Архив на категория: Теми в развитие

Отчетът на Лозан Панов

С действията си през годините председателят на ВКС само затвърди усещането за зависимостта му от добре известния кръг „Агнешките главички“, свързван многократно с олигарха Иво Прокопиев и бившия приватизатор №1 и премиер Иван Костов

Призивът на 11 от членовете на предходния Висш съдебен съвет (ВСС), избрали Лозан Панов за „съдия №1“, да подаде оставка, даде повод на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) да обещае отчет за свършеното в периода от началото на февруари 2015 г. до наши дни. „Правен свят“ реши да облекчи г-н Панов, като представи ретроспекция на системното нарушаване на Етичния кодекс на българските магистрати и уронване престижа на съдебната власт, лошото изпълнение на задълженията му като председател на ВКС, пълното абдикиране от решаване на проблемите на магистратите и от ръководството на Съдийска колегия на ВСС. Това се налага и защото е почти сигурно, че в своята версия на отчет Лозан Панов няма да пропусне за пореден път да се изкара жертва на митичното задкулисие, като не пропусне да си припише „заслуги“ по политизиране на съдебната власт. А и „Правен свят“ вече е представял своеобразен отчет на Лозан Панов по повод четвъртата година от избирането му – още през февруари 2019 г.

Но да се върнем към февруари 2015 г. Две седмици след като встъпва в длъжност като председател на ВКС, на 14 февруари Лозан Панов сключва граждански брак с Елисавета Ганева, която приема фамилното име на съпруга си. Кумове на младото семейство се оказват собствениците на известната строителна компания „Артекс“ – архитектите Весела и Пламен Мирянови. По-късно ще се окаже, че преди това Елисавета Панова е закупила от бъдещите си кумове луксозен апартамент (за което говори и названието на сградата „Дипломат“) в престижния софийски квартал „Изгрев“ на стойност поне около 4 пъти по-ниска от пазарната към онзи момент. Макар да измина повече от една година, семейство Панови така и не е дало логично обяснение за разликата от няколко стотин хиляди лева между реалната цена на имота и представената пред данъчната администрация.

По въпросите за неустановения произход на средства, семейството на Лозан Панов дължи много отговори, най-малкото, защото данъчна проверка, провокирана от самия председател на ВКС, установи разминавания в размер на повече от 100 000 лв.

Освен семейното гнездо, обитавано от Елисавета и Лозан Панови, за което всъщност се плаща наем на фирмата на нежната половинка на председателя на ВКС, „съдия №1“ така и не обясни как е успял да си закупи вилно място с лятна къща на брега на морето в престижна местност в близост до Варна.

За пет години Елисавета и Лозан Панови многократно демонстрираха отказа си да проявят публичност, каквато дължат по закон. Стигна се дотам, че заради целенасочен отказ на Панов да декларира доходите и имуществото си, той стана първият председател на Върховния съд, който изгуби на две съдебни инстанции дело срещу Сметната палата за наложена му глоба в размер на 1000 лв. Но вместо да прояви смиреност, жената на председателя на ВКС нападна съдиите, нарече съдебните актове „извращение с правото“ и се закани да съди държавата в Съда в Страсбург. Последното е особено любопитно в контекста на разкритията за тежки зависимости в Европейския съд за правата на човека, направени от френски анализатори, които уличиха българския съдия Йонко Грозев в конфликт на интереси. Грозев и наскоро избраният за председател на ЕСПЧ Робърт Спано бяха гости на Лозан Панов миналата есен в София. Как ли ще отсъдят съдиите в Страсбург по дело на „Елисавета и Лозан Панови срещу България“?

