Архив на категория: читателите ни пишат

Три години съм ощетяван с по 200 лв. на месец

* Цочо Владов Цочев: „Г-жо Министър, моля да вземете отношение по моя казус и да помогнете за справедливото му разрешаване. Тоест – да се установи как се е случило това намаляване на пенсията ми и да се възстанови пълният й размер“

Читателите ни пишат Жалба

Никой не ми вярва, дори най-близките, но истината е една и ще направя всичко възможно, за да я докажа и поправя несправедливостта. Това бе неизменното твърдение на 84-годишния ни съгражданин Цочо Владов Цочев, живеещ в с. Калейца, при няколкото ни срещи по негова инициатива. Сподели също, че се е обърнал към адвокат, сезирал е и полицията и прокуратурата, но безрезултатно. Последната му надежда е писмото до социалния министър, изпратено и до вестника ни, което ще прочетете по-долу. Бай Цочо обясни, че изненадващо преди три…

Още за мерките и за малките камъчета, които обръщат колата

 * Троянката Цвети Радулова сигнализира за неуредици при тестването за Covid 19 и постави въпроси * Кметът Михайлова: „Свикнах хората да очакват отговори от мен, защото знам, че няма от кой друг
да бъдат чути“
Коронавирусът
ТЕМАТА за коронавируса ни залива отвсякъде, което е обяснимо – хора се разболяват и умират (и от Covid 19, както от много други болести). Категорично съм срещу преекспонирането на проблема, то (преекспонирането) ражда излишен/ допълнителен страх, който не лекува, а точно обратното – доразболява, и сее хаос. Смятам, че към…
 

Синджирът си иде, а козата я няма (3)

 * „По една столевка да си бях оставял, милионер щях да се върна, ама пустият комар“ * „Нахлузил си на ръкава червена лента и дигал юмрук срещу монархофашизма, докато крачел по улиците. Сега той е началник на гарата в Троян, а аз съм си прост маневрист“

Троянски спомени

Любомир Досев
Продължаваме с публикациите на подбрани извадки от „Синджирът си иде, а козата я няма (или кога, как и защо?)“, биографични бележки на съгражданина ни Любомир Досев. „Бележки“, разбира се, не е съвсем точно и може би по-правилното би било „мемоари“. Но това не е толкова важно, важното е, че става дума за един много жив, живописен, сладкодумен, информиран, с тънък усет за детайла (единичното) и…
 

Синджирът си иде, а козата я няма (2)

 * „Класната Кънчева до четвьрти клас ми отрови живота“ * „По български език и литература още в края на седми клас ни пое Румяна Андреева. Целият випуск с нея случихме много, заобичахме си я веднага“ * „Това, което Гадевска го започна, Пена (Ралчевска) го довърши – намразих математиката!“ * „До осми клас имах две учителки с името Станка – по история Миревска, а по география Гладкова“

Троянски спомени

Любомир Досев

Продължаваме с публикациите на подбрани извадки от „Синджирът си иде, а козата я няма (или кога, как и защо?)“, биографични бележки на съграждани…

https://statii.troyan21.com/2018/12/blog-post_20.htmlНататък

Първата ми среща с магията на Троянския Балкан и балканджиите

 * Прав е мъдрият български народ като казва: „Човек не избира роднините си, но избира приятелите!“

д-р Дора Константинова

Читателите ни пишат

Авторката доц. д-р Дора Константинова е родена в София през 1942 г. Завършва медицина през 1966 г., специалност алергология, и работи повече от 40 години в Националния център по заразни и паразитни болести, понастоящем е консултант в Медицински център „Медкрос“ в столицата. Преди много години попада в Острец (сега Априлци) и е омагьосана от красоти и хора, и така до днес. В поредния си материал, писан специално за Т21, столичната лекарка ни разказва за остречанското си начало в далечната 1968 г. и пламналата от…

https://statii.troyan21.com/2018/12/blog-post_20.htmlНататък