Архив на категория: Пенчо Адърски

„Лиляна Кисьова – родена да лети“

Преди 148 години в одаята на Димитър Папазов се вдига завесата от листник и пред гостите зрители Минко Ненов и неговите другари представили историята на многострадалната Геновева. В историята на българския театър събитието се отбелязва като първото домашно представление, а в историята на Троян – като начало на театралната дейност. Оттогава до днес техните последователи ден след ден, година след година разчупват еснафските предразсъдъци, търсят новото, красивото, доброто, за да се превърне техният възрожденски ентусиазъм в силна театрална традиция.

Скоро след Освобождението в читалища и училища започват да се играят самодейни вокално-музикални сценки – наченки на най-вече детски оперетки с оркестранти любители.

Троян не прави изключение. Будният балканджийски дух следва прогреса и това е предпоставка за навлизането в културния ни живот на такъв жизнеутвърждаващ и колоритен жанр като оперетата. За начало на оперетната дейност в Троян се смята представлението на „Двете пролетни царици“, изнесено през 1921 г. под диригентството на учителя по музика Христо Попов и режисьора Нено Шипковенски. Но опити за музикални представления са правени и преди това – още през 1909 г. от учителя Борис Тричков и негови ученици. През 1922 г. с поставянето на „Горската царица“ оперетната дейност придобива траен характер.

Оркестърът и хорът на Музикално дружество „Гусла“ и балетът, създаден от Николай Аксаков, обогатяват представленията.

50-те години на XX век са години на триумф за Троянския оперетен театър. Не е без основание изречената уж на шега констатация на Людмил Кунов: „…станахме филиал на Софийската оперета“. Със своя талант, ентусиазъм и самоотверженост в афиша на троянската оперета със златни букви записват имената си стотици солисти, хористи, оркестранти, танцьори, режисьори и диригенти. Именно троянската сцена ражда и звездите на оперетата Лиляна Кисьова и Минко Босев.

Като естествен отзвук на тази бурно разразила се музикално-сценична дейност през годините е учредяването през 2019 година на Инициативен комитет „Музикални празници в Троян – Лиляна Кисьова и Минко Босев“. Активни членове на Инициативния комитет са инж. Пенчо Адърски (който за съжаление вече не е сред нас), инж. Васил Радойчевски, Тодорина Йончева, Емилия Чернева, Дарин Костов  и Иван Василев. Целта на комитета е да популяризира и възроди оперетното изкуство в Троян.

На 3 юни Инициативният комитет организира музикална вечер „Родена да лети“, посветена на троянската оперета. Вечерта беше открита с изпълнение на Дамския камерен хор при НЧ „Наука“, Троян – защото традицията е жива.

На поканата на организаторите се беше отзовал г-н Петко Колев, сценарист и продуцент на документалния посветен на Лиляна Кисьова филм „Лиляна Кисьова – родена да лети“. Г-н Колев сподели как се е родила идеята за филма и някои моменти от творческия процес. След това въведение зрителите с вълнение видяха самия филм, докоснаха се до живота на голямата Лиляна Кисьова.

Приятна изненада бяха гостите – солисти от Държавния музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ – Велико Търново: Георги Гърланов, Полина Петкова и Миряна Калушкова, както и пианистката Зорница Гетова от Националната Музикална Академия „Панчо Владигеров“.

Бяха изпълнени:

  • ария на Джудита от оперетата „Джудита“ от Франц Лехар;
  • дует на Марица и Жупан от оперетата „ Графиня Марица“ от Имре Калман;
  • ария на Силва и Дует на Бони и Щаси от оперетата „Царицата на чардаша“ от Имре Калман.

На гостите – изпълнители и зрители – от името на Инициативния комитет благодари Васил Радойчевски. Накрая беше прочетен поздравителен адрес от името на г-жа Донка Михайлова – кмет на община Троян; цветя бяха поднесени от името на г-жа Донка Михайлова и д-р Валентина Александрова – народен представител в 44-то Народно събрание.

Слово от името на Инициативния комитет
„Музикални празници в Троян – Минко Босев и Лиляна Кисьова“

Уважаеми съграждани! Скъпи гости!

Инициативният комитет „Музикални празници в Троян – Минко Босев и Лиляна Кисьова“ е учреден на 20.03.2019 г. от група ентусиасти, обединени от идеята да възродят славното оперетно минало на Троян или поне да възкресят спомена за него.

