Архив на категория: Община Троян

Втори фестивал „JAM ON THE RIVER“ край Дебнево

Бях на първия точно преди една година. Много ми хареса.
Обещах си непременно да отида на втория. Удържах на думата си. Останах възхитен
от видяното и чутото. Нивото на фестивала е още по-високо. Браво на организаторите!

Вторият фестивал на музиката и изкуствата „JAM ON THE RIVER“
вече е международен. Не само заради двамата музиканти от Германия – Матиас
Дьорзам и Кристофър Херман, но и заради чужденците в публиката. Видях
мотоциклет с турска регистрация, а няколко човека общуваха помежду си на
английски.

Тазгодишният фестивал е посветен на мотоделтапланериста
Румен Иванов, инициатор на първия фестивал миналата година, който през май
загина при нещастен случай.

Миналата година фестивалът започна в 19:00 и продължи около
три часа. Тази година, съгласно предварителната програма, началото е в 13:30, а
продължителността – 8 часа. Няколко ангажимента ми попречиха да присъствам през
цялото време. Избрах си секцията, в която на сцената е Вероника Тодорова. Тя
започва в 19:00 часа.

Изпълнителите, които съм пропуснал са: Радко Петков,
победителят от „Гласът на България“ за 2017 г.; групата за народни танци „Здрави“
към Софарма (с. Врабево); Ани Ненова, носителка на първа награда от „Път към
славата“ (отначало самостоятелно, а по-късно в дует с Радко Петков); ансамбълът
за народни песни и танци „Елица“ към читалище „Христо Ботев“ с. Врабево; група „NOVO5“
(чух последното им парче – „Преходът“).

Пристигайки в местността „Лъката“, където се провежда
фестивалът, неволно правя сравнение с миналата година. Фестивалът е станал
по-питомен и градски. Обособени са повече места за паркиране, има химически
тоалетни, срещу сцената е оборудвано заведение за хранене с достатъчно седящи
места под покрив, за да няма изненади от времето. Освен традиционната скара се
сервират и готвени ястия, при това доста разнообразни. За бирата няма да
говорим.

Както и миналата година имаше бали със сено за сядане, но
бяха по-малко или пък бяха скрити в шатрите заради дъжда, който беше валял
преди да дойда. Селските ми гени ме влечаха към сеното, но не се вредих да
седна върху него. Спомних си обаче за съчетанието от ухание на билки и хубава
музика от миналата година.

Руслана Попсавова ме запозна с Вероника. Разменихме по
няколко думи. И в живота Вероника е толкова очарователна, колкото на сцената.
Харесвам хората, които, постигайки успехи и слава, не забравят корените си и не
се правят на „голямата работа“.

Общото между Вероника Тодорова, Радко Петков и Ани Ненова е,
че те са възпитаници на известния музикален педагог Мариета Жекова, ръководител
на студия „Гласове“ при НЧ „Наука“. Мариета беше сред публиката, радваше се на
възпитаниците си, изпитваше удоволствие от музиката. Мисля си, че това бе един
много щастлив ден в живота ѝ.

Галя Керезова, кмет на Дебнево, се обърна с приветствени
думи към публиката. Благодари на всички, които проявиха търпение и останаха до
края – въпреки променливото време. Благодари на Вероника за организирането на
фестивала, който прави с. Дебнево разпознаваемо и привлича туристи в него.
Пожела ѝ здраве, енергия и сили, за да събере догодина тройно повече хора. Галя
поднесе на Вероника цветя от името на кметството.

След това на сцената се качи JAM BAND-а: Вероника Тодорова
(акордеон), Матиас Дьорзам (кларинет, саксофон), Кристофър Херман (виолончело),
Ангел Димитров (китара) и Стефан Тодоров (ударни). Вероника обясни, че тя
познава всички музиканти, но те не са се познавали преди концерта. „Идеята на
нашия репертоар е да свирим собствени композиции“, поясни Вероника.

Първата изпълнена композиция бе „Одринска чаршия“ на Ангел
Димитров. Последваха две композиции на Матиас Дьорзам – „При теб“ и „За малките
моменти“. Четвъртото парче беше на Кристофър Херман. Дойде ред и на Вероника. „Това
е моята първа завършена композиция по случай фестивала. Парчето носи идеята на
реката, как се лее. Затова се казва „Dance of the river“ („Танцът на реката)“,
поясни Вероника. В композицията имаше едно местенце (няколко тончета, по думите
на Вероника), в което публиката да излее гласовете си като реката. Вероника
подаде сигнал и публиката се включи. Получи се! Последва едно парче на великия
Тони Чикория от далечната 1972 г. По сценарий то трябваше да е последно, но
публиката не искаше да се разделя с музикантите. След бурните аплодисменти те
изпълниха още една композиция на бис.