Председателят на ВКС допусна и нещо абсолютно недопустимо и дори немислимо, при това не само у нас, а и във всяка нормална правова държава – грубо вмешателство в служебните му задължения на член на семейството му. Интервютата, които съпругата му даде в изминалите пет години, от една страна бяха предварително режисирани и единствено за медии, ангажирани с опазването на поста на Панов, а от друга страна – изобилстваха от лични нападки срещу магистрати, общественици, политици и ръководители на институции от други власти. Така се оказа, че ангажираният политически адвокат – Георги Атанасов, защитава интереса на Панова по дело срещу български медии, а същевременно същият юрист представя становища от името на Висшия адвокатски съвет по тълкувателно дело на ВКС, отнасящо се до интереси на друг негов клиент – Иво Прокопиев, пред чиито издания съпругата на Лозан Панов се изявява.

„Съдия №1“ даде всичко от себе си, за да може чрез тълкувателна дейност или сезиране на Конституционния съд да осигури защита на интересите на подсъдими лица от ранга на Прокопиев и укриващия се в Белград над пет години фараон-беглец Цветан Василев. Стигна се дотам, че в кабинета на председателя на ВКС официално бе приет пратеник на Цветан Василев – лицето Георги Б. Георгиев, понастоящем обвиняем за нападение над журналисти, известен с нецензурния си език, с който залива публичното пространство и парадиращ с близостта си до отговорния за фалита на КТБ.

Под ръководството на Панов ВКС произведе тълкувателно решение, което буквално „взриви“ работата по отнемане на незаконно придобито имущество. Единствено бързата реакция на Антикорупционната комисия и на депутатите, чрез спешна редакция на закона, осигури защитата на обществения интерес. Нещо повече, въпреки многобройните опити у нас „гражданската конфискация“ да бъде сатанизирана, Съдът на Европейския съюз наскоро потвърди правото на държавата да конфискува незаконно имущество, дори и при оправдателна присъда по наказателно дело или прекратено производство. Особено напрежение породи и друго тълкувателно решение на ВКС, свързано с обезщетенията за пострадалите и близките на загиналите при тежки ПТП. Отново се наложи реакция на парламента, противното можеше да доведе до фалит на застрахователи или непосилни за плащане от шофьорите такси за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. По този въпрос Лозан Панов не взе отношение, както и по друг – най-популярното и значимо конституционно дело – това за „Истанбулската конвенция“. Като председател на Върховния съд, Панов направи всичко по силите си най-висшата съдебна институция в държавата да остане без становище по конституционното дело. Просто Панов бе намерил начин да издейства изготвянето на алтернативно становище, което противоречеше на вече готовото мнение и което с категоричност отхвърляше опитите за прокарване на джендър-идеологията в законодателството.

За да затвърди усещането, че в мандата му ВКС се превърна в институция в услуга на корпоративни, лобистки и задкулисни интереси, неговият председател използваше правомощията си, за да атакува по всевъзможен начин работата на специализираното правосъдие и в частност – Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран наказателен съд. Освен че Панов ще бъде запомнен с това, че на хибридни протести името му стоеше до това на осъдената на 20-години затвор за корупция бивша кметица на столичния район „Младост“, председателят на ВКС всячески се опитваше да оказва натиск върху съдиите, ангажирани с разглеждането на висящото наказателно дело срещу нея и заместничката й. Скорошно решение на Върховния административен съд в полза на съдия Георги Ушев потвърди, че действията на Панов са били неправомерни.

По стара нашенска традиция, още в началото на мандата си, Панов предприе и яростна чистка в администрацията на ВКС. На мястото на служители с дългогодишен опит „съдия №1“ назначи свои приближени. Стигна се до абсурдната ситуация, при която се оказа, че шофьор на председателя на ВКС е негов съученик от училищните години. Това се разбра покрай абсурдния опит на Лозан Панов да се изкара жертва, като твърдеше, че някой се е опитал да развие болтовете на гумите на служебния му „Мерцедес“.

