Архив на категория: Христо Борисов

Двама троянци – носители на наградите на Държавен архив

На 9 юни в Ловеч се отбеляза Международният ден на архивите. Събитието беше организирано от Държавен архив – Ловеч и се проведе в Общинската галерия „Проф. Теофан Сокеров“. Сред гостите беше кметът на Ловеч, г-жа Корнелия Маринова, както и дейци на културата в града.

Тържеството започна със слово на началника на Държавен архив – Ловеч, г-жа Павлина Петрова, която съобщи тазгодишните носители на отличията на Държавна агенция архиви. В категория „Дарител за 2020 г.“ беше награден музикантът и диригент на ловешкия духов оркестър Михаил Радев. През 2020 г. той е предал в архива документи, принадлежали на военния капелмайстор, диригент и композитор Камен Луков. Дарението включва 110 партитури и нотни щимове на произведения от репертоара на 34-ти пехотен Троянски полк, някои от които са композирани лично от капелмайстора и заедно с него преминават през бойните полета.

За трета поредна година наградата „Читател на архива“ получава Христо Борисов. През 2020 г. са регистрирани 22 негови посещения в архива и 32 използвани архивни единици с изследователска цел. Плод на неговите проучвания е излязлата от печат (четвърта по ред) документална хроника по материали, съхранявани в Държавен архив – Ловеч, посветена на индустриализацията на Троян. Христо Борисов е и дарител на архива.                                  Изненада на събитието се оказа наградата „Приятел на архивите“, която бе присъдена на най-младия фондообразувател в Ловешка област, студент по „История“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Христо Костов. Интересното за категорията, в която беше награден, е това, че по решение на Централното управление на ДАА – София статутът на наградата му е с национално значение. Павлина Петрова връчи на младия архивист грамота и почетен плакет на Държавна агенция архиви от председателя на Централен държавен архив доц. д-р Михаил Груев. Слово за наградата произнесе младият приятел на архивите, в което той подчерта: „Тази награда не е само за мен а за цяла Ловешка област, тя е признание за високия професионализъм и активната дейност, която се извършва в Държавен архив – Ловеч“.          

След връчването на почетните звания и награди Павлина Петрова представи документална изложба, посветена на първата българска пътешественичка по света. Изложбата е озаглавена „Мисия пътешественик – Люба Кутинчева (1910–1998)“.

Събитието завърши с приветствено слово, произнесено от кмета на град Ловеч, г-жа Корнелия Маринова, която честити на наградените.

Снимки от събитието можете да разгледате тук:

https://youtu.be/wBnRthHvf9Yhttps://youtu.be/wBnRthHvf9Y

 Лина Борджиева

Спомен за Пенчо

(четиридесет дни от смъртта на инж. Пенчо Адърски)

Едва ли има човек в нашия град, дори такъв като мен, живял дълго извън Троян, който да не познава инж. Пенчо Адърски, дългогодишен директор на завод „Елпром“, общински съветник, активен член на БСП, общественик…. Преди четиридесет дни той ни напусна завинаги.

Съдбата ме срещна за пръв път очи в очи с Пенчо Адърски преди петнайсетина години, по време на третия кметски мандат на Дилян Енкин. Аз бях председател на пчеларското дружество, а той – общински съветник. Под натиска на тогавашния областен управител Сурай Велиева общинските съвети в областта тръгнаха да променят наредба №1. Целта бе да се забрани на пчеларите да отглеждат пчелни семейства в населените места, въпреки че Законът за пчеларството го разрешаваше.

Проведох срещи с мнозина общински съветници. Обясних им, че пчелите, за разлика от кравите, не могат да бъдат вързани на едно място, че пчелните семейства се размножават чрез роене и дори в населеното място да не се отглеждат пчели, все ще се намери някой рой, който да се засели в пустеещ таван, електрически стълб или където му хареса. След като ме изслуша внимателно, Адърски каза: „Прав си, ще те подкрепя на заседанието на общинския съвет!“ и удържа на думата си. Беше единственият съветник, който гласува против промяната. На местните избори през 2007 г. инж. Пенчо Адърски бе кандидат за кмет от „Политическо движение Социалдемократи“. Върнах му жеста, като гласувах за него.

