Архив на категория: Ангелина Иванова

Летен всепразник

Разположило се е село Бели Осъм край реката. Реката, разбира се, е Бели Осъм. И колко е дълго селото – не мога да кажа. Все се каня да го засека с колата, ама докато го мина и забравям.

Та село Бели Осъм се е изпружило край река Бели Осъм като Лондон край Темза. Затова едно време му викаха Малкия Лондон.

Нещата вече са се променили и на Лондон му викат Големия Бели Осъм. Причината е в невероятните празници, които с много фантазия, мерак и добро настроение сътворяват читалището и кметството на селото. Такива са тези купони, че да им завидят и Том Канти, и Едуард Тюдор.

Аз лично се стремя да не пропускам нищо – нито зиме, нито лете; както младежките купони, така и откровено бабешките. А сега, като съм обсебена от оная ми ти муза, гледам да драсна два реда, за да научи троянското народонаселение и световната общност колко страхотно съм прекарала.

Бели Осъм има загадъчен мегдан – единственият в България, на който расте електрически стълб. Но пък край мегдана има страхотна паркоградина, прохладна и в най-големите летни горещини. Пейките имат отрадния навик да се увеличават с всяка година и така събират мераклиите за почивка и купон.

Та тази година девойките от всички възрасти (и пенсионна включително) ни изненадаха със синкретичен купон – много в едно. Парченце Еньовден, парченце Петровден, парченце Горешляци, пък даже и мъничко Свети Илия.

Не ме обвинявайте в лакомия – но факт е, че в Бели Осъм освен другото хранят. Винаги освен душата се подхранва и тялото. А белоосъмският всепразник съчета вселетни манджи.

Нека кажем обезателно – основните спонсори бяха Цочо Банковски и Анка Бойновска, които дадоха пари за най-важните и скъпи разходи. Но и всеки донесе каквото можеше и обичаше – сладки, соленки, прясно сиренце, чаец. И – дано не ви правя скомин – няколко снопѝ от вече почти напълно изчезнала по афрочумни причини троянска сланина.

Шетачките неуморно сновяха между масите, личен пример даваше кметицата Милка Пенчева. Туй чинийки с вкуснотийки, туй чашки с чаец – всички получихме от всичко.

Донка Банковска – секретар на читалището – беше сварила чай и щедро наливаше на всички. В скоби – според мен не е лошо да се помисли за запазена чаена марка – „белоосъмски чай“ или „магическият чай на баба Донка“ (Донче, не се сърди за бабосването, ама и ние вече пораснахме…). Но това ще е друга история.

Баниците бяха огромни, пък и много. Стигнаха за всички, даже ядохме и допълнително. Тук благодарихме на Лиляна, а ако искате да си поръчате и вие – адресът е добре известен: баничарницата на „Лъгът“. Толкоз.

Чудесно се връзват баниците с прясното сиренце. И пак скоби. Това е един непостижим шедьовър, който не може да се опише просто така. Консистенцията е плътна, но нежна. В устата не се троши, а плавно се разпрашава, като опитните гастрономи му помагат с кътниците (в никакъв случай с резците). Лекичко парченцата се избутват към гърлото, докато те (парченцата) се окажат засмукани от рефлекторните мускули и се плъзват към стомаха, оставяйки букет от аромати.

Но (да не ми се обидят останалите организатори) неизменен хит на празника – при това традиционен хит – е Цочо Петков. Майстор на печената сланинка, емблема на белоосъмската гастрономическа мисъл и заслужил гурман на Троянския край. Ще си позволя лично-лирическо отклонение: с Цочо се запознах на същото място, също така край цвърчащия под сланинката огън, на един отколешен Петровден. Никога не обиждайте троянеца със сравнение между печената сланинка и разни другоземни барбекюта, скари и други недоашладисани на наша почва новоизмишльотини. Затова тук бих предложила Цочо за нематериално културно наследство на нашия край. Гледала съм го, питала съм го, мъчила съм се да го копирам – е не е същото… Това е последният мохикан на една отиваща си наистина традиционна култура. Като почнем ние да изчезваме, няма да научите какво сме знаели. И какво сме яли.

Да не се заблудите обаче, хора, че само сме яли.