Подобна се оказа ситуацията с провокативен протест срещу Лозан Панов пред сградата на ВСС, когато група младежи с маски на лицето държаха в ръцете си истински „агнешки главички“. И докато твърди, че това било заплаха срещу него, председателят на ВКС удобно пропуска, че с мирния си протест гражданите изразяват възмущението си от неговата зависимост от добре известния кръг на „Агнешките главички“, свързван многократно с олигарха Иво Прокопиев и бившия приватизатор №1 и премиер Иван Костов. За сметка на това, Панов публично легитимира всевъзможни хибридни протести срещу държавни институции и най-вече срещу прокуратурата, организирани от маргинални групи, свързани отново с кръговете около Прокопиев и Цветан Василев. На няколко пъти Панов държа политически речи, съдържащи уронващи престижа на съдебната власт твърдения, за които по-късно, като председателстващ заседанията на Съдийската колегия на ВСС, ораторът отказваше да поеме отговорност.

За никого не е тайна, че функционирането на Съдийската колегия на кадровия орган е повече от трагично. Панов и останалите му две приближени кадровички превръщат почти всяко заседание във фарс. Като понякога това се случва и на заседанията на Пленума. Резултатът е повече от плачевен – нерешени остават въпроси като натовареността на магистратите, липсват конкретни действия по оптимизиране на съдилищата, нещо, което от прокуратурата извършиха на два пъти в рамките на предходните две години. Оказа се, че дори системата за „случайно разпределение“, внедрена след варварски натиск от Христо Иванов и компания в края на 2014 г., е компрометирана. Единственото обяснение защо този въпрос пет години остава нерешен е, че това е обслужвало интересите на кукловодите на председателя на Съдийската колегия. На ръководените от него заседания на колегията Лозан Панов проявяваше активност единствено, когато точките в дневния ред обслужват неговите интереси или са поискани от политизирания Съюз на съдиите в България. Така в един период се стигна до парадокса почти на всяко заседание кадровиците да обсъждат искания за отправянето на заплахи срещу независими медии, дръзнали да разкриват магистратски зависимости или взимането на скандални съдебни решения. Срамно е, че се стигна дотам, че председателят на ВКС в един момент изпадна до положение, че му се наложи сам да брани кариерното израстване на съдийка, която бе решила в негова полза дело на служителка от администрацията на ВКС, която бе обжалвала своето уволнение.

За срам говори в откритото си писмо-мотиви и бившият дългогодишен заместник-председател на ВКС Красимир Влахов, който в началото на 2018 г. сам се оттегли от поста след неуспешните опити на Панов чрез шантаж и натиск да го отстрани. Влахов обяви, че се срамува от съвместната си работа с Панов, разкривайки тежкото положение, в което съдът се намира под ръководството на настоящия си председател. Още преди повече от две години се разбра, че Лозан Панов почти не ходи на работа, не общува с колегите си, не решава текущи въпроси. Оказа се, че Влахов е бил прав, най-малкото, защото фиаското с превръщането на Съдебната палата в бардак от Лозан Панов бе напълно очаквано и единственото логично. Заснемането в храма на Темида на пошъл чалга-рап клип, с участието на разголени девойки, въоръжени батки и деца с разширени от наркотици зеници, е най-точната атестация за изминалите пет години от седемгодишния мандат на Панов като председател на Върховния съд. Но вместо смирение и поемане на отговорност, за пореден път Лозан Панов предпочете да се изкарва жертва на несъществуващи заговори и конспиративни сценарии, нищо, че само ден-два преди това твърдеше, че заснетото било изкуство. Поредното удобно интервю на Панов за сайт на подсъдимия Иво Прокопиев всъщност показа нещо много по-страшно. То поставя открито въпроса за психическата устойчивост на председателя на ВКС. Особено в контекста на многобройните призиви, вкл. и на бивши кадровици, подкрепили избора на Лозан Панов, да стане ясна причината, поради която той се е отклонил от задължителната за онези времена военна служба.