В този момент на сцената се появи Цветелина Калчева,
секретар на община Троян. Тя поднесе на Вероника букет цветя от името на кмета
на общината Донка Михайлова.

Публиката покриваше целия възрастов диапазон и беше много
ентусиазирана. Танцуваше, ръкопляскаше, подвикваше „Браво!“, изпитваше истинска
наслада от концерта. Срещнах свои познати от Ловеч, които похвалиха фестивала и
богатия културен афиш на Троян.

Преди да си тръгна на сцената отново се качи Радко Петков,
за да изпълни две народни пести. В това време се появиха и момчетата от духова
музика „Заедно“, които ще свирят в заключителната секция на фестивала.

Вероника Тодорова е съчетание на очарование, енергия,
музикална страст, обаяние, оптимизъм… С всичко това и с безупречното владеене
на акордеона, тя омайва публиката. Живот и здраве, догодина пак ще дойда на
фестивала. Елате и вие.

Васил Радойчевски

ДОНКА МИХАЙЛОВА – НАЙ-УСПЕШНИЯТ КМЕТ НА ТРОЯН

„Сигурен съм в третия мандат на кмета на Троян Донка Михайлова. Тя показва национално умение за ръководство в местната власт. Нейното управление през двата мандата е оценено не само от обикновените хора, но и на национално ниво. Община Троян е трикратен носител на етикет за добро управление, а лично Михайлова е наградена като кмет реформатор. Благодаря на троянската организация на БСП, че единодушно подкрепи този доказал се кмет. Пожелавам успех както на Михайлова, така и на екипа и от общински съветници на предстоящите избори през есента“.

Милко Недялков: „Донка Михайлова показва национално умение за ръководство в местната власт“

Това каза народният представител от БСП за Ловешка област Милко Недялков на конференция на БСП Троян, проведена на 3 август 2019 г. На нея присъстваха още народният представител от БСП д-р Валентина Александрова; председателят на областния съвет на БСП Минчо Казанджиев; общинският съветник от гр. Ловеч Доротея Цанкова и Николай Николов; кандидатът за кмет от БСП за община Априлци Деница Николова и др.

Първа в община Троян от политическите сили БСП утвърди своя кандидат за кмет в лицето на Донка Михайлова, както и листата си за общински съветници и кандидати за кметове на села, в които ще има избор. Председателят на общинската организация на БСП в Троян Росен Веселинов също изрази увереността си в успешния трети мандат на кмета Михайлова. Той съобщи, че нейната кандидатура е подкрепена от всички 36 основни партийни организации в общината. Той говори и за работата на общинските съветници от БСП за изминалите 4 години. Според него левите политики, които те са следвали, са видими за гражданите. Също така той подчерта, че са приемани всички конструктивни решения в полза на хората от Троян и това ще продължава и занапред:

„Макар че БСП имаше най-много общински съветници през изминалия мандат, амбицията ни е през следващия да увеличим техния брой. Ще търсим подкрепа от симпатизанти на партията, за да може още повече да се подобри живота в нашия град“ – каза той.

Веселинов предложи от името на ръководството на партията в Троян новата листа за общински съветници от БСП. Тя беше гласувана също единодушно. Водач на листата е Михайлова, а председателят на БСП Троян Росен Веселинов е втори. Следват ги Владимир Хаджийски, Младен Богдански, Васил Гадевски, д-р Петьо Маринов. Листата е съставена от 29 души, утвърдени в своите области, балансирана е по критериите образование, възраст, пол. Двадесет и осем от тях са с висше образование. Представени са жените социалистки, младежкото крило на партията, ветераните от войните. Трима са от гражданската квота. Има много нови лица. Осем души са на възраст до 40 години, 9 са дамите. В листата има изявени лекари, икономисти, юристи, инженери, учители.

Росен Веселинов представи кандидатите на БСП за предстоящите местни избори: за кмет на общината, за кметове на 6 села., за общински съветници.