Първата изява на Комитета е музикална вечер „Целунати от Бога“, проведена на 3 юни 2019 г. Тя е посветена на 110 години от първата проява на музикално-сценичен живот в Троян и 100 години от първото цялостно оперетно представление в града ни. Датата на вечерта е избрана случайно, но съвпада с рождения ден на Лиляна Кисьова, звезда на българската оперетна сцена, родена в Троян. Акцент на първата музикална вечер е филм на НЧ „Наука“, посветен на Минко Босев, звезда на троянската оперетна сцена и Държавния музикален театър в София.

През декември 2019 г. по предложение на Инициативния комитет Общински съвет – Троян взе решение в Културния календар на Община Троян да се включи като ежегодно мероприятие Ден на оперетното изкуство, посветен на именитите български оперетни артисти, родените в Троян Лиляна Кисьова и Минко Босев.

Председател на Инициативния комитет „Музикални празници в Троян – Минко Босев и Лиляна Кисьова“ от създаването му до кончината си на 28 март тази година е инж. Пенчо Калев Адърски. Негова, в частност, е идеята за създаване на филм за Лиляна Кисьова. Той положи много усилия за реализирането на филма. Жалко е, че не можа да го види заедно с нас. Но съм сигурен, че духът му е някъде тук в залата и споделя общата ни радост от тази вечер.

Сбъдването на всяка мечта, своя или чужда, носи много щастие и малко тъга. Щастие, че мечтата е реализирана и тъга, че мечтата вече я няма. Пенчо Адърски бе от хората, които обичат да мечтаят. Друга негова мечта бе създаването на филм за индустриализацията на Троян. Дълг на нас, неговите приятели, е да я осъществим. Но това вече е ария от друга оперета.

А сега, позволете ми от името на Инициативния комитет да изкажа благодарност на институциите и хората, допринесли за осъществяването на настоящото събитие. Сърдечно благодарим:

– на Община Троян за съфинансирането на филма „Лиляна Кисьова – родена да лети“ и реализирането на настоящата вечер;

– на НЧ „Наука“ за това, че безвъзмездно предостави сцената си и организира настоящата вечер;

– на д-р Валентина Александрова Найденова, депутат от 44-то Народно събрание, за всестранното съдействие в работата на Инициативния комитет;

– на екипа, създал филма „Лиляна Кисьова – родена да лети“: Петко Колев – сценарист и продуцент на филма; проф. д-р Александър Илиев – режисьор на филма; Димитър Кръстев – четец на дикторския текст;

– на Габриела Хаджикостова, дъщеря на Лиляна Кисьова, за предоставените фотографии и видеокадри от личните архиви на Лиляна Кисьова и семейство Хаджикостови, както и за озвучаването на Лиляна Кисьова във филма;

на БНТ за безвъзмездно предоставените архивни записи с участието на Лиляна Кисьова;

– на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства, както и на всички троянци, предоставили фотографии от архивите си;

– на вестник „Троянски глас“ за многобройните статии, посветени на оперетното изкуство в Троян;

– на ловешкия актьор Стоян Георгиев за изследването му, посветено на историята на оперетното изкуство в Троян;

– на всички троянски медии за информационната поддръжка при организирането на настоящата вечер;

на всички вас, които сте в салона на читалището;

и накрая, но не на последно място – на всички дарители, осигурили средства за дейността на Комитета.

Скъпи приятели, много са троянците, родени да летят. Но дори ние, които не принадлежим към тях, не сме орисани да пълзим. С общи усилия можем да внесем своя принос в развитието на града ни. Да мечтаем и заедно да сбъдваме мечтите си!

Бъдете здрави и до нови срещи през следващите години! Благодаря ви!

Спомен за Пенчо

(четиридесет дни от смъртта на инж. Пенчо Адърски)

Едва ли има човек в нашия град, дори такъв като мен, живял дълго извън Троян, който да не познава инж. Пенчо Адърски, дългогодишен директор на завод „Елпром“, общински съветник, активен член на БСП, общественик…. Преди четиридесет дни той ни напусна завинаги.

Съдбата ме срещна за пръв път очи в очи с Пенчо Адърски преди петнайсетина години, по време на третия кметски мандат на Дилян Енкин. Аз бях председател на пчеларското дружество, а той – общински съветник. Под натиска на тогавашния областен управител Сурай Велиева общинските съвети в областта тръгнаха да променят наредба №1. Целта бе да се забрани на пчеларите да отглеждат пчелни семейства в населените места, въпреки че Законът за пчеларството го разрешаваше.