В изминалите пет години Панов многократно се опитваше да спекулира с темата за кадруването в съдебната власт, включително и със своето издигане до най-високия съдийски пост. Макар да е публично известен фактът, че до избора му се стига след предложение от бившия конституционен съдия Румен Ненков, който сам призна, че го е номинирал и след осигуряването на политическа подкрепа от страна на управляващата партия ГЕРБ, по признание на самия премиер Бойко Борисов. Това едва ли има съществено значение, с оглед оставащите година и половина до края на трагичния мандат на настоящия „съдия №1“. За всички отдавна е ясно, че Панов оставка не би подал, освен, ако не му бъде наредено да го направи от Иво Прокопиев, Цветан Василев и други като тях. При това с ясната цел – евентуална политическа кариера. Нещо, което оказа се е било обсъждано още през лятото на 2016 г. на сбирка, ръководена от Иво Прокопиев и на която злощастният бивш правосъден министър Христо Иванов кръщава жената на Лозан Панов „Черен лебед“. Напълно ясно е, че ако остане до началото на 2022 г., Панов ще има две ключови задачи за изпълнение – да бламира опитите на кадровия орган да избере достоен съдия, който да се заеме с непосилната задача да възстановява престижа и доверието в осквернения ВКС и да продължи с политическите атаки срещу неудобната за престъпните интереси действаща прокуратура. Панов вече няма време дори да попречи на финалния изход по ключови за олигархичните интереси наказателни дела, които предстои да се разглеждат на последна инстанция пред Върховния съд.

Предсрочното прекратяване на мандата на Лозан Панов преди неговото изтичане през февруари 2022 г. е възможно, ако държащите го на поста му решат, че им е нужен в предстоящите през пролетта на 2021 г. редовни парламентарни избори или за президентския вот през есента на следващата година. Това е единственият начин и за самия Панов да търси спасение от злополучния си мандат начело на ВКС, а и от въпросите за незаконно притежаваното имущество. Като политик ще може да се оправдава и пак да се изкарва жертва. Едно е ясно със сигурност и това е, че след множеството мръсни петна, които нанесе върху съдийската тога, Панов няма бъдеще като магистрат.

Галин Герганов бяга от задълженията с болничен! Лечението на Герганов – да спре да яде!

Галин Герганов избяга от задълженията си и делата срещу него с болничен лист. С първия болничен успя да се измъкне и да не отиде на заседание на Общинския съвет-Дряново, както и да се измъкне от насрочено в Районен съд -Дряново дело. Сагата със здравословното му състояние продължава, тъй като е представил и втори 30 дневен болничен лист. В диагнозата е записано гастродуоденит, неуточнен.

Искрено се надяваме „прасчо“ да се оправи и да намали храната. В тази връзка упсяхме да открием как се лекува това заболяване. В случай, че вашият личен лекар д-р Нено Ненов не ви е дал направление за специалист и ви лекува той.
Гастродуоденит се лекува със спиране на приемане на храна през устата. Парентерално се прилагат водно – солеви разтвори, глюкоза и витамини. Не се приемат пер орални лекарства. След стихване на острите явления се започва постепенно захранване през устата с чай, сухар, ориз с мляко, млечни супи, кремове. По-дълго трябва да се избягват дразнещи храни и силни подправки, алкохол и лекарства през устата. При хеморагичен гастродуоденит, освен кръвоспиращи средства може да се наложи и кръвопреливане, а в тежки случаи и резекция на стомаха или дванадесетопръстника.

Г-н Герганов, спрете да ядете и ще се оправите!Освен гастродуоденит-неуточнен, може и подагра и диабет да хванете. Очакват Ви важни събития като например гласуването на вашата оставка! Очакват Ви и в съда! Бъде част от живота в Дряново! За това ли гласуваха дряновци за Вас! Започвате да приличате на вашите приятели Николай и Евгения Баневи, Иво Прокопиев и сие.

Бързо оздравяване!

Психото съдийката Симеонова на Районен съд-Троян изригна….