Първо – диджей Петров (Минко, значи) нито за миг не спря с дискретната и любима музика. Най ми тежи да отида някъде и да не си чувам великомъдрите мисли в черепа. В Бели Осъм Минко беше на интелигентната линия – чуваш музиката, наслаждаваш се, но лафчето върви, защото то това е смисълът на празника: да се видим, да си погълчим, па ако чуем и някой клюкица…

Неуморна беше Донка Банковска (прощавайте, ама няма как да не говоря непрекъснато за организаторите). Тя пък беше подготвила викторина с награди. Днес е лесно да намираш всичко из световната мрежа, но истината е, че отговорите буквално мигновено прехвърчаха. За да събудя любопитството ви, ще нахвърля темите:

– История на парк „Централен Балкан“.

– История на Троян.

– Река Бели Осъм.

– Традиционни летни празници.

И за всеки труден въпрос се намери верен отговор, а за всеки верен отговор – подарък. И аз впрочем си получих наградата: не че се хваля, де… Впрочем – една от наградите беше книжката на нашия земляк Кольо Станчевски „Довях повей от младостта“. Струва си да си я купите (не знам откъде, но сигурно е възможно). Ще останете очаровани.

Разбира се, дойдоха и много приòди – новозаселили се, но напълно адаптирани и интегрирани люде. Хора от близо и далеч, от София и провинцията, върнали се или недовърнали се от странство – всички бяха очаровани от празника и настроението, от духа и от манджите.

Живо е българското село.

Жив е Бели Осъм.

За протокола. Това се случи на 17 юли 2021 година в центъра на село Бели Осъм, община Троян.

Присъствах, ядох, снимах и описах:

Ангелина Иванова

Снимките на автора можете да разгледате тука:

https://youtu.be/aUYr__qx53A

Да видим гредата в собственото си око

Предложеното мнение е на наш читател, а не официална позиция на редакцията или на Общинската организация на БСП.

Винаги повтарям, че трябва да спрем да търсим сламката в чуждото око, а да не виждаме гредата в своето. Да не се занимаваме с другите, а да се концентрираме върху собствените си кривици, както казваше Апостола.

Скандалните загуби на БСП не бяха неочаквани – ръководството на партията ни водеше към тях. Никой от червените не е шокиран, дори не сме изненадани. На практика масово водачите на листи бяха „спуснати“ външни хора и те гарантирано отиват в Парламента. И още нещо – при евентуално участие в някаква правителствена формация, някои от тези хора вероятно ще получат министерски кресла.

Но и с тази глупава и недалновидна политика ще се занимаваме многократно по-нататък.

Да видим и нашето най-тясно дворче – Ловеч. Публична тайна е, че нашата червена листа се сдоби със спуснат водач не на последно място заради амбиции на определени лица. Самонадеяността, огромното самочувствие, егоизмът, нежеланието да се помисли за лявата идея и за партийните интереси доведоха до патова ситуация.

Въпреки това г-н Казанджиев се оказа втори в листата и ако се сбъдне хипотезата ми за лансиране на спуснатите водачи на листи за министри, той просто ще стане депутатин.

Несъмнено някак си ловешките социалисти се оказаха незрели в подготовката си на кандидати за народни представители. Не им гледам в делата (но трябва!), обаче при нас, в Троян нещата (КАКТО ОБИКНОВЕНО!) са доста по-подредени. При нас, в Троян, отделните партийни организации издигнаха свои кандидати. От предложените кандидати повечето си направиха отвод, останаха трима. При гласуване от представители на всички организации Валя Александрова събра най-голям брой гласове, в пъти повече от втория и третия.

Това гласуване автоматично определи „нашия“ кандидат и в същия момент всички застанахме зад д-р Валентина Александрова.

Това, съпартийци мои, се нарича ВИШЕГЛАСИЕ!

За ситуацията в БСП – Ловеч мога само да гадая по външни признаци – нямам време и сили да я дъвча по социалните мрежи.

Ако отворим сайта на БСП пък, ще установим, че по време на кампанията там има само еднотипни стари снимки на водачката г-жа Анастасова, скучно поднесени идеи и цитати от програмата на партията. А г-н Казанджиев не е излязъл да покаже мнение, да изрази концепция… Това беше обликът на червената идея в Ловеч според червения сайт.

Така или иначе в момента трябва да се помисли за областни и общински форуми, на които да си кажем кой къде се е издънил, кой е натворил глупости и кой ще си понесе отговорността.

