Архив на категория: Васил Радойчевски

Отбелязване на 77 години от злочестите събития на Трифонова усойна

На 12 март в село Калейца почетохме паметта на петимата геройски загинали в местността Трифонова усойна партизани: Васил Ватев, Тотка Съева, Дочо Съев, Кино Кукувишки и Христо Банков.

На събитието присъства д-р Валентина Александрова, кандидат за народен предствител в 45-то Народно събрание; Росен Веселинов, председател на ОбС на БСП – Троян; общинските съветници Младен Богдански и Васил Радойчевски.

Присъстваха и активисти и членове на партийната организация от Троян и от село Калейца, както и наскоро избраният кмет на селото Татяна Стойкова. Слово за тези епични събития произнесе Румен Тодоров, заместник-председател на ОбС на Българския антифашистки съюз – Троян.

С едноминутно мълчание се почетете паметта на петимата герои. В края на събитието двамата млади социалисти Христо Костов и Тодор Спасов поднесоха венец пред паметника на Васил Ватев от името на ОбС на БСП-Троян.

Да сведем глави пред геройски загиналите партизани!

За бъдещето на Черни Осъм

Не стигна времето на две дами, кандидатки за народни представители от 11 Многомандатен избирателен район, да се нарадват на изумителния музей в Черни Осъм, но и да чуят за задачите, които имат да решават институциите в селото.

Природонаучният музей в Черни Осъм наистина е космос. Потъваш в залите му, потъваш в магията на Централен Балкан – не ти се излиза.

д-р Валентина Александрова – успех!

В това се убеди Ирена Анастасова, водач на листата на Българската социалистическа партия в 11 МИР (Ловеч). А троянката д-р Валентина Александрова, депутат в 44 Обикновено народно събрание, познава добре Черни Осъм, неговите забележителности и неговите хора.

Природонаучният музей беше част от първата обиколка на Ирена Анастасова и д-р Валентина Александрова из община Троян, начало на тяхната предизборна кампания. В разговора с музейните специалисти се включиха и двама общински съветници от БСП – Елена Ройнева и Васил Радойчевски.

Едва ли за троянци музеят има нужда от представяне. Но проблемите, които трябва да се решат, остават някак скрити.

На срещата на г-жа Анастасова и д-р Александрова с музейните работници беше обсъдено разширението на Природонаучен музей – с. Черни Осъм и новата сграда, чийто строеж започва през далечната 1986 и не е завършена до сега. Архитектурата на новата сграда е актуална и към наши дни. Изградени са 4 нива, като е предвидено покривът да осигурява дневна светлина за цялото експозиционно пространство, без да се допуска пряко осветяване на витрините.

След направеното конструктивно обследване през 2020 г. беше установено, че годините не са увредили конструкцията на строежа. Архитект и на двете сгради на музея е Андрей Петрушев. През далечната 1970 г. той печели конкурс за проекта за изграждането на Природонаучния музей, а 16 години по-късно се заема и с разширението му. Още тогава в обяснителна записка за експозицията на новата сграда той пише:

„Предвидено е музеят да се превърне в база за научна и методическа квалификация на преподавателите по биология и Научен център за изучаване на екосистемите на Средна Стара планина“.

Няколко години по късно, през 1990 г., Общинският народен съвет – Троян пише до Комитета по култура:

„Със завършването на новото строителство ще бъде направена реорганизация на експозицията, в която ще бъдат представени 96 съвременни теми като: „Човекът и природата“, „Живата красота на Средна Стара планина“, „Богатството на биосферния резерват Стенето“ и др.“

Следвайки първоначалния замисъл, разширението на музея се насочва към представяне на богатствата на Биосферен парк „Централен Балкан“, част от който е биосферният резерват „Стенето“ (от юли 2017). Според резолюция на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО буковите гори на резервата „Стенето“ са обявени за част от европейския сериен обект на световното наследство – „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“.

Разширението на музея е чакало дълго своето завършване и е устояло на времето, на кризите, на преходите. Днес повече от всякога нашето общество осъзнава колко е важна връзката между човека и природата, особено тук, близо до планината. Новата сграда на музея може да се превърне в този модерно оборудван научно-образователен център, където всеки посетител да се докосне до знанието за природата, а учениците да намерят това, което не може да се побере в кабинета по биология или не всяко училище може да си позволи.

За лятото на 2021 г. Природонаучният музей, съвместно с Националното училище за планински водачи в с. Черни Осъм, ще предлагат образователни турове за групи по маркирани маршрути в района на селото, стена за катерене, въжен тролей и учебен маршрут за ориентиране. Завършващите ученици ще могат да практикуват своята професия като стажанти и да научат повече за работата с туристите.