Проведох срещи с мнозина общински съветници. Обясних им, че пчелите, за разлика от кравите, не могат да бъдат вързани на едно място, че пчелните семейства се размножават чрез роене и дори в населеното място да не се отглеждат пчели, все ще се намери някой рой, който да се засели в пустеещ таван, електрически стълб или където му хареса. След като ме изслуша внимателно, Адърски каза: „Прав си, ще те подкрепя на заседанието на общинския съвет!“ и удържа на думата си. Беше единственият съветник, който гласува против промяната. На местните избори през 2007 г. инж. Пенчо Адърски бе кандидат за кмет от „Политическо движение Социалдемократи“. Върнах му жеста, като гласувах за него.

Опознах го близко и смея да кажа, че станахме приятели, през последните четири години, благодарение на идеята на д-р Марин Миховски за поставяне на паметен знак на акад. Ангел Балевски в Троян. През февруари 2018 г. бе учреден Инициативен комитет за реализиране на начинанието. Инж. Пенчо Адърски прие да бъде негов председател. Реши се паметникът да бъде открит през октомври същата година. За по-малко от 10 месеца бе извършена огромна работа – осигуряване на необходимите средства от дарения, определяне на място за паметника и геодезическо заснемане, изработване на архитектурен проект, избор на скулптор, намиране на материали, транспортиране и монтаж на паметника…

Бяха предприети десетки пътувания до Ловеч и Плевен, срещи с потенциални дарители, с главния архитект и кмета на община Троян, със скулптори, архитекти, геодезисти, с хората от музея и читалището… Пенчо работеше с невероятен хъс и енергия. Понякога се питах дали ще удържа на темпото му. Освен паметника успяхме да направим филм за акад. Балевски, да издадем сборник с негови публицистични творби, превърнали се в библиографична рядкост, да ги представим в Троян, Ловеч и Угърчин. Адърски с лекота намираше съмишленици и ги привличаше за делото.

Дейността по паметния знак беше толкова напрегната, че мечтаех той да бъде открит и да си почина, но когато това се случи изведнъж усетих някаква празнота. Липсваше ми напрежението, с което работехме. Добре че Пенчо ме привлече в друг инициативен комитет – „Музикални празници в Троян – Минко Босев и Лиляна Кисьова“. Целта му е да възкреси спомена за славното оперетно минало на Троян.

На 3 юни 2019 г. в читалището се проведе първият Ден на оперетата в Троян. Бе прожектиран филм за Минко Босев. Възникна идеята да бъде направен подобен филм за Лиляна Кисьова. Работното му заглавие е „Лиляна Кисьова – родена да лети“. Премиерата ще бъде на 3 юни тази година. Уви, Пенчо Адърски няма да го види.

Миналата година заедно с група приятели основахме дискусионен клуб „Работилница за проучвания, анализи и идеи“ към БСП Троян.

Покрай изброените инициативи се превърна в традиция поне веднъж седмично да се срещаме на по чаша кафе. Обикновено Пенчо се обаждаше по телефона и аз вече знаех, че ще обсъждаме или решаваме някаква текуща задача по проектите.

Пенчо Адърски бе четящ човек. Седнем да пием кафе и току ме попита: „Какво мислиш за последната книга на Калин Тодоров?“. Че аз не знам кой е Калин Тодоров, какво да мисля за последната му книга! Връщам се вкъщи или в офиса, осведомявам се от „чичко Гугъл“ за автора, поръчвам книгата, прочитам я и следващия път споделям „ценните“ си мисли по повод съдържанието ѝ. Така благодарение на Адърски през последните години прочетох доста мемоарна литература за края на социализма и продължилия почти толкова дълго преход към „демокрация“ (за което съм му много благодарен).

Въпреки че дълги години е бил директор, той не страдаше от „директорска болест“. Обичаше да майстори различни неща с ръцете си. С удоволствие помагаше на съседи и, да не си кривим душата, на съседки за различни ремонти.

„Аз съм авторитарен тип ръководител“, често казваше Адърски. Това твърдение се основаваше на резултатите от някакъв (май американски) тест, проведен в първите години на демокрацията от група психолози сред ръководните кадри на „Елпром“. Това обаче бе един „здравословен“ авторитаризъм, който му помагаше да взема бързи и почти винаги правилни решения. Сигурен съм, че без този авторитаризъм поставянето на паметен знак на акад. Балевски за по-малко от 10 месеца би било невъзможно.