Така или иначе като минимум председателят на Областния съвет на БСП – Ловеч незабавно трябва да си подаде оставката и да се извини на нас, социалистите от областта, които честно и почтено, на ръба на силите си, защитавахме принципи и идеи.

Това беше накратко, просто нахвърляно.

Иначе – има много да говорим за това кой какво е правил от ГЕРБ, какви ги е вършил Борисов. Но това не променя нищо. Това ме интересува по принцип, но в момента нека да не дъвчем чужди кокали, а да си захапем лактите.

Ангелина Иванова

Аз, участник в изборите

Аз, участник в изборите

Завършиха още едни избори, в които взех активно участие. Резултатите са отделна работа – ще си позволя да кажа две думи за чисто техническото провеждане

Разбира се, в шемета на танца много мрънкане се измрънка, много сръдни, много виновности се формулираха. И тъй като съм стар човек, дето се вика – на залеза, отново казвам, че първо е важно всеки да се обърне към себе си и да оцени какво правят другите.

Екипите на СИК

Аз лично бях председател на секция в Троян и мога да кажа, че имах удоволствието да работя с опитни, мотивирани и отговорни хора в широка възрастова и политическа палитра.

Община Троян

беше направила изумителна организация (както обикновено, впрочем). Възможното беше доставено предварително. Смятам, че е редно да кажем едно голямо благодаря на тези хора, които от петък до понеделник (включително!) се скъсаха от бачкане. В рамките на подготовката, дори ни (на нас, секциите) бяха подготвили максимално добре материалите и за предаване след приключване на изборния ден. Дори бяха подготвили пликове, в които да си сложим материалите, на всеки плик бе залепена чек-листа какво да сложим вътре. След получаване на изборните материали градските председатели бяха закарани по изборните места, а по селата материалите се развозиха.

На всички секции от Троян беше осигурен транспорт до общината преди тръгването за Ловеч. В залата на общината ни бе осигурено (напълно безплатно!) кафе, чай и място, където да отдъхнем. Допълнително в антрето на първия етаж бяха поставени столове, за да има място всички да седят спокойно, докато автобусите поемат към Ловеч. Непрекъснато край влудени, притеснени и истерични хора от комисиите сновяха общински служители, обясняваха, помагаха и (мен лично) успокояваха. Качиха ни чувалите в автобусите (три момчета от общината, усмихнати и спокойни).

Максимално се оптимизира пътуването (въпреки че сетне в Ловеч ни се разказа играта в чакане). Не мога да не отбележа, че аз лично, уморена и истерична бабичка, просто изсипах „чувала“ пред една всеотдайна девойка от общината и, плачейки, я помолих да си вземе каквото ѝ трябва.

Общински служители ни бяха подсигурили номерца за влизане в информационните центрове, така че да не висим в чакалнята или по улиците. Да, знам, че не е комфортно часове да си в автобуса, но искам да кажа категорично, че бавенето при подаването на протоколите нерядко е по наша вина. Сгрешени, хора, са НАШИТЕ протоколи. Ние някъде сме се издънили.

Когато се върнахме от Ловеч (ние лично в 7 сутринта) при перфектна организация за минимално време приеха протоколите и прочутите чували; лично от мен приеха и една папка хартиена макулатура с неизвестно предназначение, която с усмивка изхвърлиха, за да не се затруднявам да мисля какво да я правя. Веднага се изплатиха паричните възнаграждения. Цял екип беше готов (евала на счетоводители и касиери, как пък намериха сили да ми се усмихнат в 7:15, след работа и гърч цяла нощ, за да ни подготви всичко необходимо; парите да са в подходящи купюри, за да плати на всекиго кеш).

Областна администрация Ловеч

Пропускам 4-часовия сън в автобуса, докато ни дойде редът. Изрично повтарям, че причината да чакаме толкова много време в значителна степен са сгрешените протоколи, които са сгрешени от нас самите. Ако всички си бяхме свършили работата по секциите, времето щеше буквално да е на една пета.

