Архив на категория: Васил Радойчевски

Изложба в двора на художника

От 4 до 6 септември художниците Ирена Стоянова и Цвятко Дочев с много любов и страст организираха „Изложба в двора на художника“ в дома си в с. Терзийско. В стаите на къщата и по дуварите на двора бяха подредени непоказвани до този момент картини, някои на повече от 30 години (така бе написано в анонса за изложбата, но ми се струва, че имаше картини на повече от 60 години, б. а.).

Официалното откриване на изложбата бе в 11:00 часа на 5 септември. То събра много приятели на Ирена и Цвятко, почитатели на изобразителното изкуство, колеги-художници (Ахим Пурвин, Стефан Мичев, Цветан Донковски, Нина Иванова-Донковска…). Откриването започна с обръщение на Дочка Иванова, приятел на семейството, учител от Плевен и собственичка на къща в Терзийско. Най-напред тя описа мястото на събитието:

Добре дошли в къщата на художниците, която смело мога да нарека културен център с почти тридесетгодишна история. Макар и далеч от София и другите културни средища на страната, нашите домакини Цвятко Дочев и Ирена Стоянова създадоха тук в планината едно уютно и приятно кътче, пълно с изкуство, където всеки е добре дошъл. В този дом на гости идват интелектуалци, бизнесмени, политици, лекари, учители и най-обикновени хора и всички са добре дошли. Те успешно накараха планината да дойде при Мохамед. Това се вижда от днешното събитие – колко хора сме се събрали днес тук“.

След това Дочка Иванова представи виновниците за събирането:

Цвятко Дочев е художник с повече от шестдесетгодишна практика, което е голямо постижение. Неговият творчески път е определен, когато е бил в 7-ми клас и е спечелил национална първа награда за картина на тема „Освобождението на България от турско робство“. Тогава той е решил – ще рисувам. По-късно завършва Художествена академия, пак е сред първите. След това се установява в София и започва успешна творческа кариера с уникален и разпознаваем стил. Има много успешни участия в изложби в страната и чужбина, много отличия – няма как да изредим всичките. За него най-ценно е отличието от 1974 г., когато е награден с първа награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ на Съюза на българските художници. Той я разделя със Златю Бояджиев. За него това е голяма чест. Всички знаем кой е Златю Бояджиев. След това, през 2014 г., той още веднъж е поставен на пиедестала, когато Община Троян го прави почетен гражданин. За него това е много висока оценка за приноса му в културното развитие на Троян и региона.

Ирена среща Цвятко доста по-късно. Той е вече с три дъщери от първия си брак, доста картини и заслужена слава зад гърба си. Тя обаче го открива още като ученичка в ловешката Езикова гимназия, когато отива на изложба и вижда една негова пролетна картина. Тя се влюбва в неговия стил на рисуване и може би тази картина е причина тяхната пролет да започне. По желание на своите родители Ирена завършва Лесотехническия институт, специалност „Озеленяване“, но някак си душата ѝ е в рисуването. Отново открива Цвятко в София, нещо не им харесва там, те решават да се върнат в Терзийско и тук повече от тридесет години пишат своята романтична история и разкриват дълбока си душевност чрез картините, част от които можете да видите днес“.

Дочка Иванова сподели, че по-голямата част от картините на художниците вече украсяват офиси, хотели, административни сгради, някои са в частни колекции, други са в чужбина, а една дори е при Руския патриарх. Увери ни, че сме на гости на едно голямо и уникално семейство, в което всинца творят. Домът им е с отворени врати за всички, които искат да се докоснат до невероятната атмосфера на чисти човешки взаимоотношения, гарнирана с чашка или две уникална ракия, която Ирена приготвя с билки за всяка болка.

Изложбата бе открита от Донка Михайлова, кмет на Община Троян. Думите ѝ бяха много искрени. Струва ми се, че тя говореше повече като приятел и почитател на творчеството на художниците, отколкото като кмет на общината. Ирена Стоянова прочете вълнуващо есе, посветено на Цвятко Дочев, и за сетен път показа, че когато човек е талантлив, той е талантлив във всичко.

