Архив на категория: Васил Радойчевски

Празникът на Старо село

Църквата в
троянското Старо село, осветена на 6 юли 1969 г., носи името „Св. Йоан Рилски“.
От четвърт век в навечерието на Успение
на преп. Йоан Рилски Чудотворец в селото се провежда празник, който е и
храмов празник на църквата. Раздава се курбан за здраве и благополучие.

Тази година
празникът бе на 17 август, събота. Че е празник си личеше още с влизането в
селото. Главната улица бе препълнена с коли, много от тях със софийски номера.
Имаше няколко автобуса, както и автомобили с чуждестранна регистрация. Виолета
Вълкова, кмет на селото, посрещаше гостите в стилизирана национална носия.

Събитието
започна в 19 часа с празнична света литургия, водена от ставрофорен свещеноиконом Марин Божков. Бе извършен и
водосвет за здраве. Веднага след службата бе осветена ритуалната храна. Ще
отбележа, че петдесетгодишната църква, макар и много добре поддържана, все още
не е изографисана.

В 20 часа кметът на селото приветства с добре дошли присъстващите на селския площад. Тя подчерта, „че празникът вече се утвърди като хубава традиция и всяка година е желан и чакан не само от жителите на Старо село, но и от много от традиционните ни гости“. А сред гостите тази година бяха: инж. Бистра Чолакова – заместник кмет на община Троян; д-р Валентина Александрова – народен представител; Васил Радойчевски – общински съветник; гости от село Старосел, Пловдивско, водени от кмета г-н Матея Дудев; гости от село Старо село, Тутраканско, водени от Цветанка Николова, организатор на първия национален събор на староселци; кметовете на съседните села Голяма Желязна и Борима – Иван Христов и Иванчо Раев.

Известно е, че пловдивското с. Старосел е образувано от изселници от троянското Старо село след опожаряването му през 1729 г. Отколешна традиция е жителите на двете села да си гостуват по роднински. След около двадесетгодишно прекъсване тази традиция е възобновена преди 4 години. Жителите на тутраканското Старо село гостуват за пръв път в троянското Старо село. Те са нови приятели по линия на националния събор на селата, носещи името Старо село и производни от него, състоял се на 1-2 юни тази година.

Селският
площад събра над 550 жадни за празник хора. За доброто им настроение се
грижиха: самодейна танцова група „Староселци“, с. Старо село, община Троян,
специално сформирана за участие в първия национален събор на староселци;
певческа група при пенсионерски клуб „Добруджанка“ с. Старо село, община Тутракан; фолклорен танцов ансамбъл „Магия“
от гр. Ловеч с ръководител Маргарита Атанасова; оркестър „Настроение“ от гр.
Ловеч.

Инж. Бистра
Чолакова прочете поздравителен адрес от Ангел Ангелов, и. д. кмет на
община Троян.

Оригинален бе
подаръкът на тутраканските староселци. Те връчиха на Виолета Вълкова огромна
добруджанска погача, бутилка кайсиева ракия и сноп добруджанска пшеница, като
подчертаха, че снопът символизира единството на всички староселци. От г-жа
Цветанка Николова узнахме, че догодина ще бъде проведен втори, вече
международен, събор на староселци. Със сигурност ще бъдат поканени да участват
в него жители на села с името Старо село от Сърбия, Северна Македония и
Румъния. До края на януари 2020 г. предстои да бъдат уточнени участниците.
Интерес към събитието е проявен от съответните структури на Европейския съюз.

Всички участници в тържеството бяха гостени с традиционните салата от зеле, боб, телешка яхния и жито, приготвени необикновено вкусно. Много стройна бе организацията по сервирането и отсервирането, а „сервитьорите“, облечени в национални носии – усмихнати и безкрайно любезни.

Празникът не
би бил възможен без многобройните дарители (няма как да ги изброим в тази
кратка публикация), помогнали с парични средства, натурални продукти и
доброволен труд за организирането му.

Празник без
заря е като сватба без булка. Да, имаше и заря, но кръшните хора продължиха да
се вият на площада и след нея.

С две думи – хубав празник. И догодина пак!

