Красен Маринов от Троян: Полицейска кола ме блъсна нарочно. В нея се возеха шефовете на полицията и на КАТ

Красен Маринов

Автор: Анастас Добрев

– Обърнахте се към нас, за да сигнализирате за полицейски произвол, упражнен срещу Вас в Троян. Какво се случи?

– На 21 ноември тръгнах от Троян за селото ми – то е на пет-шест километра – да прекарам един мотоциклет, който бях купил два дни по-рано. Моторът е 200-кубиков, 18 коня – слабо моторче. С колегата се разбрахме през обедната почивка аз да карам с мотора напред, той да кара след мен, за да може след това да ме върне с колата. Докато карах с 40 км в индустриалната зона на града, започна да ме изпреварва патрулна кола. Като се изравни с мен, видях, че една цивилна жена ми прави знаци да спра. Не са ми подавали никакви звукови и светлинни сигнали. Нищо. Тя ми даваше знаци с ръце да спра, но понеже имаше голямо насрещно движение се върнаха пак зад мен. Аз не спрях. На кръстовището на бившето предприятие „Сердика“, реших да отбия – има второстепенен път край реката, викам си – ще го хвана и оттам през гората ще се прибера до село. Те продължиха след мен.

Карах с 80 км, когато усетих силен удар отзад. Паднах и 25-30 метра се влачих по пътя. Как не се пребих, не знам. В момента, в който се осъзнах от шока – след няколко секунди – от колата слязоха двама мъже, униформени полицаи, и цивилната жена. Започнаха да ми викат да не ставам. Падна им цялата броня на автомобила, откачи се. Жената взе да ме обижда, как ли не ме нарече.

– Как?

– Ами „идиот“, „боклук“. Ей такива работи. Нямало повече да си видя мотора, щяла да ме задържи за не знам колко часа… Беше изпаднала в истерия, не можеше да си контролира нервите.

Помолих ги да извикат лекар, те ми отказаха. Помолих да вдигнат мотора. Първият въпрос, който им зададох, като се осъзнах, беше: „Защо ме бутнахте?“. Те: „Кой те е блъснал, ти нас ни блъсна”. И започнаха да си закачат бронята на колата. Викам: „Недейте да пипате бронята!“. Нали е ПТП…

– Да, нищо не трябва да се пипа.

– Изкрещяха ми да мълча. Долу-горе я закрепиха. Впоследствие разбрах, че цивилната жена е шефката на полицията в Троян Радостина Петкова. От мъжете единият беше шефът на КАТ Иво Желязков, а другият – шофьорът, който караше, се казва Веселин Минков. Шефката на полицията се возеше на предната седалка до шофьора, а началникът на КАТ беше отзад. По едно време запалиха патрулната кола, с която ме блъснаха, и изчезнаха, като оставиха шефа на КАТ при мен.

През това време дойде друга патрулка, от която слязоха двама полицаи, дръпнаха се настрани с Иво Желязков и взеха да си шушукат. После полицаите отидоха, изправиха мотора и го обърнаха в противоположна посока. Да не забравя да ви кажа, че при удара отзад грайферът на гумата ми се беше отбелязал върху бронята им. Впоследствие това е снимано… Обърнаха го челно мотора и го сложиха пак на земята.

– Все едно, че вие сте ги ударили челно.

– Ами, да. То това им беше и първото твърдение. По-късно си промениха десет пъти показанията.

Докато двамата полицаи и шефът на КАТ се разправяха с мен, онези, другите, се върнаха – вече с оправена кола. По-късно се разбра, че са ходили до един сервиз да им закачат бронята. Понеже първоначално бяха закрепили бронята, колкото да не я влачат. Докараха и двама свидетели – единият бивш техен колега, другият – пожарникар.

Аз нямах регистрационен номер на мотора – той току-що беше купен. Цялата работа стана заради това. Имах намерение пролетта да го регистрирам в КАТ-Ловеч, а до село само го транспортирах, да стои там до пролетта. А от 2017 г. това го водели „криминално престъпление“, законът бил променен. Значи – без регистрация, промяна на номера – такива неща…

Зачакахме да дойде следователят. Дойде с още двама-трима. Събраха се към десетина полицаи. От време на време се дърпат настрани, започват да си шушукат нещо…

– Да уточним, те се събират на мястото, където са ви блъснали, така ли? 

– Да. Обаче много се проточи всичко. Сигурно сме стояли три-четири часа там. После научих, че те случайно са се появили след мен и, като са ме видяли без регистрационен номер, са тръгнали след мен. Проба за алкохол ми взеха три часа, след като ме блъснаха. Имам съмнения, че шофьорът, който е карал, може да е изпил някоя бира. Защото после разбрахме тук, в града, че е бил наказван, защото по време на работа правил ПТП. Щели да го уволняват. Но с връзки и, както става по принцип тука в България,  го върнали.

– После какво стана?

