Власи Илиев [Лингорски]

Из книгата „Писатели от Троян“. Съставител Георги Стоев.
II издание
Издава ИК „АЛЯ“ с финансовата подкрепа на община Троян.

Власи Илиев е роден през март 1866 г. Той почти през целия
си живот е учителствал – 34 години народен учител. В сп. „Министерски сборник“ от
1891 г. той пръв е написал народни умотворения на троян­ското наречие.
Като учител е писал много статии във вестни­ците и списанията.

Издал е книгите: „Град Троян – през 19 век“ (1933 г.) и
„Град Троян – след Освобождението“ (1934 г.).

Власи Илиев пръв направи опит да напише история на Троян.

Народни вярвания и обичаи

Те са останали в масите на народа още от езическо време. Тези
вярвания много са пречили да се усвои правилно християн­ското учение и черквата
е била принудена да се приспособява към тях. Например: от езически произход е вярването,
че мъртвите мо­гат да се хранят. Затова черквата е благословила поносите, т. е.
угощенията за мъртъвците. Най-главните поноси са: деветини, а най-вече четиридесет.
След това половин година и година. Вярва се, че душата на умрелия се скита тук долу
на земята четиридесет дни и след това отива на небето.

След изнасянето на мъртвеца оставят до одъра му брадва и
паница с брашно, а като изнесат за погребение дете, счупват и па­ница и лъжица,
като казват: „Паднала лъжица, счупила паница“. Това се прави, за да не умират
вече децата. Децата не жалеели, а старите хора почвали да жалеят от деветините.
На смъртта се об­личали в най-хубавите си дрехи.

Сватбите траели цели шест дни и народната музика, състояща
се от гайди, кавали, цигулки, тъпани и зурли, постоянно свирела. В четвъртък преди
сватбата правели голям годеж. Същия ден ве­черта правели груханка у ергеня
(грухали жито, което варяли за сватбарите), в петък правели груханка у момата.
В събота вечерта женихът давал угощение на мъжете от моминска страна. В неделя
ставала венчавката в дома на момата. Забулвали я в червено було, ушито от шаек,
през което нищо не се виждало. Извеждали булката и я качвали на кон или кола, а
момите пеели: „Булке ле, я се обърни, към момкови порти слънце грее, а над бащини
порти тъмна мъгла“.

Булката стояла два дни забулена
и в понеделник вечер я от­булвали с жегли от хомотя, а булото окачвали на
ябълката. В не­де­ля през деня прекарвали дрехите на момата, намятани на коне и
отиват първо у момени.

В понеделник още през нощта носят греяна ракия у родите­лите
на момата, а при булката ходят моми питенки да ги дарява с огледала и други. Вечерта
у младоженека отиват втори момени за­ед­но с родителите на булката.

Във вторник се свършва сватбата, като сутринта младо­же­не­кът
заедно с приятели отива у дядови си, гдето му даряват кърпа с жъл­тица, а вечерта
стават повратки заедно с родителите на младо­женека и булката с шапка или
забрадена с два чомбера. В събота сутринта рано младоженците отиват у родителите
на булката да ги грее слънцето.

Новороденото дете обикновено се кръщава в първия неделен ден след раждането. Тутакси след раждането се окъпва, меси се топла пита, която се изяжда с червен лук, След това става угоще­ние, наречено понуда. Също след кръщаването става угощение, като роднините жени ходят с връзки и даряват детето. Родените преди Богоявление деца се кръщавали във водата на р. Дъскотина.

Използвана е скицата на писателя, направена от художника Бочо Донев за първото издание на книгата.

Текста можете да изтеглите оттук:

https://bsptroyan.com/wp-content/uploads/2019/08/Власи-Илиев.pdf

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.