В Областна администрация отново имах възможност да видя как огромен екип ни посрещна, стремейки се да окаже съдействие на уморени, изнервени, кисели, а нерядко и в твърде напрегната възраст люде. Всеки път като се обърнех за съдействие към някого, получавах спокоен, търпелив и адекватен отговор. Вероятно Областна администрация беше обърнала внимание повече на логистиката и човешкия фактор (перфектен!), отколкото на елементарните условия за работа. Известно е, че алгоритъмът при предаване на протоколите включва нанасяне на корекции. Но ние разполагахме само с няколко отвратителни издънени диванчета и малки, грозни и неудобни масички, на които можеш да работиш само на колене. Несъмнено това е недомислие на областния управител и неговия екип. Дискретно добавям и единствената кабинка на унисекс тоалетната…

Повтарям, причината да висят комисиите са в голяма степен НАШИТЕ сгрешени протоколи. Често грешките се дължат на простото неумение да ЧЕТЕМ С РАЗБИРАНЕ. Масово членовете на комисии просто не си бяха прочели методическите указания; не бяха проиграли попълването на протоколите.

Информационното обслужване

в Ловеч разполага с екип професионалисти – интелигентни, грамотни, търпеливи. Невероятни. Наблюдавах не само работата с мене, но и с разни и различни председатели на комисии по съседните столове. На най-безумни грешки, на най-неадекватни въпроси се даваха търпеливи отговори, разпечатки на грешките, обяснения – при това след часове работа в същия този център. Направи ми впечатление, че много от информатиците дори не бяха успели да си изпият водичките, осигурени им вероятно от областна администрация. Разпечатват грешките, несъответствията и непроверените контроли и търпеливо търсят къде сме сбъркали.

Районните избирателни комисии (РИК)

Още една възможност да се убедя как някои хора могат да си вършат работата. Когато, изнемощял от битката по отстраняването на грешки и недоглеждания, екипът от трима изтощени СИК-аджии стигне до РИК, е посрещнат от поредния служител, който ви моли да изчакате (наистина малко!) и ви придружава до свободния екип за предаване на протокола. Конкретно „нашият“ екип бе посрещнат (6:00 заранта) от търпелив „чиновник“ (дето така ги плюят по мрежите), който наистина вложи максимум усилия, за да приключим бързо – буквално с пръстче ни сочеше къде какви подписи да положим; усмихнат, търпелив, като че ли срещата му с нашата „тройка“ буквално е мечтата на живота му.

Машинното гласуване

Машинното гласуване е много удобно. Лично за мене главният плюс е, че виждам името на партията и името на кандидата, за който давам преференция.

Неудобство е, че има възможност за много лесно манипулиране – достатъчно е секцията да прояви безотговорност и да пусне кандидат с 2 или 3 карти, за да подаде няколко гласа.

Но ако се внимава, ако комисиите не се разсейват и разкъсват между двете възможности за гласуване, протоколът си ти идва готов.

Противно на хипотезата, че младежите са „по-технични“, при нас специално с машина гласуваха предимно ВЪЗРАСТНИ хора, със сигурност поне над 50, но и много над 70. Младите просто се притесняваха, а възрастните смятат, че не може да е по-трудно от работа с банкомат.

При нас специално грешката дойде след предаването на флашките – софтуерно се разменяха местата на хартиените и машинните преференции на една партия и затова не ни излизаше протоколът. Но – буквално за минута в информационния център се събра „консилиум“ и оправиха нещата.

Какво да се промени

Вероятно изборният закон е в основата на много глупости. Пак повтарям – вероятно. Но това събиране на СИК от цялата област със сигурност не е добра идея. Много хора си говореха, че вероятно добро решение е документите да се предават в центрове по общини или максимум по 2-3 общини (например Априлци и Троян; Угърчин и Луковит). Тази огромна група на информационния център може би може да се разцепи по общинки, да приема документите. Освен другото, всяка СИК ще предава документите си като е готова с тях и ще се икономиса невероятно много време. А и вероятно троянци, каквито са готини, пак ще ни дават кафе.

Сериозен проблем е недостатъчната квалификация на много членове на СИК. Тъй като за много партии изборите са възможност да дадат някой лев на определени хора, често в комисиите се оказват неподготвени люде. Председател на комисия, който не е участвал в избори, който не си е прочел методическите указания… От цялата страна хората съобщават за скандално много сгрешени протоколи – буквално цялото виртуално пространство кипи с възмутени постове и коментари.

Впрочем именно некомпетентни СИК са разрешавали в цялата страна на гласували машинно да пускат и хартиена бюлетина.