БСП Троян реши да издига
кандидатурите за кметове на села в две стъпки. Като първа стъпка са утвърдени 6
кандидатури за кметове на села, а именно: за село Орешак – Мариян Йовевски, за
с. Калейца – Стела Чолакова, за с. Голяма Желязна – Виолета Стоянова, за с. Шипково
– Димчо Лучев, за с. Черни Осъм – Християна Димитрова и за с. Врабево – Николай
Миховски. Остава да бъдат уточнени кандидатурите на кметове за селата Дебнево, Борима
и Бели Осъм.

Социалистите в Троян заслужено дадоха отлична оценка на Донка Михайлова за работата ѝ като кмет на общината. Тя даде отчет пред тях за своя втори мандат:

Основните достижения в общината са спадът на безработицата от 7,2% до 4,5% –  с 3% по-ниска от тази за  Ловеч. 100 души в неравностойно положение получиха работни места по програми. Доходите на троянци са се повишили със над 7%.

В Троян е намалена остротата на негативните демографски тенденции. Плавно нараства раждаемостта.

Появиха се много нови фирми, публично-частни партньорства.

Преструктурираха се някои общински фирми, с цел по-добрата им работа. Насърчават се инвестициите в общината.

Общинската администрация работи по един модерен начин, като за улеснение на гражданите предлага 32 електронни услуги.

Изградена е подземна и надземна инфраструктура в индустриалната зона в града. Очаква се още нови фирми да открият работни места там.

Обърнато беше и сериозно внимание на управлението на отпадъците в общината.

В края на този мандат се очаква  първа копка на компостиращата инсталация за отпадъци.

Гражданите на Троян плащат най- ниската ставка на данъци.

Беше открит дневен център за деца с увреждания.

26 жилищни сгради с 432 жилища бяха обновени по програми за енергийна ефективност. Бяха реновирани всички културни институции в града.

Подобрена беше жизнената среда на троянци.

Увеличи се броят на туристите, посетили града.

И това е само една малка част от
направеното за общината през последните години.

Донка Михайлова представи своя отчет като кмет на общината за изтичащия мандат.

 Социалистите пожелаха на кмета Михайлова и
нейния екип успешен трети мандат и изразиха увереност, че ще бъдат осъществени
още политики, които ще подобрят живота на хората в нашия красив планински град.

 Христина Петрова

Полк. Константин Каварналиев се завърна в Дойран

Най-после правдата възтържествува!

Осъществи се отдавнашната мечта на членовете на Комитета за
издирване и възстановяване на войнишки гробища и паметници – Троян (за краткост
– Дойранският комитет) да бъде възстановен паметникът на полковник Константин
Каварналиев край Дойран. Тържественото откриване на възстановения паметник се
състоя на 1 август, а единадесет троянци от Дойранския комитет и техният
приятел адвокат Теодор Цачев от Тетевен пристигнаха за събитието ден по-рано.

Седемметровият паметник, разположен на възвишение вдясно от пътя
Валандово–Дойран, почти
срещу отклонението за Гьопчели, се вижда от километри разстояние. „Грее“ – точно го
характеризира Христо Йовчевски. Силуетът му напомня паметника на Апостола в София.
Давайки си сметка, че утре ще бъде пълно с хора, спряхме да разгледаме
паметника на спокойствие.

Две информационни табели указват пътя към паметника. Върху тях на македонски и английски е написано: „Този паметник е в чест на българския полковник във Втората балканска война“. Появата на подобна табела не бе възможна допреди две години, когато бе подписан Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония. Паметникът наистина е красив, а надпис върху него гласи „В памет на полковник Каварналиев, загинал за свобода и родина, от 9-та дивизия“. Докато се любуваме на монумента, пристига камионче на общинското предприятие „Комунални услуги“ в Дойран. Работниците започват да монтират трета информационна табела в непосредствена близост до паметника.

В чест на българския полковник Константин Каварналиев, загинал в битката край Дойран на 23 юни 1913 година.

Следващата ни спирка е при градоначалника на Дойран г-н Анго Ангов. Въпреки че е под огромно напрежение във връзка с организацията по откриването на паметника, той ни приема веднага в кабинета си и ни запознава с последния вариант на програмата на събитието. Заедно излизаме от административната сграда, правим си снимка за спомен на фона на Дойранското езеро и оставяме градоначалника да си върши работата.