Васил Радойчевски

Разгледайте снимките на Васил Радойчевски и Руслана Попсавова:

https://youtu.be/xy7c6E12vt0

Втори фестивал „JAM ON THE RIVER“ край Дебнево

Бях на първия точно преди една година. Много ми хареса.
Обещах си непременно да отида на втория. Удържах на думата си. Останах възхитен
от видяното и чутото. Нивото на фестивала е още по-високо. Браво на организаторите!

Вторият фестивал на музиката и изкуствата „JAM ON THE RIVER“
вече е международен. Не само заради двамата музиканти от Германия – Матиас
Дьорзам и Кристофър Херман, но и заради чужденците в публиката. Видях
мотоциклет с турска регистрация, а няколко човека общуваха помежду си на
английски.

Тазгодишният фестивал е посветен на мотоделтапланериста
Румен Иванов, инициатор на първия фестивал миналата година, който през май
загина при нещастен случай.

Миналата година фестивалът започна в 19:00 и продължи около
три часа. Тази година, съгласно предварителната програма, началото е в 13:30, а
продължителността – 8 часа. Няколко ангажимента ми попречиха да присъствам през
цялото време. Избрах си секцията, в която на сцената е Вероника Тодорова. Тя
започва в 19:00 часа.

Изпълнителите, които съм пропуснал са: Радко Петков,
победителят от „Гласът на България“ за 2017 г.; групата за народни танци „Здрави“
към Софарма (с. Врабево); Ани Ненова, носителка на първа награда от „Път към
славата“ (отначало самостоятелно, а по-късно в дует с Радко Петков); ансамбълът
за народни песни и танци „Елица“ към читалище „Христо Ботев“ с. Врабево; група „NOVO5“
(чух последното им парче – „Преходът“).

Пристигайки в местността „Лъката“, където се провежда
фестивалът, неволно правя сравнение с миналата година. Фестивалът е станал
по-питомен и градски. Обособени са повече места за паркиране, има химически
тоалетни, срещу сцената е оборудвано заведение за хранене с достатъчно седящи
места под покрив, за да няма изненади от времето. Освен традиционната скара се
сервират и готвени ястия, при това доста разнообразни. За бирата няма да
говорим.

Както и миналата година имаше бали със сено за сядане, но
бяха по-малко или пък бяха скрити в шатрите заради дъжда, който беше валял
преди да дойда. Селските ми гени ме влечаха към сеното, но не се вредих да
седна върху него. Спомних си обаче за съчетанието от ухание на билки и хубава
музика от миналата година.

Руслана Попсавова ме запозна с Вероника. Разменихме по
няколко думи. И в живота Вероника е толкова очарователна, колкото на сцената.
Харесвам хората, които, постигайки успехи и слава, не забравят корените си и не
се правят на „голямата работа“.

Общото между Вероника Тодорова, Радко Петков и Ани Ненова е,
че те са възпитаници на известния музикален педагог Мариета Жекова, ръководител
на студия „Гласове“ при НЧ „Наука“. Мариета беше сред публиката, радваше се на
възпитаниците си, изпитваше удоволствие от музиката. Мисля си, че това бе един
много щастлив ден в живота ѝ.

Галя Керезова, кмет на Дебнево, се обърна с приветствени
думи към публиката. Благодари на всички, които проявиха търпение и останаха до
края – въпреки променливото време. Благодари на Вероника за организирането на
фестивала, който прави с. Дебнево разпознаваемо и привлича туристи в него.
Пожела ѝ здраве, енергия и сили, за да събере догодина тройно повече хора. Галя
поднесе на Вероника цветя от името на кметството.

След това на сцената се качи JAM BAND-а: Вероника Тодорова
(акордеон), Матиас Дьорзам (кларинет, саксофон), Кристофър Херман (виолончело),
Ангел Димитров (китара) и Стефан Тодоров (ударни). Вероника обясни, че тя
познава всички музиканти, но те не са се познавали преди концерта. „Идеята на
нашия репертоар е да свирим собствени композиции“, поясни Вероника.