Мафията в съдебната система си има име – Ани Симеонова. Тя е известна като черната овца на съдебната система. Заедно с другата мутреса Влади Цариградска са ярости защитници на мутренските прояви, което е присъщо и на ментора им Лозан Панов, все отрочета на скандалния Съюз на съдиите, който има за цел разрушаване на съдебната система! Та алкохоличката Антоанета Симеонова, която нощем вие като койот след като присеши няколко бутилки е била изправила на нокти целия квартал през изманалата нощ. Било страшно! Защо обаче тя все още е магистрат, къде е моралът, тя е на нивото на Лозан Панов, който според министъра на правосъдието има и ментални проблеми. Те нямат място в съдебната система! Позор!

ПРЕСАТА ГЪРМИ! Марин Ичев стигнал дъното… пребиват го като помияр…

Скандалният Марин Ичев покровител на разпространението на наркотици, контрабанда на цигари и рекет, това накратко е той! Ектествено всички знаят за това, добре забравените тъмни времена в Троян! Тогава плащаш на „Сдружение Троян 166“ месечната си лепта и имаш спокойствие, ако не, имаш проблеми! По времето на корупмето Марин Ичев контрабандата бе изигната в култ.

Скандалният приватизатор Борис Бояджиев с айдуката си Марин Ичев

По времето на Марин Ичев имаше частна полиция, а това го виждаше всеки троянец, всеки полицай, но това е Марин Ичев и крималното му минало. Обръча му за влияние минава естествено през друг скандален бивш полицай от Ловеч Георги Иванов също изхвърлен от системата на МВР. Същият Георги Иванов обаче имал връзки в Плевен, а там той прикривал машинациите на Ичев.

Аверът на Ичев

Днес двамата са извън системата на МВР, като единият е овчар, а другият е пишман айдукат, който обслужва неколцина от спонсорите, които му дължат много, тъй като е изпълнявал мръсни поръчки за тях, докато бил пишман началник в РУ-Троян.
Марин Ичев и до днес ходи и се прави на мутра от 90-те години на миналия век, но за това често го и бият, което му е станало като обичайна практика!

източник: БЛИЦ

Как БКП и ДС създадоха „Демократична България“

Ортата на скандалния приватизатор Борис Бояджиев, прославил се с кървавата баня на народа

Днес Борис Бояджиев се кълне, че се бори срещу комунизма и мрази ДС на БКП досущ като всички останали с досиета за доносници на ДС

„Все още сме в ръцете на същото зло“!

Тази култова реплика от един български сериал е посветена на влиянието, което старите комунистически родове и бившите ченгета от ДС упражняват върху родния политически живот до ден днешен. И в това няма нищо изненадващо. През Андрей Луканов те успяха да си осигурят гръб отвън и отвътре. Зад граница за тях заработи мрежата на спекуланта Сорос, а на наша територия пребоядисаните номенклатурчици успяха на практика да създадат паралелна държава. Това се случи през управлението на Иван Костов – продукт на Луканов. Командира раздаде парите през бандитската си приватизация, а ресурсът послужи на червените олигарси за овладяване на публичната сфера в страната – партии, медии, съдии, прокурори, НПО-та. Всички те през последните 20 години не работят за държавата, а в полза на друга кауза, в усърдната служба на която те са изкусно направлявани от структурите на БКП и ДС.

Днес тази солидна организация стои зад коалицията „Демократична България“. Всички лидери на формацията са свързани с комунистическия режим и репресивния апарат на тоталитарната власт. Безспорно е доста смешно, че точно пребоядисаните отрочета на номенклатурата от сутрин до вечер уж се борят със създателите си. А всъщност играят чудесно поставената им роля на троянски кон в българската десница – от Луканов през Костов до Радан Кънев.

Ето и фактите:

Радан Кънев, водач на евролистата на „Демократична България“

Жената до Кънев и майка на неговите деца се казва Деница Баръмова.