Справедливо е да отбележим, че сътрудниците на граничния пункт „Ново
село“, както и жителите и гостите на Дойран, бяха информирани за предстоящото
откриване на паметника. Мнозина ни питаха кой е Константин Каварналиев. Ето
какво ни разказа за него Теодор Цачев, познавач на военната ни история:

„Полковник Константин Каварналиев е роден в Шумен. Завършил е военното училище, участник в Сръбско-българската война. Извървял е цялата йерархия от младши офицер до генералщабен полковник. През Балканската война е началник-щаб на 5-ти пехотен Дунавски полк. През Междусъюзническата война поема командването на 3-а бригада на 3-а Балканска дивизия, състояща се тогава от 32-ри и 42-ри пехотни полкове. Участва с бригадата си в боевете при Лахна и Кукуш.

След оттеглянето на север покрай бреговете на Дойранското езеро достига Дойран. Спира настъплението на гръцката армия. Съотношението на силите е повече от десет към едно в полза на гръцката армия. Със своите по-малко от 4 хиляди бойци бригадата на Каварналиев, с двата полка в непълен състав, поради големите загуби от предходните боеве при Кукуш и Лахна, успява да спре настъплението на над 40-хилядна гръцка войска. В един от най-сложните моменти при отбраната на Дойранската позиция лично полковник Каварналиев се запасва и с пушка в ръка повежда в контраатака на нож бойците си, при което е ранен от куршум или шрапнел в крака. Не обръща голямо внимание на раната си, мислейки че тя е лека, но за съжаление след няколко часа умира от кръвозагуба, поради това че е била прекъсната главна артерия.

Полковник Каварналиев е бил изключително обичан от войниците си. Посмъртно е произведен в чин генерал-майор. Паметник на лобното му място е вдигнат през 1917 г. (според някои източници – 1916 г., бел. ав.) от бойците на 9-та Плевенска дивизия. Открит е тържествено. През 1966 г. по време на кампанията по унищожаване на българските военни паметници на територията на бивша Югославия, паметникът на полковник Каварналиев е взривен варварски, след това е разкопан гробът му. Слава Богу, днес правдата възтържествува, паметникът е възстановен и ще бъде открит. До паметника на полковник Каварналиев са погребани и няколко бойци от 58-и пехотен полк, като техните кръстове също са възстановени“.

Откриването на възобновения паметник се състоя на 1 август и е част
от усилията за честване на общото ни минало. Церемонията започна в 14:50, час
по-късно от предвиденото в програмата, в присъствието на премиерите на Северна
Македония и България Зоран Заев и Бойко Борисов. С приветствени слова към
присъстващите се обърнаха градоначалникът на Дойран Анго Ангов и посланикът на
България в Скопие Ангел Ангелов. Бойко Борисов и Зоран Заев поднесоха венци на
признателност пред подвига на полковник Каварналиев. Веднага след това дадоха
импровизирана пресконференция пред новооткрития паметник. Към тях се
присъединиха Екатерина Захариева (министър на външните работи на България) и
Ангел Джамбазки (български евродепутат).

По право троянци първи след официалните лица положиха венци пред
паметника на полковник Каварналиев. Надписът върху единия гласи: „На полковник
Каварналиев от община Троян“, а на другия – „Помним героите си, 34-ти пехотен
Троянски полк“. Трите знамена, с които троянци се явиха на събитието – знамето
на 34-ти пехотен Троянски полк, знамето на община Троян и националния флаг на
България – добре открояваха групата и тя бе обект на внимание от страна на
медиите.

Историята се твори от много личности, но в летописите остават,
понякога заслужено, а друг път не толкова, имената на малцина – вождовете. По
повод на описваното събитие медиите отбелязаха: „Премиерите на Македония и
България – Зоран Заев и Бойко Борисов откриха в Дойран обновен паметник на
полковник Константин Каварналиев“. Троянци обаче знаят истинската история на
възобновяването на паметника. Струва си да я разкажем с няколко думи, за да не
бъде забравена.

Идеята за възстановяването на паметника на полковник Каварналиев
и Фердинандовата чешма е на Христо Данов, бивш кмет на Добродан и наследник на
загинал край Дойран герой. Целенасочените усилия за възстановяване на двата паметника
започват през 2004 г. с учредяването на Комитета за издирване и възстановяване
на войнишки гробища и паметници. За реализирането на идеята са привлечени проф.
Божидар Димитров, директор на НИМ, и ген. Михо Михов, тогава посланик на
България в Скопие. Ген. Михов пише 6 ноти до македонското правителство, в които
настоява да се разреши възстановяването на двата паметника. Пет от тях остават
без отговор. Шестата нота е внесена чрез доайена на посланиците в Скопие. На
нея има отговор, но той е уклончив – не казва нито „да“, нито „не“.