Така неусетно двете гостенки, всъщност несъмнено бъдещите защитнички на каузата на Музея, навлязоха в още един проблем, който любезните домакини приемат за свой – сертифицирането на уменията на възпитаниците на училището за планински водачи, което дели не само двора, но и мечтите на музейните работници.

Според чл. 147 от Закона за туризма „Лицата, придобили правоспособност за упражняване на професиите по чл. 146, ал. 1 (планински водач, екскурзовод) подават заявление-декларация по образец до министъра на туризма за вписване в Националния туристически регистър (НТР), чрез явяване на изпит.

Учениците, завършили Училището за планински водачи, се явяват на държавен зрелостен изпит по теория и практика за ПКС III степен. След успешно издържан изпит получават Свидетелство за ПК. Защо е необходимо още веднъж да се явяват на такъв изпит за вписване в НТР?

Към кого трябва да се отнесе този проблем? Къде се е загубила връзката и най-важното: Какво трябва да се направи, за да се поправи ситуацията?

Впечатления отнесоха гостите, но своите обещания за помощ и подкрепа оставиха в музея. Вярваме, че там, в Парламента, те ще защитават каузата на две уникални троянски съкровища – Природонаучния музей и Училището за планински водачи. Подкрепа на местно ниво ще окаже и групата общински съветници от БСП – Троян.

Частичен избор за кмет в Калейца

През седмицата се проведоха срещи с избиратели в село Калейца. Предстои избор за кмет на селото, който ще се състои в неделя, 28 февруари.

Росен Веселинов, председател на БСП-Троян, представи кандидата на БСП за кмет на Калейца Татяна Стойкова. Със своя 17-годишен стаж като служител в кметството тя познава добре проблемите на селото и знае как да ги реши. Два пъти е била временно изпълняваща длъжността кмет на с. Калейца. Владее отлично административното обслужване на гражданите, което в Община Троян се извършва по електронен път.

Акцентите в програмата на Татяна Стойкова за развитие на село Калейца са: реконструкция на улици, енергийно обновяване, строително-ремонтни дейности и оборудване на общински сгради, разширяване на уличното осветление, почистване на речните корита и направа на паркинг за водопад „Лопушница“.

Калейчани споделиха за проблеми със снегопочистването, забавен ремонт на улици в селото по вина на ВиК „Стенето“, недобро отводняване на пътя към Коман.

На предизборните срещи присъстваха общинските съветници Камен Спасовски, Васил Радойчевски и Младен Богдански. Те поеха ангажимент да съдействат за решаването на поставените проблеми.

Заявената подкрепа за нашия кандидат дава надежда за изборен успех, което си пожелаваме от сърце!

Ще секне(м) ли гласът на троянци?

Всяко заседание на Общинския съвет крие изненади. Не бе изключение и последното (18.02.2021 г.). При обсъждане на бизнес програмата на „Общински пазари“ ЕООД, натоварено с издаването на в-к „Троянски глас“, председателят на Общинския съвет инж. Петко Пенков заяви, че на поредното заседание ще внесе предложение за закриване на вестника, защото е губещ.

Предложението на г-н Пенков поражда много въпроси, които не мога да не задам. Сигурно ще бъда обвинен в пристрастност, защото периодично печатам свои материали на страниците на „Троянски глас“. Съвестта ми обаче е чиста. За всичките 15 или 20 години, през които си сътруднича с вестника, не съм получил нито една стотинка хонорар, а за материалите, които биха могли да бъдат определени като политически, заплащам такса за платено съобщение.

Веднъж се разхождах в столицата на голяма държава. Исках да разгледам една от нейните забележителности – комплекс от сгради. Повечето от тях обаче бяха опасани със защитни огради. Течеше ремонт. С шеговити надписи строителите се извиняваха на туристите за причинените неудобства. Един от тях гласеше: „Днес – строеж, утре – история!“. Перефразирано по отношение на „Троянски глас“, пък и на всеки друг вестник, това означава: „Днес – журналистика, утре – история!“.

На страниците на вестника са отразени всички важни събития в града ни през последните 50 и повече години. Питам се, има ли цена историята и каква е допустимата „загуба“ за опазването ѝ.

При едно от посещенията на Зографския манастир в Атон група приятели бяхме допуснати да видим оригинала на „История славянобългарска“. Тя се съхранява при безпрецедентни мерки за сигурност – в помещение, в което не проникват слънчева светлина и прах, не може да възникне пожар и т.н. Ценната реликва е под стъклен похлупак с инертен газ. Опазването ѝ струва доста пари. Добре че монасите не ги определят като загуба, че току-виж я изхвърлили. Тъй де, да не обременява манастирската сметка.

