* „Има лекари, които заслужават да им целунеш ръка и да им се поклониш доземи. Такъв лекар е прекрасната д-р Нели Стоянова, личният ми лекар…“
Благодарност
ИМА ЛЕКАРИ, които заслужават да им целунеш ръка и да им се поклониш доземи. Такъв лекар е прекрасната д-р Нели Стоянова, личният ми лекар, която се грижи за пациентите си в четири троянски села – Дълбок дол, Ломец, Старо село и Голяма Желязна. Грижи се майчински – ласкаво, с разбиране, и с професионализъм, истински! А повечето й пациенти сме възрастни болнави хора и при нас лекарските грижи са по-трудни, изискват повече – но това не я плаши, защото нашата Нели е Лекар с главна буква, истински лечител…
* „Николски винаги в двора си гледаше по две прасета. Мъжкото го кръщаваше Тодор, на другаря Живков, а другото, ако се случеше женско – Мара, на жена си“ * „Обаче съществуваше една малка подробност – на базата никога не сме имали нужник“
Троянски спомени
Продължаваме с публикациите на подбрани извадки от „Синджирът си иде, а козата я няма (или кога, как и защо?)“, биографични бележки на съгражданина ни Любомир Досев. „Бележки“, разбира се, не е съвсем точно и може би по-правилното би било „мемоари“. Но това не е толкова важно, важното е, че става дума за един много жив, живописен, сладкодумен, информиран, с тънък усет за…
* „Полицаят ми разпореди да включа късите си светлини, защото дневните светлини, с които управлявам автомобила си в светлата част на денонощието, не били фабрично поставени…
Марин Симеонов
Читателите ни пишат
Троянци станахме свидетели в последните дни на засилени мерки по контрола на движението – в което няма нищо лошо, напротив. Но по-долу ви представяме отвореното писмо на нашия читател Марин Симеонов, според когото при извършена проверка на неговия автомобил от служител на охранителна полиция са му били предявени необосновани/незаконосъобразни изисквания. И г-н Симеонов търси компетентен отговор…
* Обичайно към всяка жп гара се слиза надолу, а при нашата се качваш нагоре * Фламингите (ловчалиите) пък ни викат белгийци. Но не заради това, че се родеем с държавата Белгия, а щото белгията е брусът, с който се заточва косата. Демек – брусове * Да сте чували да има държава Фламингия!?
Троянски спомени
Любомир Досев
Продължаваме с публикациите на подбрани извадки от „Синджирът си иде, а козата я няма (или кога, как и защо?)“, биографични бележки на съгражданина ни Любомир Досев. „Бележки“, разбира се, не е съвсем точно и може би по-правилното би било „мемоари“. Но това не е толкова важно, важното е, че става дума за един много жив, живописен, сладкодумен, информиран, с тънък усет за детайла (единичното) и…
* Емил Ненковски: „Срещу него рисуван портрет на Гершуин… Просто раздаваше духовност, култура и, разбира се, музика навред… Там в мазето на троянското читалище. Години наред!“
Маестро Владимир Парушев, Троян, 60-те
Темели
16 ЯНУАРИ е рожденият ден на едно незабравимо, с отзвуци и до днес троянско културно дело – акордеонния оркестър на маестро Владимир Парушев (1923-1993). Големият музикант, пуснал корени от родната си морска Варна в малкия планински Троян и станал една от културните емблеми на града ни, създава…