Междувременно са събрани пари за изграждане постамента на
паметника на полковник Каварналиев. С помощта на проф. Димитров е изработена
реплика на паметника и тя се съхранява в НИМ. Христо Данов има готовност в
Дойран за започне работата по постамента. Разрешение обаче няма. Ген. Михов
прави недотам дипломатично, но много патриотично предложение. Изграждането на
постамента да започне без разрешение, а генералът да присъства на място, за да
не бъде спряна работата. Отчаян, че работата не върви, проф. Димитров се
свързва с местните власти в Шумен и вече изготвената реплика на паметника се
издига в родния град на полковник Каварналиев. Тържественото откриване на
паметника в Шумен е през месец ноември 2009 г.

Година по-късно градоначалникът на Дойран Глигор Чабулев намира
повод да разреши възстановяването на Фердинандовата чешма. Тя е изградена в
изключително кратък срок от троянци. Откриването на възобновения паметник е на
10 юли 2010 г.

Интересно е, че гранитните паметници на неизвестните войни от
58-ми пехотен полк са докарани от НИМ в Дойран в багажника на автобуса при едно
от традиционните пътувания на троянци. Оставени са за съхранение в дома на
Ангел Попов и сина му Бранко.

Проф. Божидар Димитров поръчва втора реплика на паметника на
полковник Каварналиев. Именно тя бе докарана от София преди десетина дни и
монтирана върху постамента, изграден от община Дойран тази пролет.

Най-щастлив от всички участници в събитието бе Христо Данов.
Здравословните проблеми не му попречиха да стои повече от два часа при
40-градусов пек, за да види откриването на паметника. Да ни е жив и здрав!

Васил Радойчевски

Дойран – Троян, 31 юли – 1 август 2019 г.

Разгледайте снимките на Васил Радойчевски тук:

https://www.youtube.com/watch?v=F0MZZGbEXro&fbclid=IwAR2RBJRSNLWcifXQFi7RUrHzIQaPIr30RTigIttPBnFjsxWdfqKe8gambMA

Втори форум на побратимените български и руски градове

На 18 септември 2018 г. за втора поредна година община Варна и Националното сдружение на общините в Република България, с подкрепата на Генералното консулство на Руската федерация във Варна и на Россотрудничество, организират Форум на побратимените български и руски градове. Тази година домакин на форума е курортният комплекс „Св. св. Константин и Елена“, който чества 110 години от създаването си. Присъстват представители на над 50 български и руски общини, участва и кметът на община Троян – г-жа Донка Михайлова.

Във фокуса на вниманието на форума е развитието на туризма – общите цели на фирмите, гражданските организации и местната власт в двете страни, а общата цел – установяване на нови контакти, развитие на местни партньорства, споделяне на добри управленски практики и съвместни инициативи в сферата на туризма. Предвидени са работни срещи „Развитие на устойчив туризъм чрез култура – добри практики в Русия и България“, а също и кръгла маса, която ще се проведе в хотел Astor Garden hotel в курорта „Св. Св. Константин и Елена“.

Очаква се да се подпишат споразумения между отделни български и руски градове.

„Похвална е енергията и ентусиазмът на малките руски и български побратимени градове – каза посланикът на Руската федерация Негово превъзходителство Анатолий Макаров. – Тяхното сътрудничество е не само обмяна на бизнес-идеи и на идеи в областта на науката, икономиката и образованието, но и едно човешкото общуване, което стъпва на общата ни история и естествено притегляне. Повече от 100 града вече са се побратимили между двете страни, а работата на първото издание на форума не е останало незабелязано от президента на Русия Владимир Путин, който в официален разговор с българския премиер Бойко Борисов е отбелязал нарастващото желание за побратимяване на руски и български градове“. По негови данни 336 000 руски граждани са посетили България от началото на 2018 г., нараства и броят на българските туристи, посетили Русия.

МОНИТОРИНГ ПО АМЕРИКАНСКИ ПРОЕКТ

Красивата фасада на ОУ „Иван Хаджийски“, която е радост и повод за гордост на троянци,  изглежда така и благодарение на Съединените Американски щати. През 2014 година основната сградата училището  (покрив и фасада), е обновена по проект, който е „осъществен в резултат на партньорството между Съединените американски щати и България, чрез усилията на Европейското командване на …