Първата изпълнена композиция бе „Одринска чаршия“ на Ангел
Димитров. Последваха две композиции на Матиас Дьорзам – „При теб“ и „За малките
моменти“. Четвъртото парче беше на Кристофър Херман. Дойде ред и на Вероника. „Това
е моята първа завършена композиция по случай фестивала. Парчето носи идеята на
реката, как се лее. Затова се казва „Dance of the river“ („Танцът на реката)“,
поясни Вероника. В композицията имаше едно местенце (няколко тончета, по думите
на Вероника), в което публиката да излее гласовете си като реката. Вероника
подаде сигнал и публиката се включи. Получи се! Последва едно парче на великия
Тони Чикория от далечната 1972 г. По сценарий то трябваше да е последно, но
публиката не искаше да се разделя с музикантите. След бурните аплодисменти те
изпълниха още една композиция на бис.

В този момент на сцената се появи Цветелина Калчева,
секретар на община Троян. Тя поднесе на Вероника букет цветя от името на кмета
на общината Донка Михайлова.

Публиката покриваше целия възрастов диапазон и беше много
ентусиазирана. Танцуваше, ръкопляскаше, подвикваше „Браво!“, изпитваше истинска
наслада от концерта. Срещнах свои познати от Ловеч, които похвалиха фестивала и
богатия културен афиш на Троян.

Преди да си тръгна на сцената отново се качи Радко Петков,
за да изпълни две народни пести. В това време се появиха и момчетата от духова
музика „Заедно“, които ще свирят в заключителната секция на фестивала.

Вероника Тодорова е съчетание на очарование, енергия,
музикална страст, обаяние, оптимизъм… С всичко това и с безупречното владеене
на акордеона, тя омайва публиката. Живот и здраве, догодина пак ще дойда на
фестивала. Елате и вие.

Васил Радойчевски

Полк. Константин Каварналиев се завърна в Дойран

Най-после правдата възтържествува!

Осъществи се отдавнашната мечта на членовете на Комитета за
издирване и възстановяване на войнишки гробища и паметници – Троян (за краткост
– Дойранският комитет) да бъде възстановен паметникът на полковник Константин
Каварналиев край Дойран. Тържественото откриване на възстановения паметник се
състоя на 1 август, а единадесет троянци от Дойранския комитет и техният
приятел адвокат Теодор Цачев от Тетевен пристигнаха за събитието ден по-рано.

Седемметровият паметник, разположен на възвишение вдясно от пътя
Валандово–Дойран, почти
срещу отклонението за Гьопчели, се вижда от километри разстояние. „Грее“ – точно го
характеризира Христо Йовчевски. Силуетът му напомня паметника на Апостола в София.
Давайки си сметка, че утре ще бъде пълно с хора, спряхме да разгледаме
паметника на спокойствие.

Две информационни табели указват пътя към паметника. Върху тях на македонски и английски е написано: „Този паметник е в чест на българския полковник във Втората балканска война“. Появата на подобна табела не бе възможна допреди две години, когато бе подписан Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония. Паметникът наистина е красив, а надпис върху него гласи „В памет на полковник Каварналиев, загинал за свобода и родина, от 9-та дивизия“. Докато се любуваме на монумента, пристига камионче на общинското предприятие „Комунални услуги“ в Дойран. Работниците започват да монтират трета информационна табела в непосредствена близост до паметника.

В чест на българския полковник Константин Каварналиев, загинал в битката край Дойран на 23 юни 1913 година.

Следващата ни спирка е при градоначалника на Дойран г-н Анго Ангов. Въпреки че е под огромно напрежение във връзка с организацията по откриването на паметника, той ни приема веднага в кабинета си и ни запознава с последния вариант на програмата на събитието. Заедно излизаме от административната сграда, правим си снимка за спомен на фона на Дойранското езеро и оставяме градоначалника да си върши работата.

Справедливо е да отбележим, че сътрудниците на граничния пункт „Ново
село“, както и жителите и гостите на Дойран, бяха информирани за предстоящото
откриване на паметника. Мнозина ни питаха кой е Константин Каварналиев. Ето
какво ни разказа за него Теодор Цачев, познавач на военната ни история:

„Полковник Константин Каварналиев е роден в Шумен. Завършил е военното училище, участник в Сръбско-българската война. Извървял е цялата йерархия от младши офицер до генералщабен полковник. През Балканската война е началник-щаб на 5-ти пехотен Дунавски полк. През Междусъюзническата война поема командването на 3-а бригада на 3-а Балканска дивизия, състояща се тогава от 32-ри и 42-ри пехотни полкове. Участва с бригадата си в боевете при Лахна и Кукуш.

