 2021 година в центъра на село Бели Осъм, община Троян.

Присъствах, ядох, снимах и описах:

Ангелина Иванова

Снимките на автора можете да разгледате тука:

https://youtu.be/aUYr__qx53A

За седми път Ден на животновъда в Борима

На 17 юли 2021 за седми пореден път в Борима се проведе Ден на животновъда – желан и очакван с нетърпение празник на селото, който събира на селския площад боримци от близо и далеч. По преценка на организаторите, на празника присъстваха повече от 800 души, част от тях пристигнали от далечни краища на България, мнозина – от чужбина.

Идеята за организиране на празника е на Смаил Афъзов, кмет на Борима от 2007 до 2015 г. По това време има известно напрежение в отношенията между животновъдите и останалите жители на селото. То възниква, защото животновъдите не пазят подобаващо имотите на съселяните си от набезите на животните. Смаил Афъзов през 2014 г. събира животновъдите и им предлага да организират Ден на животновъда като своеобразно извинение пред съселяните си. Животновъдите приемат идеята и решават по ред всяка година да даряват по едно теле за празника. Тази година 500-килограмовото животно е подарено от семейството на Минко и Райчо Раеви. Останалите животновъди, както и жители на Борима (настоящи и бивши), даряват парични средства. Броят на дарителите непрекъснато се увеличава. Кметът на селото Мериян Афъзова прочете имената им от трибуната – цели две страници текст.

Денят на животновъда бе открит от Гергана Василева, секретар на местното НЧ „Напредък 1908 г.“. Кметът вдигна знамето на селото под звуците на химна на Борима, създаден през 1985 г. по текст на местния поет и дългогодишен директор на училището Андрей Василев. С приветствени думи към участниците в празника се обърна кметът на селото Мериян Афъзова. Тя прочете и поздравителен адрес от кмета на Община Троян Донка Михайлова.

С две придобивки за селото в навечерието на Деня на животновъда се похвали кметът на Борима.

Първата – нова, функционална и красива автобусна спирка, построена със средства на Стефан Манчев, боримец, живял дълги години в САЩ. Зад спирката е оформен детски кът. Децата могат да играят в нова детска площадка, а майките им, удобно настанени, да ги наблюдават и да общуват помежду си на чаша кафе. Ремонтирана е и построената през 1960 г. селска чешма. Върху каменното ѝ тяло е добавена малка скулптура на лъв. Това не изчерпва добрите дела на Стефан Манчев. Той е ремонтирал и железния мост, перилата на който мистериозно изчезват преди години.

Втората придобивка е етнографска сбирка в сградата на читалището, в която с усилията на кметството и читалището са събрани боримски носии и тъкани, както и предмети на селския бит от близкото ни минало.

Забелязах и трета придобивка – нов електронен часовник на фасадата на кметството. Върху екрана му последователно се изписват името на селото, текущото време, температурата и влажността на въздуха. Подарен е от жител на Истанбул, чиято съпруга е боримка.

Ястията за вечерята бяха традиционни – салата от зеле и моркови, боб яхния, телешка яхния и сватбарско жито. Гозбите, приготвени по боримски рецепти, бяха много вкусни. Екипът от готвачи бе представен на присъстващите от Мериян Афъзова. Сред тях бе и шестгодишната Бену Кехайова, малкият талисман на готвачите –  гаранция, че кулинарните традиции на Борима ще бъдат предадени на следващото поколение. Готвачите са започнали своята работа в 6 часа сутринта. В 6 вечерта, когато се появих на площада, салатата, бобът и житото вече бяха готови. В десет огромни ператници на слаб огън все още къкреше телешката яхния.

За доброто настроение на хората се грижеха оркестър „Нашенци“ и популярният певец Райко Кирилов. Със своите изпълнения той завладя вниманието на публиката. Около него на сцената пред кметството се виеха кръшни български хора. Присъстващите на тържеството се веселиха от сърце. Група емигранти помолиха певеца да изпълни за тях песента „Облаче ле бяло“. Мнозина пееха заедно с певеца, а очите им се просълзиха. Друга песен, с която ще се запомни участието на Райко Кирилов, бе „Моя страна, моя България“.

Тъжни са умиращите ни села в своя делник. Може би затова толкова желани са празниците в тях, когато – макар и за кратко – площадите оживяват и напомнят за пълноценния живот на българското село в близкото минало. Впрочем Борима все още е живо село, наброяващо около 760 жители. Освен животновъдството, тук са развити дърводобивът и дървообработката. Има цех, в който се произвеждат електротехнически изделия. Училището и детската градина са действащи. На празничния площад бе пълно с деца – бъдещето на селото (дай Боже!).

Тържеството завърши с красива заря. Присъствахме на един истински народен празник. Да сме живи и здрави да го направим и догодина!

Васил Радойчевски