За Цвятко Дочев изложбата беше ретроспективна. Бяха представени картини от целия му творчески период, като се започне от най-ранните и се стигне до картини, рисувани през настоящата година. Ето част от тях (хронологично): „Първата картина с маслени бои“ (1957 г.); „Портрет Дядо Чочо“ (1960 г.); Дипломна работа на художника (1963 г.); „Боянската църква“ (1963 г.); „Пейзаж от Терзийско“ (1965 г.); „Букова гора“ (1966 г.); „Строеж“ (1967 г.); „Троянски грънци“ (1967 г.); „Пейзаж от Копривщица“ (1970 г.); „Боянска църква“ (1971 г.); „Манатарки“ (1971 г.); „Дядо ми Цвятко“ (1972 г.); „Коне“ (1972 г.); „Пейзаж от Южна Франция“ (1974 г.) „Троянска шарка“ (1974 г.); „Северно момиче“ (1985 г.); „Ескиз от Кувейт“ (1986 г.); „Троянска шарка 2“ (1991 г.); „Грънчар“ (1995 г.); „Пазар на грънци“ (1995 г.); „Белоградчишките скали“ (2013 г.); „Голо тяло“ (2013 г.); „Варене на ракия“ (2020 г.); (2021 г.); „Цветя“ (2021 г.); „Пейзаж от Терзийско“ (не е датирана); „Мадара – скалният манастир“ (не е датирана); „Портрет Маргарит Цанев“ (не е датирана)…

Изненада за мен бяха много романтичните акварели на Ирена, особено разположените под клоните на стария орех в дъното на двора. Слънцето много удачно осветяваше една от нейните картини – „Къщата на художника“, поставена върху статив в началото на двора. Лъчите му сякаш галеха багрите от платното, придавайки им причудливи оттенъци.

Върху маси в стаите и на двора имаше много почерпки – бира, изстудена под чучура, вино, билкови ракии на Ирена, кехлибарено грозде, вкусни ябълки, хапки, баници, сладкиши и всякакви вкусотии, донесени от приятели.

Бяхме в дом, в който има всичко – красота и уют, творчество, изкуство…, ромолящ чучур, ябълка с нависнали плодове, смокиново дръвче, сладки котета, домати, вековен орех и дори параклисче, посветено на Димитър Казаков – Нерон, приятел на семейството, който често е гостувал в къщата.

Тръгнах си изпълнен с положителни емоции. От все сърце желая на Ирена и Цвятко здраве и късмет, много нови картини и творчески успехи.

Васил Радойчевски

На фолклорен фестивал в Дуръс

От 26 до 30 август в Дуръс, вторият по големина и най-стар град в Албания, се състоя фолклорен фестивал, организиран от Мултикултурна международна организация на фолклорни фестивали (Multicultural Internationale Organization Of Folklore Festivals – MIOFF). MIOFF е със седалище в град Охрид, Северна Македония, и организира фолклорни фестивали в страните на Балканския полуостров. В тях могат да участват певчески и танцови групи, хорове, мажоретни състави, духови оркестри, формации за модерно сценично изкуство. Няма възрастови ограничения за участниците. Фестивалите не носят състезателен характер, не се излъчват призьори, а се връчват сертификати за участие.

Дамският камерен хор при НЧ „Наука – 1870 г.“ – Троян взе участие във фестивала в Дуръс. Концертът се състоя на 28 август на градския площад. В музикален съпровод на акордеон и под диригентството на Надежда Бурева хористките изпълниха четири песни: „Тръгнала е малка мома“; „Бре, Петрунко“; „Брала мома ружа цвете“; „Къде ходиш, щерко?“.

Другите участници във фестивала бяха: камерен хор „Muzicor“, Плоещ, Румъния; фолклорен ансамбъл „Bucuria“, Букурещ, Румъния; фолклорна група „Кукери“, Русе, България; албански детски танцов състав (може би бяха два, с деца на различна възраст); ансамбъл за народни песни и хора „Кочо Рацин“, Скопие, Северна Македония; школа по танци „Visoko“, Високо, Босна и Херцеговина.