– С една рулетка измериха разстоянието, което съм се влачил – поне 25-30 метра имаше. Всичко това е описано. Снимаха и бронята, но чак след като я закачиха. Аз казах на следователя: „Не съм се ударил челно. Ако беше така, да съм се убил. Най-малкото колата щеше да е потрошена. Тя, бронята, падна здрава“. И му обясних как стоят нещата. Помолих ги да питат колегата ми, който караше след мен – той видя всичко.

Тогава шефката на полицията Радостина Петкова започна да крещи и по него: „Махай се от тук. Ще те арестуваме“. Колегата, който караше колата, направо щяха да го арестуват и той си тръгна. Взеха ми телефона. Не ми даваха да се обадя – нито на адвокат, нито на лекар, на никой. Върнаха ми телефона чак вечерта, след като ме задържаха, за да се обадя на адвокат.

– Вкараха ви и в ареста?!

– Задържаха ме за 24 часа. После започнаха да твърдят, че Радостина Петкова изобщо не е присъствала там.

– На инцидента?

– Да. Вече на другия ден, когато ме освободиха към 11 часа – 24 часа си ги излежах – викам си, да ида на лекар. С 80 км съм паднал… Болеше ме вратът, по гръбначния стълб. Там вече започнаха големите мъки. Отивам в болницата и им казвам, така и така стана и като им кажа, че искам да си извадя медицинско, защото полицаи са ме блъснали, четири-пет лекари само ме прехвърлят един на друг. Единият казва: „Чакай“, другият казва „Сега не мога да те приема“ и ме оставиха да вися цял ден като куче.

На втория ден се принудих да отида и да платя при една лекарка – излъгах я, че съм паднал. Бях много зле, всичко ме болеше. Оттам жената вече ме изпрати на лечение – всичко  е документирано.

След всичко това реших да пусна жалба до София, до министерството.

– МВР?

– Да. И хората дойдоха. Много съм им благодарен! Не съм очаквал да реагират толкова бързо и да окажат такова съдействие. Мислех, че ще се претупа работата. Викам си, те са си колеги… Но не. Проверката установи сума нарушения по моя случай. Например, че че патрулната кола е ходила до сервиза, за да й монтират бронята.

– Значи тази проверка е повдигната, защото вие сте подали сигнал до МВР в София. И по вашата жалба са направили  вътрешна проверка?

– Да, направиха вътрешна проверка. Установиха хиляди нередности.

– И проверката е установила, че полицаите са в нарушение, а не вие сте виновен.

– Да. Писахме сведения – лично до министъра на вътрешните работи Валентин Радев. Не знам ще има ли развитие по случая. Пуснал съм и жалба до Окръжна прокуратура-Ловеч.

– А какво стана с мотора?

– Питаха ме и за това в прокуратурата. Беше се потрошил. А полицаите отричаха. Проверката установи, че колекторът е смачкан, ръкохватките счупени и т.н. За ПТП обаче няма нищо. Просто написаха: „Лицето е установено.“ Как е установено? Тук троянският прокурор поиска очна ставка с тези двама полицаи. Сигурно и с шефката, но тя не присъства тогава.

И единият казва, че съм се блъснал в тях. Ама то явно, не става. Адвокатът пита: „Другият дали не се е блъскал?“. Другият вика: „Не знам“. Противоречат си.

– А сега пишете, че са ви повдигнали обвинения.Така ли е?

– Да, да. Че моторът не е регистриран по надлежния ред.

– За това са ви повдигнали обвинения?

– За това. Излезе ми наказателно постановление. 140 лева глоба и три месеца лишаване от правоспособност да управлявам МПС. Но ние ги обжалваме. Веско, който шофираше колата, пред дознателя и пред адвоката каза, че тя ми била подавала „стоп-палка“ при затворен прозорец. Какво е това!? При затворен прозорец, просто не ми е ясно.

– Нека повторим. В колата, която Ви е блъснала са пътували шефката на полицията в Троян Радостина Петкова, шефът на КАТ в Троян Иво Желязков и полицаят, който е шофирал.

– Да, трима души. Двамата мъже бяха униформени, а шефката беше цивилна. И още една интересна подробност – когато дойдоха проверяващите от София, пуснаха статия срещу тях в троянския сайт. Писаха, че харчили пари да спят в скъпи хотели. А те хората са от София, няма да пътуват всеки ден от там. В Троян има два хотела и те се настаниха в единия от тях.

– Интересна подробностА проверката колко дни след случая дойде?

– Значи, аз пуснах жалбата десетина дена по-късно… Ами, до две седмици най-много. Не очаквах да има някакво развитие. Някой да се позаинтересува. Благодарен съм на хората от Инспектората на МВР. Не знам какво развитие ще има от тук нататък. Но мен полицаите щяха да ме убият. Аз карах с 80 км и ме блъснаха отзад. Цяло чудо е, че съм жив и говоря с вас сега.

Автор: Анастас Добрев

http://glasove.com/categories/na-fokus/news/krasen-marinov-ot-troyan-policejska-kola-me-blysna-narochno-v-neya-se-vozeha-shefovete-na-policiyata-i-kat

One thought on “Красен Маринов от Троян: Полицейска кола ме блъсна нарочно. В нея се возеха шефовете на полицията и на КАТ”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.