След оттеглянето на север покрай бреговете на Дойранското езеро достига Дойран. Спира настъплението на гръцката армия. Съотношението на силите е повече от десет към едно в полза на гръцката армия. Със своите по-малко от 4 хиляди бойци бригадата на Каварналиев, с двата полка в непълен състав, поради големите загуби от предходните боеве при Кукуш и Лахна, успява да спре настъплението на над 40-хилядна гръцка войска. В един от най-сложните моменти при отбраната на Дойранската позиция лично полковник Каварналиев се запасва и с пушка в ръка повежда в контраатака на нож бойците си, при което е ранен от куршум или шрапнел в крака. Не обръща голямо внимание на раната си, мислейки че тя е лека, но за съжаление след няколко часа умира от кръвозагуба, поради това че е била прекъсната главна артерия.

Полковник Каварналиев е бил изключително обичан от войниците си. Посмъртно е произведен в чин генерал-майор. Паметник на лобното му място е вдигнат през 1917 г. (според някои източници – 1916 г., бел. ав.) от бойците на 9-та Плевенска дивизия. Открит е тържествено. През 1966 г. по време на кампанията по унищожаване на българските военни паметници на територията на бивша Югославия, паметникът на полковник Каварналиев е взривен варварски, след това е разкопан гробът му. Слава Богу, днес правдата възтържествува, паметникът е възстановен и ще бъде открит. До паметника на полковник Каварналиев са погребани и няколко бойци от 58-и пехотен полк, като техните кръстове също са възстановени“.

Откриването на възобновения паметник се състоя на 1 август и е част
от усилията за честване на общото ни минало. Церемонията започна в 14:50, час
по-късно от предвиденото в програмата, в присъствието на премиерите на Северна
Македония и България Зоран Заев и Бойко Борисов. С приветствени слова към
присъстващите се обърнаха градоначалникът на Дойран Анго Ангов и посланикът на
България в Скопие Ангел Ангелов. Бойко Борисов и Зоран Заев поднесоха венци на
признателност пред подвига на полковник Каварналиев. Веднага след това дадоха
импровизирана пресконференция пред новооткрития паметник. Към тях се
присъединиха Екатерина Захариева (министър на външните работи на България) и
Ангел Джамбазки (български евродепутат).

По право троянци първи след официалните лица положиха венци пред
паметника на полковник Каварналиев. Надписът върху единия гласи: „На полковник
Каварналиев от община Троян“, а на другия – „Помним героите си, 34-ти пехотен
Троянски полк“. Трите знамена, с които троянци се явиха на събитието – знамето
на 34-ти пехотен Троянски полк, знамето на община Троян и националния флаг на
България – добре открояваха групата и тя бе обект на внимание от страна на
медиите.

Историята се твори от много личности, но в летописите остават,
понякога заслужено, а друг път не толкова, имената на малцина – вождовете. По
повод на описваното събитие медиите отбелязаха: „Премиерите на Македония и
България – Зоран Заев и Бойко Борисов откриха в Дойран обновен паметник на
полковник Константин Каварналиев“. Троянци обаче знаят истинската история на
възобновяването на паметника. Струва си да я разкажем с няколко думи, за да не
бъде забравена.

Идеята за възстановяването на паметника на полковник Каварналиев
и Фердинандовата чешма е на Христо Данов, бивш кмет на Добродан и наследник на
загинал край Дойран герой. Целенасочените усилия за възстановяване на двата паметника
започват през 2004 г. с учредяването на Комитета за издирване и възстановяване
на войнишки гробища и паметници. За реализирането на идеята са привлечени проф.
Божидар Димитров, директор на НИМ, и ген. Михо Михов, тогава посланик на
България в Скопие. Ген. Михов пише 6 ноти до македонското правителство, в които
настоява да се разреши възстановяването на двата паметника. Пет от тях остават
без отговор. Шестата нота е внесена чрез доайена на посланиците в Скопие. На
нея има отговор, но той е уклончив – не казва нито „да“, нито „не“.