Опознах го близко и смея да кажа, че станахме приятели, през последните четири години, благодарение на идеята на д-р Марин Миховски за поставяне на паметен знак на акад. Ангел Балевски в Троян. През февруари 2018 г. бе учреден Инициативен комитет за реализиране на начинанието. Инж. Пенчо Адърски прие да бъде негов председател. Реши се паметникът да бъде открит през октомври същата година. За по-малко от 10 месеца бе извършена огромна работа – осигуряване на необходимите средства от дарения, определяне на място за паметника и геодезическо заснемане, изработване на архитектурен проект, избор на скулптор, намиране на материали, транспортиране и монтаж на паметника…

Бяха предприети десетки пътувания до Ловеч и Плевен, срещи с потенциални дарители, с главния архитект и кмета на община Троян, със скулптори, архитекти, геодезисти, с хората от музея и читалището… Пенчо работеше с невероятен хъс и енергия. Понякога се питах дали ще удържа на темпото му. Освен паметника успяхме да направим филм за акад. Балевски, да издадем сборник с негови публицистични творби, превърнали се в библиографична рядкост, да ги представим в Троян, Ловеч и Угърчин. Адърски с лекота намираше съмишленици и ги привличаше за делото.

Дейността по паметния знак беше толкова напрегната, че мечтаех той да бъде открит и да си почина, но когато това се случи изведнъж усетих някаква празнота. Липсваше ми напрежението, с което работехме. Добре че Пенчо ме привлече в друг инициативен комитет – „Музикални празници в Троян – Минко Босев и Лиляна Кисьова“. Целта му е да възкреси спомена за славното оперетно минало на Троян.

На 3 юни 2019 г. в читалището се проведе първият Ден на оперетата в Троян. Бе прожектиран филм за Минко Босев. Възникна идеята да бъде направен подобен филм за Лиляна Кисьова. Работното му заглавие е „Лиляна Кисьова – родена да лети“. Премиерата ще бъде на 3 юни тази година. Уви, Пенчо Адърски няма да го види.

Миналата година заедно с група приятели основахме дискусионен клуб „Работилница за проучвания, анализи и идеи“ към БСП Троян.

Покрай изброените инициативи се превърна в традиция поне веднъж седмично да се срещаме на по чаша кафе. Обикновено Пенчо се обаждаше по телефона и аз вече знаех, че ще обсъждаме или решаваме някаква текуща задача по проектите.

Пенчо Адърски бе четящ човек. Седнем да пием кафе и току ме попита: „Какво мислиш за последната книга на Калин Тодоров?“. Че аз не знам кой е Калин Тодоров, какво да мисля за последната му книга! Връщам се вкъщи или в офиса, осведомявам се от „чичко Гугъл“ за автора, поръчвам книгата, прочитам я и следващия път споделям „ценните“ си мисли по повод съдържанието ѝ. Така благодарение на Адърски през последните години прочетох доста мемоарна литература за края на социализма и продължилия почти толкова дълго преход към „демокрация“ (за което съм му много благодарен).

Въпреки че дълги години е бил директор, той не страдаше от „директорска болест“. Обичаше да майстори различни неща с ръцете си. С удоволствие помагаше на съседи и, да не си кривим душата, на съседки за различни ремонти.

„Аз съм авторитарен тип ръководител“, често казваше Адърски. Това твърдение се основаваше на резултатите от някакъв (май американски) тест, проведен в първите години на демокрацията от група психолози сред ръководните кадри на „Елпром“. Това обаче бе един „здравословен“ авторитаризъм, който му помагаше да взема бързи и почти винаги правилни решения. Сигурен съм, че без този авторитаризъм поставянето на паметен знак на акад. Балевски за по-малко от 10 месеца би било невъзможно.

Споменатият авторитаризъм не му пречеше да се вслушва в противоположни мнения. Внимателно претегляше аргументите на опонента. Не възприемаше критиката като лична обида. Убеждавайки се в правотата на събеседника, се съгласяваше с него. Това не го правеше по-слаб. Напротив, беше знак за интелигентност и добро възпитание.

С огромна любов и благоговение говореше за майка си. Загубил баща си в много ранна възраст, на нея той дължеше всичко, постигнато в живота. По това си приличаше с акад. Балевски, чиито лекции бе слушал като студент. Вероятно това бе една от причините за огромната симпатия, която изпитваше към знаменития ни съгражданин.

Пенчо бе мечтател, но от тези, които превръщат мечтите в реалност. Една от последните му мечти бе да се направи филм за индустриализацията на Троян, като в основата на сценария легне книгата на Христо Борисов „Индустриалният Троян – документална хроника и спомени“. Дълг на нас, неговите приятели, е да осъществим тази мечта.

