Архив на категория: Новини

Празникът на Старо село

Църквата в
троянското Старо село, осветена на 6 юли 1969 г., носи името „Св. Йоан Рилски“.
От четвърт век в навечерието на Успение
на преп. Йоан Рилски Чудотворец в селото се провежда празник, който е и
храмов празник на църквата. Раздава се курбан за здраве и благополучие.

Тази година
празникът бе на 17 август, събота. Че е празник си личеше още с влизането в
селото. Главната улица бе препълнена с коли, много от тях със софийски номера.
Имаше няколко автобуса, както и автомобили с чуждестранна регистрация. Виолета
Вълкова, кмет на селото, посрещаше гостите в стилизирана национална носия.

Събитието
започна в 19 часа с празнична света литургия, водена от ставрофорен свещеноиконом Марин Божков. Бе извършен и
водосвет за здраве. Веднага след службата бе осветена ритуалната храна. Ще
отбележа, че петдесетгодишната църква, макар и много добре поддържана, все още
не е изографисана.

В 20 часа кметът на селото приветства с добре дошли присъстващите на селския площад. Тя подчерта, „че празникът вече се утвърди като хубава традиция и всяка година е желан и чакан не само от жителите на Старо село, но и от много от традиционните ни гости“. А сред гостите тази година бяха: инж. Бистра Чолакова – заместник кмет на община Троян; д-р Валентина Александрова – народен представител; Васил Радойчевски – общински съветник; гости от село Старосел, Пловдивско, водени от кмета г-н Матея Дудев; гости от село Старо село, Тутраканско, водени от Цветанка Николова, организатор на първия национален събор на староселци; кметовете на съседните села Голяма Желязна и Борима – Иван Христов и Иванчо Раев.

Известно е, че пловдивското с. Старосел е образувано от изселници от троянското Старо село след опожаряването му през 1729 г. Отколешна традиция е жителите на двете села да си гостуват по роднински. След около двадесетгодишно прекъсване тази традиция е възобновена преди 4 години. Жителите на тутраканското Старо село гостуват за пръв път в троянското Старо село. Те са нови приятели по линия на националния събор на селата, носещи името Старо село и производни от него, състоял се на 1-2 юни тази година.

Селският
площад събра над 550 жадни за празник хора. За доброто им настроение се
грижиха: самодейна танцова група „Староселци“, с. Старо село, община Троян,
специално сформирана за участие в първия национален събор на староселци;
певческа група при пенсионерски клуб „Добруджанка“ с. Старо село, община Тутракан; фолклорен танцов ансамбъл „Магия“
от гр. Ловеч с ръководител Маргарита Атанасова; оркестър „Настроение“ от гр.
Ловеч.

Инж. Бистра
Чолакова прочете поздравителен адрес от Ангел Ангелов, и. д. кмет на
община Троян.

Оригинален бе
подаръкът на тутраканските староселци. Те връчиха на Виолета Вълкова огромна
добруджанска погача, бутилка кайсиева ракия и сноп добруджанска пшеница, като
подчертаха, че снопът символизира единството на всички староселци. От г-жа
Цветанка Николова узнахме, че догодина ще бъде проведен втори, вече
международен, събор на староселци. Със сигурност ще бъдат поканени да участват
в него жители на села с името Старо село от Сърбия, Северна Македония и
Румъния. До края на януари 2020 г. предстои да бъдат уточнени участниците.
Интерес към събитието е проявен от съответните структури на Европейския съюз.

Всички участници в тържеството бяха гостени с традиционните салата от зеле, боб, телешка яхния и жито, приготвени необикновено вкусно. Много стройна бе организацията по сервирането и отсервирането, а „сервитьорите“, облечени в национални носии – усмихнати и безкрайно любезни.

Празникът не
би бил възможен без многобройните дарители (няма как да ги изброим в тази
кратка публикация), помогнали с парични средства, натурални продукти и
доброволен труд за организирането му.

Празник без
заря е като сватба без булка. Да, имаше и заря, но кръшните хора продължиха да
се вият на площада и след нея.