Бащата на Баръмова – Росен Денков Баръмов, бе осветен като агент „Смирнов“ на Държавна сигурност. От Решение №2-310/19.02.2014 г. на Комисията по досиетата разбираме, че тъстът на първия в евролистата на „Демократична България“ е обикновен доносник на ОУ на МВР Толбухин-ДС.

Ето какво пише в личното дело на агент Смирнов:

„На 19.04.1988 г. в присъствието на зам.-началника на отделение 04 – ДС подп. Хр. Даскалов, бе извършена вербовка на лицето Росен Денков Баръмов за агент на органите на ДС. Вербовката бе осъществена на идейна основа, по метода на убеждението, чрез еднократна вербовъчна беседа по предварително утвърден план… Нововербованият агент подписа декларация за сътрудничество и си избра псевдоним Смирнов. В заключение разяснихме на нововербования агент в общи линии задачите, които ще решаваме съвместно в бъдеще. На агента беше поставена конкретна задача да изясни в разговор становището на специалистите от НИТИ – Казанлък за качествата на проекта, представен от д-р Янакиев…“

Христо Иванов, лидер на „Демократична България“

Той се гордее с майчината му фамилия Бойкикев. Под това име пише статии, регистрира имейли и адреси за кореспонденция. Очевидно изтъква антибългарската дейност на дядо си Недялко Бойкикев. Неговата кариера стартира през 20-те години, когато пропагандира червения терор – у нас и в Европа. Съветският агент Бойкикев е председател на комунистическо студентско дружество в Берлин, организира изложба, хулеща българската държава, изпаднала по това време в състояние на перманентна отбрана срещу платените отвън комунистически терористи.

Недялко Бойкикев е важен елемент от канала, през който през Югославия и Германия за Съветския съюз поемат българските комунисти , бягащи от родния закон, търсещ им сметка за престъпленията срещу държавата. Той е виден активист на Коминтерна и член на Германската комунистическа партия. През 1929г. заедно със съпругата си Светлана решава да се установи трайно в СССР. Там бабата на Христо Иванов става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), което й помага да заеме високи постове на българска територия след комунистическия преврат през 1944г. Бойкикева разбира се е член на БКП, каквато е и Мария – майката на Христо Иванов.

Тя е родена в Москва, пристига в България заедно с окупационната червена армия. Учи в училище към посолството на Съветския съюз у нас, в последствие работи като основен идеолог и цензор в тоталитарната държава – тя дори спира книга на самия проф. Пантев, защото левият интелектуалец правил реклама на врага – Съединените щати.

Иво Прокопиев (Алфа финанс, Икономедиа)  – ръководител в сянка и спонсор на „Демократична България“

Баща му Георги Прокопиев е член на БКП от 1966г. През 1969г. той започва работа в УБО (Пето управление на ДС). Стартира като волнонаемен и стига до чин „капитан“.

Първо е лесничей, а след това зам.-директор и директор на ловно стопанство „Воден“ край Разград. Прокопиев-старши бързо се превръща в любимец на главните ловци в Републиката – Тодор Живков и Пенчо Кубадински, а похвалите към него са както морални, така и материални. „Воден“ е любимата ловна резиденция на Живков, в която чест гост е съветският лидер Леонид Брежнев. А рамо до рамо с комунистическите диктатори е и бащата на Иво Прокопиев. През 1984г. Георги Прокопиев е повишен в чин „лейтенант“, назначен на длъжност „старши разузнавач“ при трети отдел на Пето управление на ДС (УБО) и прехвърлен като директор в ловно стопанство „Мазалат“ (Габрово). Но има и черни петна – няколко години по-рано (през 1977г.) бащата на Иво Прокопиев е наказан за „недобро стопанисване“ и „неправилно разходване“ (тоест далавера, явно крушата не пада по-далеч от дървото), но дебелите му връзки с Живков и Кубадински го спасяват от разжалване и затвор. Сиреч – младият Иво е пораснал на коленете на всесилния Пенчо Кубадински от Политбюро на БКП, дължи кариерата си на комунистите и ДС (на 22 години собственик на вестник, на 28 горд притежател на подарен от Костов завод за 150 милиона), а днес лъже, че е прозападен бизнесмен, продемократичен издател и прореформаторски политик.