Споменатият авторитаризъм не му пречеше да се вслушва в противоположни мнения. Внимателно претегляше аргументите на опонента. Не възприемаше критиката като лична обида. Убеждавайки се в правотата на събеседника, се съгласяваше с него. Това не го правеше по-слаб. Напротив, беше знак за интелигентност и добро възпитание.

С огромна любов и благоговение говореше за майка си. Загубил баща си в много ранна възраст, на нея той дължеше всичко, постигнато в живота. По това си приличаше с акад. Балевски, чиито лекции бе слушал като студент. Вероятно това бе една от причините за огромната симпатия, която изпитваше към знаменития ни съгражданин.

Пенчо бе мечтател, но от тези, които превръщат мечтите в реалност. Една от последните му мечти бе да се направи филм за индустриализацията на Троян, като в основата на сценария легне книгата на Христо Борисов „Индустриалният Троян – документална хроника и спомени“. Дълг на нас, неговите приятели, е да осъществим тази мечта.

Не беше от хората, които обичат да се жалват и хленчат. Болестите и смъртта не го плашеха. Когато се наложи да си прави операция за смяна на клапа на сърцето, просто проучи кои са подходящите клиники и избра една от тях. Отиде на операцията, изпълнен с оптимизъм. Само месец или два след провеждането ѝ работеше както обикновено.

Вестта за смъртта му ме свари неподготвен. Нямам сили да изтрия телефона му от телефонния си указател. Все ми се струва, че ще се обади да пием по едно кафе…

В спомените ми инж. Пенчо Адърски е невероятно енергичен човек, оптимист, генератор на идеи, работохолик, притежател на младежки (да не кажа бунтарски) дух, твърдо и последователно отстояващ възгледите си, с мнение по всеки въпрос (но и приемащ чуждото), с отлично чувство за хумор и самоирония…

Нисък поклон пред светлата ти памет! Почивай в мир, приятелю!

Васил Радойчевски

Сбогуваме се с инж. Пенчо Адърски

Инж. Пенчо Калев Адърски е роден на 13.03.1944 г. в гр. Троян.

Висшето си образование завършва в ВМЕИ „Ленин“ София, квалификация Инженер по технология на машиностроенето и металорежещи машини. От 1971 г. е технолог в „Елпром“ Троян. От 1972 г. е ръководител технологична група. През 1973 г. е началник технологично бюро и от 1976 г. е началник на инструментален отдел. През 1978 г. става заместник- директор по производствените въпроси, а от 1979 г. е заместник-директор високомоментни задвижвания. Той е ръководил не една сложна и нова технология и особено важно направление за електронизация на металорежещите машини. Произвежданите по това време елктромотори са на световно ниво и са оценени КЕ – над световна оценка за качество.

От 1988 г. е първи заместник-генерален директор на ДФ „Елма“ и през 1990 г. е изпълнителен директор до 1997 г. Производството през този период не намалява и той успява да го запази с много усилия. Последният опит за спасяване е работниците да закупят дялове във фонд „Свети Никола“ и „Алианс България“, но се оказва че масовата приватизация е престъпна. Основните фондове на икономиката са разпределени между властимащите на прехода. До 2008 г. заводът е на печалба и през 2009 г. следва страхотен срив, който слага край на една епоха. Инженер Пенчо Адърски е преминал през всички фази на развитие на завод „Елпром“ и има голям принос за развитието му.

За рационализации и изобретения става носител на орден на „Труда“ – ЗЛАТЕН, Отличник на Министерството на машиностроенето и „Златна значка“ на ЦК на ДКМС за ТНТМ.

Приет е за член на БКП в III курс, още като студент. Член е на изпълнителното бюро и на пленума на БСП Троян през 1998–2003 г. Общински съветник – 2 мандата преди 1989 г., и три мандата след 1989 г. През 1991 г. е бил водач на листата на БСП.

Дискусионен клуб на членове и симпатизанти на БСП

Днес, 11 ноември, членове и симпатизанти на БСП – Троян учредиха дискусионен клуб „Работилница за проучвания, анализи и идеи“.

Основна задача на Дискусионния клуб е да създаде условия за генериране на нови идеи и конкретни предложения за бъдещото развитие на града и общината.

Участниците в дискусиите ще търсят и предлагат възможности за проучване на потребностите на жителите на цялата община, ще анализират данни, ще предлагат идеи за развитието на Троянския край.