Междувременно са събрани пари за изграждане постамента на
паметника на полковник Каварналиев. С помощта на проф. Димитров е изработена
реплика на паметника и тя се съхранява в НИМ. Христо Данов има готовност в
Дойран за започне работата по постамента. Разрешение обаче няма. Ген. Михов
прави недотам дипломатично, но много патриотично предложение. Изграждането на
постамента да започне без разрешение, а генералът да присъства на място, за да
не бъде спряна работата. Отчаян, че работата не върви, проф. Димитров се
свързва с местните власти в Шумен и вече изготвената реплика на паметника се
издига в родния град на полковник Каварналиев. Тържественото откриване на
паметника в Шумен е през месец ноември 2009 г.

Година по-късно градоначалникът на Дойран Глигор Чабулев намира
повод да разреши възстановяването на Фердинандовата чешма. Тя е изградена в
изключително кратък срок от троянци. Откриването на възобновения паметник е на
10 юли 2010 г.

Интересно е, че гранитните паметници на неизвестните войни от
58-ми пехотен полк са докарани от НИМ в Дойран в багажника на автобуса при едно
от традиционните пътувания на троянци. Оставени са за съхранение в дома на
Ангел Попов и сина му Бранко.

Проф. Божидар Димитров поръчва втора реплика на паметника на
полковник Каварналиев. Именно тя бе докарана от София преди десетина дни и
монтирана върху постамента, изграден от община Дойран тази пролет.

Най-щастлив от всички участници в събитието бе Христо Данов.
Здравословните проблеми не му попречиха да стои повече от два часа при
40-градусов пек, за да види откриването на паметника. Да ни е жив и здрав!

Васил Радойчевски

Дойран – Троян, 31 юли – 1 август 2019 г.

Разгледайте снимките на Васил Радойчевски тук:

https://www.youtube.com/watch?v=F0MZZGbEXro&fbclid=IwAR2RBJRSNLWcifXQFi7RUrHzIQaPIr30RTigIttPBnFjsxWdfqKe8gambMA

Ден на животновъда в Борима

На 13 юли 2019, събота, в Борима за шести път се проведе Ден
на животновъда, който постепенно се превърна в празник на селото и своеобразна
негова емблема. Празникът привлича гости от близо и далеч и е повод родените в
Борима, но живеещи далеко, да се завърнат, макар и за кратко, в родното си
място, да се срещнат със съседи, да си поговорят, пък и да се повеселят. По
преценка на кмета на селото, на празненството присъстваха около 700 човека.
Най-нетърпеливите започнаха да заемат местата около подредените на площада маси
час преди началото на празника.

Организатор на Деня на животновъда е местното читалище „Напредък“.
Гергана Василева, секретар на читалището, откри празника точно в 20 часа.
Боримци и техните гости с вълнение и гордост изслушаха химна на селото.

Официални гости на събитието бяха: народните представители
от 11 МИР – Ловеч Валентина Найденова и Джейхан Ибрямов; заместник кметът на
Община Троян Ангел Ангелов; кметът на Борима Иванчо Раев; общинските съветници
Айнур Кехайова, Васил Радойчевски и Камен Спасовски; кметове на съседни
населени места – Виолета Вълкова (Старо село), Дилян Дамянов (Дълбок дол) и Иван
Христов (Голяма Желязна).

Кметът на селото Иванчо Раев поздрави всички с „Добре дошли!“
и с радост прие поздравителния адрес, изпратен от общинското ръководство и
кмета на Община Троян Донка Михайлова.

Малката Сияна Лалева изненада присъстващите с няколко
великолепно изпълнени песни. Деца-самодейци я съпровождаха с танци. По-нататък
музикалното оформление бе поето от оркестър „Мераклии“.

Традиционно всички присъстващи бяха гостени със салата от
зеле, боб яхния, телешка яхния и жито. Миналата година ми се наложи да си
тръгна по-рано и не опитах житото. Сега мога да кажа, че това е едно от
най-вкусните ястия, което някога съм ял. Браво на готвачите!

В разгара на събитието, точно когато сервираха телешката
яхния, заръси ситен дъждец. Боримци не се уплашиха, а освен това се оказаха
подготвени за такъв поврат на времето – извадиха чадърите и продължиха
веселбата. И друг път им се случвало.