Площадът на Дуръс събра много любители на фолклора. Съставите си водеха фен-групи, членовете на които гордо вееха националните флагове на страните си. Носиите на участниците – красиви, ярки, различни, радваха очите на публиката. Изпълненията на съставите предизвикаха възторга ѝ. Едновременно с фолклорния фестивал на градския площад течеше бирен фест. Имаше храна и за духа и за тялото.

Хористките от Троян получиха бурни овации за изпълненията си, а докато на сцената бяха колегите им от Русе, тропнаха на площада поддържащо хоро. Към тях се присъединиха участниците от Румъния и част от публиката.

Беше много хубаво. Щастлив съм, че участвах в троянската фен-група!

Васил Радойчевски, от мястото на събитието

Национална пчеларска среща „Север-юг“ 2021

През миналата 2020 г. пандемията от ковид 19 осуети провеждането на пчеларска среща „Север–юг“, но тази година на 21 август Беклемето отново събра на едно място пчелари от цялата страна, производители на пчелни майки и пчеларски инвентар, разпространители на ветеринарно-медицински препарати, издатели на пчеларска литература.

Официални гости на събитието бяха: Донка Михайлова, кмет на община Троян; д-р Емил Кабаиванов, кмет на община Карлово; Розалина Русенова, заместник-кмет на Община Троян; Михаил Михайлов, председател на „Обединен български пчеларски съюз“; Димо Димов, главен редактор на в-к „Пчела и кошер“. Водещ на събитието бе Тодор Шишков.

Срещата започна с музикално приветствие към присъстващите, поднесено от певческа група „Дълбокдолско ехо“.

В своето обръщение към участниците в срещата кметът на Троян каза:

„Всяка година хора, свързани с производството на мед, с любовта си към пчелите, се срещат тук. За нас тази среща има особен смисъл, защото тя е израз на предприемчивостта на българина и на любовта към природата и планината“.

Г-жа Михайлова увери пчеларите, че община Троян винаги ще стои зад тази инициатива, водена от желанието за продължаване на традицията и за посрещане на хора от цялата страна, обичащи планината.

Д-р Кабаиванов сподели с пчеларите:

„Ние с г-жа Михайлова сме от кметовете-борци, които се борят за справедливи каузи… Използвайте ни да ви помагаме където трябва – пред всички държавни институции. Бъдете сигурни, че няма да пожалим сили“.

Пчеларите посрещнаха с голям интерес лекцията на д-р Ивелин Маринов на тема „Оптимален здравен мениджмънт в пчелина“. Лекцията бе последвана от традиционния дискусионен клуб на пчеларски теми в залата на вила „Витекс“.

Две неща направиха впечатление – по-ниската посещаемост на срещата и ходът на дискусията.

Както винаги срещата събра пчелари от различни краища на България – Ловеч, Плевен, Пловдив, Пазарджик, Благоевград, Добруджа…, но те не бяха така многобройни както преди. По-малко бяха и участниците в изложбата-базар – 19 вместо обичайните 40. Могат да се анализират причините за това, но май пандемията наистина ни промени.

За пръв път в дискусионния клуб не бяха обсъждани вечните пчеларски проблеми, а бе обърнато внимание на пчелоотглеждането. Как да променим технологията, за да съответстваме на променените климатични условия? Като че ли това вълнуваше участниците в дискусията най-много.

Васил Радойчевски

Арии от оперети в бар-вариете „Нюанси“

„Нюанси“ – бар-театър, бар-сцена, бар-вариете – както и да го наречете, няма да сбъркате. Намира се в помещението на старото троянско кино, в подземието на троянската Популярна банка. За кратко време се утвърди като нова културна забележителност на нашия град, даваща възможност за изява на различни колективи и разнообразни сценични жанрове.