За мен няма съмнение, че „Троянски глас“ е духовна институция. Коя духовна дейност носи печалба? Да не би читалищата и музеите да са печеливши? Не, не са. За да осъществяват дейността си, те получават държавна субсидия. Иначе щяха да са на загуба.

Но да оставим на мира музеите и читалищата, защото за тях се грижи държавата. В Троян обаче имаме Представителен общински младежки духов оркестър с мажоретки (ПОМДОМ). За дейността му Общинският съвет ежегодно отпуска чрез общинския бюджет 65 000 лв. Откакто съм съветник, никога не е представян отчет как тези средства са изразходени през изтеклата година, нито пък план как ще бъдат изразходени през настоящата.

Вярно е, че загубата на в-к „Троянски глас“ за миналата година е 26 000 лв. За този период обаче са излезли над 50 броя на вестника. Колко са изявите на ПОМДОМ през 2020 г. и репетирали ли са участниците в него пълноценно в условията на противоепидемиологични ограничения? Защо субсидията му не е съобразена с това? Ако приемем, че и двете институции – ПОМДОМ и в-к „Троянски глас“, са духовни и необходими на града, защо отношението към тях е различно?

Защо г-н Пенков предлага закриването на вестника само три месеца след приключване на абонаментната кампания? Как ще бъдат уредени взаимоотношенията с абонатите? Абонаментът не е пряко договаряне между читател и издател. Той се осъществява посредством Български пощи.

Защо не се предизвика обществено обсъждане на проблема? Нали „Троянски глас“ е трибуна на троянци. Ще спрем ли гласа им с лека ръка? Защо общинският съвет никога не е разглеждал състоянието на вестника и никога не е анализирал причините за загубата, която той генерира?

Все трудни въпроси. Вместо да отговорим на тях по-лесно е по болшевишки да закрием вестника. Както се казва: „Няма вестник, няма проблеми“.

Васил Радойчевски, общински съветник

С четири резервни гуми

На последното си заседание, състояло се на 28.01.2021 г., Общински съвет (ОбС) Троян постави своеобразен рекорд, избирайки по предложение на председателя Петко Пенков четирима негови заместници – по един от групите съветници на ГЕРБ, БСП, „Глас народен“ и ДПС. В предходните мандати ОбС Троян обикновено е имал един заместник-председател, а през няколко мандата председателят се е справял със задълженията си без заместник. В предпоследния мандат ОбС имаше двама заместник-председатели.

Правомощията на заместник-председателя са силно ограничени. Той се избира най-вече да води заседанията на ОбС, в случай че поради заболяване или друга важна причина председателят отсъства. За целта обаче е необходимо заместникът да бъде специално упълномощен от председателя. На заседанията на комисиите г-н Пенков ясно заяви, че ако се стигне до такава ситуация, ще упълномощи заместник-председателя от ГЕРБ. Нито един от кандидатите не откликна на призива ми да обясни как възнамерява с ограничените пълномощия, с които ще разполага, да подобри работата на ОбС.

Помолих г-н Пенков да обоснове предложението си за избор на четирима заместник-председатели. Отговорът му ме учуди повече, отколкото големия им брой. Предложението не било негово, а на Председателския съвет, а той бил само вносител. В Председателския съвет влизат председателят на ОбС и председателите на групи съветници. Председателският съвет е консултативен орган, който подпомага председателя в работата му. Председателят на ОбС обаче би трябвало да взема решенията си самостоятелно и не е задължително те винаги да съвпадат с предложенията на Председателски съвет. Тревожи ме тенденцията председателят на ОбС да бъде говорител на Председателския съвет.

Г-н Ангел Балев от „Глас народен“ обоснова избирането на четирима заместник-председатели с по-добро представителство на малките групи общински съветници и подобряване на комуникацията с гражданите на общината. Първата част от тезата е несъстоятелна по отношение на Председателския съвет, защото групите на „Глас народен“ и ДПС предложиха за заместник-председатели председателите на групи. Времето ще покаже как ще се реализира втората част на тезата. Подхвърлям една идея в тази посока. Заместник-председателите, редувайки се, да организират ежеседмични приемни за гражданите.

Всяко разумно управленско решение се основава на здравия разум, а „здрав разум“ е всичко онова, което правим вкъщи или за себе си. Ако имаме бизнес, за функционирането на който е необходим един автомобил, едва ли бихме си купили четири резервни.

Като стана дума за автомобили, те имат четири основни и една резервна гума. В автомобила „ОбС – Троян“ е точно обратното. Пълен напред!

Васил Радойчевски, общински съветник

PS: Изказаното мнение е лично и по никакъв начин не ангажира колегите ми от БСП