Най-възрастният участник в празника бе баба Пена (Пенито,
както ѝ казват в Борима). Съвсем скоро тя ще навърши 100 години. Здрава е,
подвижна и много работлива. Кметът, господин Раев, споделя, че тротоара пред
нейната къща е най-чист в цялото село. Всяка сутрин е в градината и върти
мотиката с енергия, на която младите могат да завидят. Да е жива и здрава!

С две думи – хубав празник. И догодина пак!

Васил Радойчевски

Запознайте се с албум със снимките на Васил Радойчевски!

https://youtu.be/UAbhIKH1CkY

Представяне на книга и филм за акад. Ангел Балевски в Угърчин

На 28 юни в една от камерните зали на НЧ „Вълчо Русковски“ в Угърчин бяха представени сборникът „Ангел Тончев Балевски – академикът-инженер“ и филмът „Акад. А. Балевски – човек между стоманата и поезията“. За целта от Ловеч пристигна Христо Борисов, съставител на сборника, а от Троян – инж. Пенчо Адърски, Сашка Яшева и инж. Васил Радойчевски, представители на Инициативния комитет за поставяне на паметен знак на акад. А. Балевски в Троян.

НЧ „Вълчо Ресковски“ – Угърчин беше домакин на представянето
Иван Калов (цигулка) и Валери Хомяков (пиано)

Събитието започна с музикално въведение на ловчалиите Иван Калов (цигулка) и Валери Хомяков (пиано), своеобразен реверанс към музикалния талант на акад. А. Балевски, който освен учен, инженер, преподавател, организатор, новатор, е и виртуозен изпълнител на цигулка.

Христо Борисов говори за живота и делото на акад. А. Балевски. Спомни си, че при създаването на паметния знак на академика е трябвало да се избере негова мисъл за мото на паметника. Намирането на книгите на академика се оказало непосилна задача. Те отдавна са библиографска рядкост. Това поражда идеята за издаване на сборника „Ангел Тончев Балевски – академикът-инженер“.

Ловешкият
актьор Стоян Георгиев вдъхновено прочете откъси от сборника. Текстовете на
акад. Балевски за майка му, за баща му, за учителя Лазар Радковски, за
Родината, за родния край, за душевността на балканджията развълнуваха
присъстващите.

Борис
Балевски разказа за угърчинското „отделение“ на Балевския род, за основателите
му – братята Бальо и Дако, за първата родова среща на Балевци в града, състояла
се на 8 септември 1970 г., на която присъстват 250 представители на рода, за
съставянето на родословно дърво на Балевския род в Угърчин, спомена учените с
фамилия Балевски и угърчинско потекло.

Васил
Радойчевски напомни ролята на известния троянски лекар д-р Марин Миховски за
създаване на паметния знак на акад. Балевски в Троян. Подчерта, че от
създаването на Инициативния комитет на 22 февруари 2018 г. до откриването на
паметния знак на 10 октомври 2018 г. изминават само девет месеца, време, необходимо
за раждането на човешки живот. Спомни си за напрегната и изпълнена с
положителни емоции работа по създаването на паметника.

Последва
прожекция на филма „Акад. А. Балевски – човек между стоманата и поезията“.

Инж. Пенчо
Адърски, председател на Инициативния комитет, но и студент на акад. Балевски,
разкри педагогическия му талант и отправи благодарствени слова към всички,
дарили средства и труд за изграждането на паметния знак, създаването на филма и
издаването на сборника.

Мария
Щрегарска определи като чудесни сборника и филма. Сподели силното си
впечатление от факта, че сред дарителите има родители и деца, което е гаранция
за бъдещето на България. Говори за родовата памет и зова на сърцето, за
възпитателния ефект на историята, която ни учи кои сме, какви сме били и накъде
сме тръгнали. Акцентира върху чувството за хумор на акад. Балевски и пожела
духовното му богатство да стигне до най-широк кръг от хора.

Неотдавна един приятел, опитен и мъдър човек, ми каза: „Който може едно, може и друго“. Руснаците често казват: „Ако човек е талантлив, той е талантлив във всичко“. Ангел Балевски е ярка илюстрация на това и достоен пример за подражание.

Васил Радойчевски