На 19 август, четвъртък, бар-вариете „Нюанси“ събра любители на оперетното изкуство. Публиката не беше многобройна, но в нея преобладаваха младите хора. Малката масичка на първия ред ме събра с очарователна девойка, лицето на която бе озарено от усмивка по време на целия концерт.

Концертът бе изнесен от оперетна формация „Кантабиле“ при НЧ „Просвета – 1920 г.“ (кв. Велчевски, Троян). Участниците във формацията – Гечо Събчев, Емил Давидов, Иван Хаджидимитров и Мария Андреева, много внимателно бяха подбрали своя репертоар. Водещата, Мария Андреева, познавателно и остроумно обявяваше всеки номер. Тоноператорът (Марин Даскалов) отлично се справи със задълженията си. Изпълнителите задушевно беседваха с публиката както преди началото на концерта, така и след края му.

Публиката чу творби на Имре Калман, Франц Лехар, Джузепе Верди, Фредерик Лоу, Дмитрий Кабалевски, Модест Мусоргски, Дора Драганова, Димитър Вълчев. Наред с ариите от оперети бяха изпълнени италиански канцонети и руски романси.

Актьорите получаваха бурни аплодисменти за всеки музикален номер. Присъстващите изпитаха истинско удоволствие от жизнерадостната оперетна музика и изразиха благодарността си към актьорите, подарявайки им цветя. Кошница с цветя бе изпратила и Розалина Русенова, заместник-кмет на Община Троян. Връчи я Елица Наумова от общинската администрация.

Васил Радойчевски

На 19 август преди 30 години

Датата 19 август 1991 г. остава в историята на Русия с опита за преврат, известен като „августовския пуч“. Ето какво е отбелязано в Уикипедия за това събитие:

„Августовският пуч в Русия от 1991 г. е опит за отстраняване на Михаил Горбачов от поста Президент на СССР, организиран от група консервативно настроени заговорници от ръководствата на ЦК на КПСС, правителството на СССР, армията и КГБ, в периода 19 август – 21 август 1991 г. Водачите на преврата смятат, че реформистката политика на Горбачов е отишла твърде далеч и че новият Съюз на суверенните държави, който Горбачов започва да договаря, предоставя твърде много самостоятелност на републиките. Въпреки че превратът се проваля след два дни и Горбачов се завръща на власт, събитието трайно дестабилизира Съветския съюз и спомага за забраната на КПСС и разпадането на Съветския съюз.“

Александър Бовин

Защо си спомних за този ден? Снощи (19 август 2021 г.) бях на концерт с изпълнения на арии от оперети. Формация „Кантабиле“ представи в бар-вариете „Нюанси“ жизнерадостни музикални произведения. Преди 30 години бях аспирант в Санкт-Петербург и слушах съвсем друга музика. През 2017 г. бях в Москва и гледах „Лебедово езеро“ в концертната зала на хотел „Космос“. Ето какво съм написал по този повод в непубликуван пътепис:

„По времето на Съветския съюз „Лебедово езеро“ бе запазена марка за извънредна ситуация. Когато почина Брежнев, в продължение на денонощие никой не съобщи този факт, но през цялото време телевизията показваше именно този балет. В продължение на две години и нещо гледахме балета още два пъти – при смъртта на Андропов и Черненко. На 19 август 1991 пътувах с влак от София за Ленинград. Събудих се рано сутринта с някакво тревожно чувство. За да не преча на останалите в купето, излязох в коридора на вагона. Надявах се съзерцанието на безкрайното руско поле да ме успокои. По коридора нервно крачеше шаферът. Скоро изплю камъчето:

– Майка му стара, цяла нощ предават „Лебедово езеро“, пак се е случило нещо!

Скоро разбрахме, че е извършен преврат. На власт бе дошъл тъй нареченият Държавен комитет за извънредно положение. Докато пристигнахме в Ленинград, той вече бе свален от народа. Нещо, което смелият журналист Александър Бовин предсказа още на пресконференцията на членовете на комитета. За добро или зло демокрацията бе набрала скорост…“

Васил Радойчевски

Членовете на Държавния комитет за извънредно положение