Учредители на клуба са:

Ангелина Иванова, Васил Радойчевски, Марин Раев, Пенчо Адърски, Христо Костов, Цветомир Цветков

Отдавна назряваше потребността от създаване на група единомишленици, свързани с лявото политическо пространство, която да генерира идеи за развитие и подобряване на онова простичко нещо, което наричаме „начин на живот“. Главната ни цел е да предлагаме още работещи политики във всички сфери на обществения живот, като стъпваме на реално свършеното и на нуждите на общността. Отворени сме за всички, приемаме всякакви съвети, мнения, препоръки. Всеки, който иска да добави щрих към общия живот на троянци, е добре дошъл“ – обобщи визията за работата на клуба Ангелина Иванова, един от учредителите на „Работилницата за проучвания, анализи и идеи“.

Клубът е учреден в съответствие с чл. 37 от Устава на Българската социалистическа партия. На първото събрание на Клуба присъстваха Ангелина Иванова, Васил Радойчевски, Пенчо Адърски и Христо Костов, но своите подписи под учредителния протокол положиха всички членове на инициативната група.

Представяне на книга и филм за акад. Ангел Балевски в Угърчин

На 28 юни в една от камерните зали на НЧ „Вълчо Русковски“ в Угърчин бяха представени сборникът „Ангел Тончев Балевски – академикът-инженер“ и филмът „Акад. А. Балевски – човек между стоманата и поезията“. За целта от Ловеч пристигна Христо Борисов, съставител на сборника, а от Троян – инж. Пенчо Адърски, Сашка Яшева и инж. Васил Радойчевски, представители на Инициативния комитет за поставяне на паметен знак на акад. А. Балевски в Троян.

НЧ „Вълчо Ресковски“ – Угърчин беше домакин на представянето
Иван Калов (цигулка) и Валери Хомяков (пиано)

Събитието започна с музикално въведение на ловчалиите Иван Калов (цигулка) и Валери Хомяков (пиано), своеобразен реверанс към музикалния талант на акад. А. Балевски, който освен учен, инженер, преподавател, организатор, новатор, е и виртуозен изпълнител на цигулка.

Христо Борисов говори за живота и делото на акад. А. Балевски. Спомни си, че при създаването на паметния знак на академика е трябвало да се избере негова мисъл за мото на паметника. Намирането на книгите на академика се оказало непосилна задача. Те отдавна са библиографска рядкост. Това поражда идеята за издаване на сборника „Ангел Тончев Балевски – академикът-инженер“.

Ловешкият
актьор Стоян Георгиев вдъхновено прочете откъси от сборника. Текстовете на
акад. Балевски за майка му, за баща му, за учителя Лазар Радковски, за
Родината, за родния край, за душевността на балканджията развълнуваха
присъстващите.

Борис
Балевски разказа за угърчинското „отделение“ на Балевския род, за основателите
му – братята Бальо и Дако, за първата родова среща на Балевци в града, състояла
се на 8 септември 1970 г., на която присъстват 250 представители на рода, за
съставянето на родословно дърво на Балевския род в Угърчин, спомена учените с
фамилия Балевски и угърчинско потекло.

Васил
Радойчевски напомни ролята на известния троянски лекар д-р Марин Миховски за
създаване на паметния знак на акад. Балевски в Троян. Подчерта, че от
създаването на Инициативния комитет на 22 февруари 2018 г. до откриването на
паметния знак на 10 октомври 2018 г. изминават само девет месеца, време, необходимо
за раждането на човешки живот. Спомни си за напрегната и изпълнена с
положителни емоции работа по създаването на паметника.

Последва
прожекция на филма „Акад. А. Балевски – човек между стоманата и поезията“.

Инж. Пенчо
Адърски, председател на Инициативния комитет, но и студент на акад. Балевски,
разкри педагогическия му талант и отправи благодарствени слова към всички,
дарили средства и труд за изграждането на паметния знак, създаването на филма и
издаването на сборника.

Мария
Щрегарска определи като чудесни сборника и филма. Сподели силното си
впечатление от факта, че сред дарителите има родители и деца, което е гаранция
за бъдещето на България. Говори за родовата памет и зова на сърцето, за
възпитателния ефект на историята, която ни учи кои сме, какви сме били и накъде
сме тръгнали. Акцентира върху чувството за хумор на акад. Балевски и пожела
духовното му богатство да стигне до най-широк кръг от хора.

Неотдавна един приятел, опитен и мъдър човек, ми каза: „Който може едно, може и друго“. Руснаците често казват: „Ако човек е талантлив, той е талантлив във всичко“. Ангел Балевски е ярка илюстрация на това и достоен пример за подражание.

Васил Радойчевски