Но, да си кажем, много грешки са си не от незнание, а от бързане, от самонадеяност. Вероятно от тази група бяха и нашите грешки (имахме, факт).

Накратко – да се помисли за правилата при провеждане на избори, но не в последния момент и в интерес на определени лобита, а за да протича изборният процес по-лесно, да се гарантира реалният вот, да има доверие между играчите.

Членовете на комисии да бъдат отговорни, да се подготвят и да се научат да „четат с разбиране“. Ако намалим субективния фактор, всичко ще се получава по-лесно.

Ангелина Иванова

Д-р Валентина Александрова е кандидатът на БСП Троян

Д-р Валентина Александрова е кандидатът на БСП Троян, настоящ народен представител от БСП за предстоящите парламентарни избори на 4 април т.г.

Тя спечели доверието на своите съпартийци и с много успешния си мандат като техен представител в Народното събрание.

Общинският и зам.-областен председател на партията Росен Веселинов, общинският съветник инж. Владимир Хаджийски, Ангелина Иванова (доктор на науките и преподавател в СУ „Васил Левски“ Троян) и Цветомир Райковски и Донка Михайлова – настоящ кмет на Община Троян бяха сред номинираните кандидати за депутати от общинската организация на социалистите в Троян за изборите през април.

Днес троянските социалисти след вътрешно-партийно гласуване избраха д-р Валентина Александрова да представя троянската организация на БСП.

Росен Веселинов, инж. Хаджийски, Цветомир Райковски и членът на УС на БСП Донка Михайлова дадоха своите отводи по кандидатурите си.

До 7 февруари Областният съвет на левицата трябва да подреди листата с кандидатурите за Многомандатен изборен район (МИР) 11 област Ловеч към Националния съвет на партията, където трябва да бъде одобрен и водачът на листата.

Част от събранията на партийните организации в Троян са проведени онлайн, а там където е имало възможност за спазване на дистанция са били присъствени.

Д-р Валентина Александрова е единствената жена народен представител от 11 МИР Ловеч мандат 2017-2021 г. Тя е родена през 1958 г. в Троян. По професия е лекар.

Нейната парламентарна дейност включва участие в Комисия по здравеопазването и Комисия по вероизповеданията и правата на човека.

Член е на групите за приятелство между България и следните държави:

Австрия, Германия, Китай, Република Северна Македония, Русия, Сърбия, Швейцария.

Участвала е в изготвянето на 26 законопроекта, 19 предложения за разисквания в Народното събрание, 2 предложение за иницииране на референдуми и 32 проекта за решения. Има 141 участия в парламентарен контрол с питания.

Пълно досие за дейността ѝ може да видите в сайта на Народното събрание

https://www.parliament.bg/bg/MP/2871

Дискусионен клуб на членове и симпатизанти на БСП

Днес, 11 ноември, членове и симпатизанти на БСП – Троян учредиха дискусионен клуб „Работилница за проучвания, анализи и идеи“.

Основна задача на Дискусионния клуб е да създаде условия за генериране на нови идеи и конкретни предложения за бъдещото развитие на града и общината.

Участниците в дискусиите ще търсят и предлагат възможности за проучване на потребностите на жителите на цялата община, ще анализират данни, ще предлагат идеи за развитието на Троянския край.

Учредители на клуба са:

Ангелина Иванова, Васил Радойчевски, Марин Раев, Пенчо Адърски, Христо Костов, Цветомир Цветков

Отдавна назряваше потребността от създаване на група единомишленици, свързани с лявото политическо пространство, която да генерира идеи за развитие и подобряване на онова простичко нещо, което наричаме „начин на живот“. Главната ни цел е да предлагаме още работещи политики във всички сфери на обществения живот, като стъпваме на реално свършеното и на нуждите на общността. Отворени сме за всички, приемаме всякакви съвети, мнения, препоръки. Всеки, който иска да добави щрих към общия живот на троянци, е добре дошъл“ – обобщи визията за работата на клуба Ангелина Иванова, един от учредителите на „Работилницата за проучвания, анализи и идеи“.

Клубът е учреден в съответствие с чл. 37 от Устава на Българската социалистическа партия. На първото събрание на Клуба присъстваха Ангелина Иванова, Васил Радойчевски, Пенчо Адърски и Христо Костов, но своите подписи под учредителния протокол положиха всички членове на инициативната група.