С две думи – хубав празник. И догодина пак!

Васил Радойчевски

Разгледайте снимките на Васил Радойчевски и Руслана Попсавова:

https://youtu.be/xy7c6E12vt0

Google УБИ 85 приложения с ВИРУС

Cлyчвaлo ли ви ce дa изтeглитe пpилoжeниe нa cмapтфoнa cи, cлeд ĸoeтo ĸoличecтвoтo пoĸaзвaни peĸлaми дa ce yвeличи? Cтaвaт вce пo-дocaдни и вce пo-тpyдни зa пpeмaxвaнe. Aĸo oтгoвopът e дa, тo cтe ce cдoбили c пpилoжeниe, ĸoeтo paзпpocтpaнявa аdwаrе.
Eĸип изcлeдoвaтeли нa Тrеnd Місrо oтĸpивa пpиĸaчeн аdwаrе в 85 пpилoжeния в Рlау Ѕtоrе. Oбщo ca зaceгнaти милиoни пoтpeбитeли – 8 милиoнa изтeгляния. Πpилoжeниятa ca мacĸиpaни ĸaтo фyнĸциoниpaщи игpи и фoтoгpaфcĸи инcтpyмeнти.

ТУК е списъкът, а цялата статия е в kaldata.

Програма на честванията на Успение Богородично 2019 година

На 15 август Светата Православна Църква чества един от най-големите християнски празници – Успение Богородично, който е и храмов празник на Троянската света обител.  

Материалът Програма на честванията на Успение Богородично 2019 година е публикуван за пръв път на Троянски манастир Успение Богородично.

НОВА КНИГА В УЧИЛИЩНАТА БИБЛИОТЕКА

Заглавието „Човекът, който спря Хитлер“ обогати книжните рафтове в библиотеката на ОУ „Иван Хаджийски“. Автор на книгата е Габриеле Нисим. В творбата е разказана историята на Димитър Пешев. „Книгата е много ценна за нашата библиотека – сподели директорът Ралица Бенчева –  защото, разгръщайки страниците ѝ, учители и ученици ще си припомнят или ще научат как … Continue reading НОВА КНИГА В УЧИЛИЩНАТА БИБЛИОТЕКА

Втори фестивал „JAM ON THE RIVER“ край Дебнево

Бях на първия точно преди една година. Много ми хареса.
Обещах си непременно да отида на втория. Удържах на думата си. Останах възхитен
от видяното и чутото. Нивото на фестивала е още по-високо. Браво на организаторите!

Вторият фестивал на музиката и изкуствата „JAM ON THE RIVER“
вече е международен. Не само заради двамата музиканти от Германия – Матиас
Дьорзам и Кристофър Херман, но и заради чужденците в публиката. Видях
мотоциклет с турска регистрация, а няколко човека общуваха помежду си на
английски.

Тазгодишният фестивал е посветен на мотоделтапланериста
Румен Иванов, инициатор на първия фестивал миналата година, който през май
загина при нещастен случай.

Миналата година фестивалът започна в 19:00 и продължи около
три часа. Тази година, съгласно предварителната програма, началото е в 13:30, а
продължителността – 8 часа. Няколко ангажимента ми попречиха да присъствам през
цялото време. Избрах си секцията, в която на сцената е Вероника Тодорова. Тя
започва в 19:00 часа.

Изпълнителите, които съм пропуснал са: Радко Петков,
победителят от „Гласът на България“ за 2017 г.; групата за народни танци „Здрави“
към Софарма (с. Врабево); Ани Ненова, носителка на първа награда от „Път към
славата“ (отначало самостоятелно, а по-късно в дует с Радко Петков); ансамбълът
за народни песни и танци „Елица“ към читалище „Христо Ботев“ с. Врабево; група „NOVO5“
(чух последното им парче – „Преходът“).

