Приказно красиво е троянското село Терзийско. Повечето села в този край са се спотаили около реки и дерета, заобиколени отвсякъде с баири. За разлика от тях Терзийско е кацнало нависоко, пръснало е живописните си махалички надлъж и шир по хълмовете. За съжаление и това село, като останалите, е ударено от демографската криза. Но дали заради хубавия изглед, който се открива от терзийските къщи, или пък заради добрата инфраструктура, поддържана повече от двадесет години от местната кметица, къщите тук са търсени и не остават без стопани.
Ето такива мисли се въртят в главата ми, бързайки в последния августовски ден към местното читалище „Зора“ на театър и то не какъв да е, а детски. Идеята за сформиране на театрална трупа от деца, живеещи или прекарващи лятната си ваканция в Терзийско, е на ръководството на читалището. Тя датира от миналата година, когато децата, на чисто самодейна основа, изиграват първата си пиеса. Сега обаче е поканен професионален режисьор – ловешкият актьор Стоян Георгиев, по-известен в Троян като „чичо Стоян“, който от десет години с голяма отдаденост обучава троянските деца на актьорско майсторство.
Постановката е по известната приказка на Шарл Перо „Пепеляшка“. Адаптацията на текста за сценично изпълнение е на режисьора Стоян Георгиев. Декорите, пресъздаващи обстановката в дома на Пепеляшка и в кралския дворец, са дело на известната художничка Мая Дочева, а в изработването им се включва цялата театрална трупа. Не можем да не споменем имената на актьорите: Йордан Ментов – Принцът, Евгения Черешарова – Пепеляшка, Габриела Павлова – Хортензия, Теодора Петрова – Жавота, Анелия Вачкова (секретар на читалище „Зора“) – мащехата, Георги Нинушев – вестителят, Мадлен Стоянова – феята, Полина Трифонова – Жозефина, Рая Младенова – Каролина.
На постановката се бе стекло почти цялото село, но хората в него вече са толкова малко, че не успяха да запълнят докрай зрителната зала. Сред публиката бяха: Минко Герджиков – бивш кмет на София; известните художници Цвятко Дочев и съпругата му Ирена Стоянова; скулпторът Спас Дочев; Милен Петков – секретар на троянското читалище „Просвета“; кметът на Терзийско Димитрина Станчевска, както и роднини на участниците в театралния спектакъл.
Играта на актьорите бе непринудена и увлекателна. Като народопсихолог-любител едновременно със сцената внимателно наблюдавах реакцията на публиката. Тя бе съсредоточена и с възторг следеше действието на младите актьори. През повечето време усмивката не слизаше от лицата на хората в салона. Струва ми се, че възрастните харесват приказките повече от децата, защото тях има толкова доброта и справедливост, които ни липсват в съвременния живот.
Отдавна съм стигнал до извода, че най-хубавото на театъра са аплодисментите и цветята за актьорите след края на пиесата. В Терзийско те бяха обилни, а когато актьорите смениха театралните си костюми, във фоайето на читалището имаше почерпка за всички, в това число и за публиката. Всички дечица, присъствали на постановката, получиха играчка за подарък. Както се полага след премиера, всички участници в спектакъла се поздравиха с по чаша шампанско.
Режисьорът Стоян Георгиев сподели, че репетиционният период е бил кратък – само един месец. Най-голямото предизвикателство за децата е научаването на текста. Удивително е, че с малко пари и много ентусиазъм е постигнат забележителен резултат. Малък, но успешен опит за възраждане на българското село, в което само преди четиридесет години кипеше културен живот.
Хубавото на повечето приказки, в това число и „Пепеляшка“ на Шарл Перо, е че имат щастлив завършек. Дано и приказката за българското село да е с такъв край или още по-добре – да е приказка без край.
Васил Радойчевски
P.S. Част от осветлението на малката сцена на читалище „Зора“ са две лампи с нажежаема жичка, монтирани вероятно в средата на миналия век. Дали няма да се намери спонсор, който да закупи нови модерни сценични осветителни тела – ще ги монтирам безвъзмездно лично аз.
Мигове от театралното представление, запечатани от Васил Радойчевски:
https://www.facebook.com/BSP.Troyan/videos/224409215094292/