Огнян Донев (Софарма) – спонсор в сянка на „Демократична България“

Баща му Иван Тенев става член на РМС (младежката организация на БКП) на 17 години. Две години по-късно е арестуван за разпространение на антидържавна съветска пропаганда. След кървавия 9-и септември той участва в налагането на комунистическата диктатура, в частност в обезоръжаването на жандармерийските части. Заради дейните си усилия в терора и репресиите е награден с членство в БКП и бърза писта за възходяща кариера. През 1963г. бащата на Огнян Донев е завербуван по линия на Първо управление на ДС (външно разузнаване) с псевдоним „Антонов“. По това време той се труди в търговското ни представителство в Хамбург. Шест години по-късно Донев-старши вече минава към Второ главно на ДС (контраразузнаване). През 1981г. продължава разузнавателната си дейност отново в рамките на Западна Германия. Благодарение на заслугите на баща си (активен участник в кървавите събития след 9-и септември, над две десетилетия агент на ДС) ненавършилият 30 години Огнян Донев получава изключително апетитно местенце – съветник в Министерски съвет на Огнян Дойнов, втори човек в БКП, автор и изпълнител (заедно с Луканов) на схемата с „червените куфарчета“. А оттук вече пътят до милионите и несметните богатства, ограбени от държавата, е едва няколко крачки.

Иван Кръстев и Евгений Дайнов – идеолози на „Демократична България“

Кръстев е син на секретаря по идеологията на Окръжния комитет на БКП в Ловеч. През 80-те години Йото Кръстев става главен редактор на вестник „Народна младеж“, след което се издига до завеждащ отдел „Средства за масова информация“ към апарата на ЦК на БКП. Самият Иван Кръстев е секретар на комсомолска организация и член на БКП. След 1990г. лично Андрей Луканов съдейства на Кръстев да получи стипендия и близък контакт с финансовия спекулант Джордж Сорос, чието „Отворено общество“ започва работа у нас с посредничеството на покойния експремиер.

Евгений Дайнов е син на дългогодишния кореспондент на „Работническо дело“ в Лондон Александър Дайнов. Дайнов-старши е член на БКП, в тесни връзки с ДС предвид работата му във враждебния запад. Майката на Дайнов – Лидия Маринчевска– е член на ОФ, дъщеря на активни борци срещу капитализма и фашизма. През 1982г. Евгений Дайнов е зачислен за аспирант (с тема на дисертация история на комунистическите движения) в Института по история на БКП. Това става със специално решение на Секретариата към ЦК на компартията, подписано от директора Давид Елазар (Дайшо) – изключително верен и приближен до Живков партизанин от отряд „Чавдар“, командир на Шопския партизански отряд. Освен Института по история на БКП, Елазар ръководи и отдела по пропаганда и агитация на партията-държава.

Евгений Дайнов сам окачествява себе си като троцкист и ляв анархокомунист, което не е учудващо предвид идейната близост между Сорос и Троцки – на единия Дайнов служи, а на другия се възхищава.Ето това са хората, които на 26-и май ще чакат гласа на истинските антикомунисти. Нагли са до безобразие. Мислят народа за глупава и провинциална рая, която по силата на някакво божествено право са длъжни да управляват. Убедени са, че държат гумения печат за истината, а всъщност става дума за морални дегенерати (припомнете си случая „Христо Гешов“, който ближе тоалетни чинии и е приятел с всички тях). Узурпирали и обсебили медиите, претендират да са ментори, да са морална полиция, стожери на истината. А всъщност от сутрин до вечер лъжат нахално и безскрупулно.

Източник: в. „Труд“