Пристигайки в местността „Лъката“, където се провежда
фестивалът, неволно правя сравнение с миналата година. Фестивалът е станал
по-питомен и градски. Обособени са повече места за паркиране, има химически
тоалетни, срещу сцената е оборудвано заведение за хранене с достатъчно седящи
места под покрив, за да няма изненади от времето. Освен традиционната скара се
сервират и готвени ястия, при това доста разнообразни. За бирата няма да
говорим.

Както и миналата година имаше бали със сено за сядане, но
бяха по-малко или пък бяха скрити в шатрите заради дъжда, който беше валял
преди да дойда. Селските ми гени ме влечаха към сеното, но не се вредих да
седна върху него. Спомних си обаче за съчетанието от ухание на билки и хубава
музика от миналата година.

Руслана Попсавова ме запозна с Вероника. Разменихме по
няколко думи. И в живота Вероника е толкова очарователна, колкото на сцената.
Харесвам хората, които, постигайки успехи и слава, не забравят корените си и не
се правят на „голямата работа“.

Общото между Вероника Тодорова, Радко Петков и Ани Ненова е,
че те са възпитаници на известния музикален педагог Мариета Жекова, ръководител
на студия „Гласове“ при НЧ „Наука“. Мариета беше сред публиката, радваше се на
възпитаниците си, изпитваше удоволствие от музиката. Мисля си, че това бе един
много щастлив ден в живота ѝ.

Галя Керезова, кмет на Дебнево, се обърна с приветствени
думи към публиката. Благодари на всички, които проявиха търпение и останаха до
края – въпреки променливото време. Благодари на Вероника за организирането на
фестивала, който прави с. Дебнево разпознаваемо и привлича туристи в него.
Пожела ѝ здраве, енергия и сили, за да събере догодина тройно повече хора. Галя
поднесе на Вероника цветя от името на кметството.

След това на сцената се качи JAM BAND-а: Вероника Тодорова
(акордеон), Матиас Дьорзам (кларинет, саксофон), Кристофър Херман (виолончело),
Ангел Димитров (китара) и Стефан Тодоров (ударни). Вероника обясни, че тя
познава всички музиканти, но те не са се познавали преди концерта. „Идеята на
нашия репертоар е да свирим собствени композиции“, поясни Вероника.

Първата изпълнена композиция бе „Одринска чаршия“ на Ангел
Димитров. Последваха две композиции на Матиас Дьорзам – „При теб“ и „За малките
моменти“. Четвъртото парче беше на Кристофър Херман. Дойде ред и на Вероника. „Това
е моята първа завършена композиция по случай фестивала. Парчето носи идеята на
реката, как се лее. Затова се казва „Dance of the river“ („Танцът на реката)“,
поясни Вероника. В композицията имаше едно местенце (няколко тончета, по думите
на Вероника), в което публиката да излее гласовете си като реката. Вероника
подаде сигнал и публиката се включи. Получи се! Последва едно парче на великия
Тони Чикория от далечната 1972 г. По сценарий то трябваше да е последно, но
публиката не искаше да се разделя с музикантите. След бурните аплодисменти те
изпълниха още една композиция на бис.

В този момент на сцената се появи Цветелина Калчева,
секретар на община Троян. Тя поднесе на Вероника букет цветя от името на кмета
на общината Донка Михайлова.

Публиката покриваше целия възрастов диапазон и беше много
ентусиазирана. Танцуваше, ръкопляскаше, подвикваше „Браво!“, изпитваше истинска
наслада от концерта. Срещнах свои познати от Ловеч, които похвалиха фестивала и
богатия културен афиш на Троян.

Преди да си тръгна на сцената отново се качи Радко Петков,
за да изпълни две народни пести. В това време се появиха и момчетата от духова
музика „Заедно“, които ще свирят в заключителната секция на фестивала.

Вероника Тодорова е съчетание на очарование, енергия,
музикална страст, обаяние, оптимизъм… С всичко това и с безупречното владеене
на акордеона, тя омайва публиката. Живот и здраве, догодина пак ще дойда на
фестивала. Елате и вие.

Васил Радойчевски