Не беше от хората, които обичат да се жалват и хленчат. Болестите и смъртта не го плашеха. Когато се наложи да си прави операция за смяна на клапа на сърцето, просто проучи кои са подходящите клиники и избра една от тях. Отиде на операцията, изпълнен с оптимизъм. Само месец или два след провеждането ѝ работеше както обикновено.

Вестта за смъртта му ме свари неподготвен. Нямам сили да изтрия телефона му от телефонния си указател. Все ми се струва, че ще се обади да пием по едно кафе…

В спомените ми инж. Пенчо Адърски е невероятно енергичен човек, оптимист, генератор на идеи, работохолик, притежател на младежки (да не кажа бунтарски) дух, твърдо и последователно отстояващ възгледите си, с мнение по всеки въпрос (но и приемащ чуждото), с отлично чувство за хумор и самоирония…

Нисък поклон пред светлата ти памет! Почивай в мир, приятелю!

Васил Радойчевски

Представяне на книга и филм за акад. Ангел Балевски в Угърчин

На 28 юни в една от камерните зали на НЧ „Вълчо Русковски“ в Угърчин бяха представени сборникът „Ангел Тончев Балевски – академикът-инженер“ и филмът „Акад. А. Балевски – човек между стоманата и поезията“. За целта от Ловеч пристигна Христо Борисов, съставител на сборника, а от Троян – инж. Пенчо Адърски, Сашка Яшева и инж. Васил Радойчевски, представители на Инициативния комитет за поставяне на паметен знак на акад. А. Балевски в Троян.

НЧ „Вълчо Ресковски“ – Угърчин беше домакин на представянето
Иван Калов (цигулка) и Валери Хомяков (пиано)

Събитието започна с музикално въведение на ловчалиите Иван Калов (цигулка) и Валери Хомяков (пиано), своеобразен реверанс към музикалния талант на акад. А. Балевски, който освен учен, инженер, преподавател, организатор, новатор, е и виртуозен изпълнител на цигулка.

Христо Борисов говори за живота и делото на акад. А. Балевски. Спомни си, че при създаването на паметния знак на академика е трябвало да се избере негова мисъл за мото на паметника. Намирането на книгите на академика се оказало непосилна задача. Те отдавна са библиографска рядкост. Това поражда идеята за издаване на сборника „Ангел Тончев Балевски – академикът-инженер“.

Ловешкият
актьор Стоян Георгиев вдъхновено прочете откъси от сборника. Текстовете на
акад. Балевски за майка му, за баща му, за учителя Лазар Радковски, за
Родината, за родния край, за душевността на балканджията развълнуваха
присъстващите.

Борис
Балевски разказа за угърчинското „отделение“ на Балевския род, за основателите
му – братята Бальо и Дако, за първата родова среща на Балевци в града, състояла
се на 8 септември 1970 г., на която присъстват 250 представители на рода, за
съставянето на родословно дърво на Балевския род в Угърчин, спомена учените с
фамилия Балевски и угърчинско потекло.

Васил
Радойчевски напомни ролята на известния троянски лекар д-р Марин Миховски за
създаване на паметния знак на акад. Балевски в Троян. Подчерта, че от
създаването на Инициативния комитет на 22 февруари 2018 г. до откриването на
паметния знак на 10 октомври 2018 г. изминават само девет месеца, време, необходимо
за раждането на човешки живот. Спомни си за напрегната и изпълнена с
положителни емоции работа по създаването на паметника.

Последва
прожекция на филма „Акад. А. Балевски – човек между стоманата и поезията“.

Инж. Пенчо
Адърски, председател на Инициативния комитет, но и студент на акад. Балевски,
разкри педагогическия му талант и отправи благодарствени слова към всички,
дарили средства и труд за изграждането на паметния знак, създаването на филма и
издаването на сборника.

Мария
Щрегарска определи като чудесни сборника и филма. Сподели силното си
впечатление от факта, че сред дарителите има родители и деца, което е гаранция
за бъдещето на България. Говори за родовата памет и зова на сърцето, за
възпитателния ефект на историята, която ни учи кои сме, какви сме били и накъде
сме тръгнали. Акцентира върху чувството за хумор на акад. Балевски и пожела
духовното му богатство да стигне до най-широк кръг от хора.

Неотдавна един приятел, опитен и мъдър човек, ми каза: „Който може едно, може и друго“. Руснаците често казват: „Ако човек е талантлив, той е талантлив във всичко“. Ангел Балевски е ярка илюстрация на това и достоен пример за подражание.

Васил Радойчевски

100 години от геройската смърт на поручик Христо Костов Маринов

На 14 септември  в Музея на народните художествените занаяти и приложни изкуства – Троян се откри изложба, посветена на 100-годишнината от героичната кончина на поручик Христо Костов Маринов, загинал при Дойранската епопея на 29 май 1918 г., на връх Бончев.

Десислава Вутова, уредник в Музея, прочете биографията на троянския герой.

После думата бе дадена на главния организатор на събитието Христо Костов, близък роднина на загиналия офицер. Наследникът изключително емоционално разказа историята на своето име, което е наследил от дядо си, а той пък от своя чичо – загиналия на фронта поручик.

Залата беше пълна с общественици от Троян, които с интерес приемаха събитието.

Председателят на Областния съвет на Българския антифашистки съюз – Ловеч господин Христо Борисов връчи поздравителен адрес на инициатора на изложбата Христо Костов, ученик от XII клас в НУПИ „Проф. Венко Колев“ – Троян. В адреса бе отбелязана изключителната роля на младия човек за съхраняване на родовата историческа памет на героите от нашия край. Господин Борисов отправи и своите най-добри пожелания за успешно бъдещо развитие в сферата на науката и културата на инициативния родолюбец.

От името на Общински комитет „Васил Левски“ – Троян госпожа Ценка Дочева също поздрави организатора на събитието за духовното му израстване през годините и за активната му  дейност в комитета.

Изложбата ще бъде на разположение на жителите и гостите на общината в рамките на един месец.

 

 

Снимки: Руслана Попсавова

Посланикът на Корейската народно-демократична република в Ловеч

На 28 август по покана на Областния съвет на Българския антифашистки съюз – Ловеч с председател Христо Борисов в Ловеч пристигна делегация от посолството на Корейската народно-демократична република. Гости бяха Негово превъзходителство извънреден и пълномощен посланик на КНДР господин Ча Гон Ил, беше придружен от двама свои съветници: господин Кин Чхол Мин (първи секретар в посолството) и господин Джен Чхол Джун – секретар.

Делегацията бе приета от кмета на Ловеч г-жа Корнелия Маринова, а от общината присъстваха още  председателят на ОбС  в Ловеч Петър Цолов и заместник-кметът Венцислав Христов.

По време на неофициалната среща с общественици от цялата област в Клуба на културните дейци – Ловеч гостите бяха представени от господин Христо Борисов, а почетен гост беше и Симеон Игнатов, председател на Централния съвет на Българския антифашистки съюз и почетен председател на Българо-корейското дружество за приятелство. Негово превъзходителство посланикът увлекателно разказа пред многобройната публика за нашата побратимена държава Северна Корея, за нейното икономическо развитие и просперитет.

Повод за провеждане на срещата беше националният празник на Корейската народно-демократична република 9 Септември, припокриващ се с важното значение, което има за българската история 9.09.1944 г.

За нас, публиката, беше голямо удоволствие да слушаме достъпния изказ и слово на господин посланика, още повече, че той е завършил Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ – София през 1974 г. и владее един прекрасен български език. Беседата беше допълнена и от множество въпроси, зададени от хората – с голям интерес и с любов към бита и развитието на тази азиатска държава.

След задълбочената беседа господин Христо Борисов представи троянската делегация на Общинския съвет на БСП и на Българския антифашистки съюз – Троян. Подарък и слово от името на двете троянски организации поднесе техният най-млад член Христо Костов, който подчерта благоразположението и топлите чувства, които изпитва Троян към целия народ на Северна Корея и най-учтиво ги покани да гостуват на тържествата по случай 150-годишния юбилей на Троян от обявяването му за град, които ще се състоят на 14 октомври.

Гостите получиха подарък и от господин Христо Борисов – специално на Негово превъзходителство Ча Гон Ил Български език бе връчена картина с емблематичния за Ловеч „Покрит мост“, построен от майстор Колю Фичето.

Финалното обръщение на господин Борисов към гостите ни беше „ Нека да може да съградим и ние мост между Корейската народно-демократична република и Ловеч!“

Цялата аудитория остана силно впечатлена от запомнящата се среща-беседа, посветена на нашата побратимена държава Народна демократична Северна Корея.